Когато Морското училище в Бургас беше под пагон, имаше дисциплина, в него влизаше елитът на България

Източник: Радио Фокус

Капитан Христо Мушков е дългогодишен моряк, човек, видял е какво ли не. Той е последният началник на Морското училище в Бургас от военизирания му период.  Преживял е и отвличане в Танзация в края на миналия век. Изключителен човек, който определено има какво да разкаже. Публикуваме интервюто му пред Радио Фокус.

-Капитан Мушков, смятате ли, че сте късметлия?

-Да, защото съм попадал в невероятни истории. Благодарение на някакви сила, която стои зад мен съм излизал сух от водата, както се казва. Аз бях и последния началник на училището, когато беше военно “Генерал Владимир Заимов”.

-И първият капитан, попаднал в плен на сомалийски пирати, били сте част от такъв сценарии, как точно се случват нещата с предаването на откуп?

-Да, сомалийското пиратство тогава се развиваше, но е от край време, но тогава, когато се разпадна държавата Сомалия, след оставката на президент. Сомалия е държава с около 500 племена, там са скотовъдци, земеделци, рибари и те са бедна страна. Още тогава – 1997-1998 година беше въпросът за мигрантския процес. Благодарение на нашия посланик Красимир Тулечки, посланик в Афганистан, Косово и Турция, който ръководеше операцията, откупът, който беше за 600 хиляди долара на кораб, успяхме да го намалим на 60 хиляди долара. Той се плати от собствениците на кораба. Държавата беше изпратила пари за откупа, но англичаните ги спряха, тъй като за терористи не се дава откуп. Искат ги на ръка и става много лесно. Там видях за първи път машина за броене на пари и това дали не са фалшиви. Разделихме екипажите, защото общо бяхме 34 човека, от които 19 сирийци на другия кораб, при нас бяха 11 българи, двама румънци, един египтянин и един кениец.

-От тогава ли се затвърди във Вас това убеждение, че някой Ви пази?

-Още преди това. Преди този случай бях капитан на “Балкан стар” и бяхме в Егейско море, преживяхме страшна буря и потънаха два гръцки кораба – 6 хиляди тонни. И трябваше да взема решение да се приберем, защото нашият кораб беше малък 10 500 тона и взехме решение да се приберем на остров Лимнус. Там има два канала, това беше наша десантна зона и съм изучавал нещата, те са бивши български владения. И тогава като като че ли  някоя сила ни прекара през този канал, щом гърците не успяха да дойдат в това лошо време. Това се случи пролетта на 1997 година.

-Капитан далечно плаване, в близкото минало беше изключително престижна професия, така ли е сега?

-И сега е престижна професия, тъй като нашите кадри се ценят навсякъде. Има много капитани. Създаде се Клуб на моряците ветерани, който е срещу спирката на гарата и в него вече членуват много съвестни моряци ветерани. Ние го отворихме не само към тях ами и към всички, които са свързани с морето и го обичат, както и морската професия. Отворихме го за всички. Стараем се да помогнем на всеки, който ни потърси за помощ. Искаме да възстановим забравеното, като например океанският лов. Той е основан на 24 април 1964 година с първия капитан Димитър Велков. На 24 април ще честваме 53 години от океанския риболов, на събирането ще бъде Тодор Иванов, капитан Патранесков, всички, които са свързани с него. Океанският риболов хранеше цяла България.

-Как се случваха изборите на корабите?

-Организира се избирателна секция по закон, те се провеждат тайно и винаги успешно със съгласуване на избирателната комисия. Уседналостта на изборите трябва да се решава от Народното събрание, не от правителство. Ние си плащаме данъците в България и трябва да гласуваме. Дори и нашите, които са зад граница изпращат пари на своите близки в страната. Това също е помощ за България.

-Трябва ли да има Военно и Морско училище в Бургас?

-Трябва да има, както и военната служба трябва да я има. Трябва да има и Морско училище в Бургас. Когато беше под пагон училището съвсем друга беше дисциплината. Елитът от цяла България влизаше в нашето училище. Необходимо е да има Военно училище, за сега е Морското училище. В момента се търсят бакалаварски кадри, като помощник механици, вахтени механици, вахтени капитани, ел механици. Специалността ел механици дори я има в един наш бургаски университети. България беше една от морските държави. Но след продажбата на БМФ има повече частни кораби, с тях не всичко може да се направи.