25-ти МИР в София – белязан от брутално убийство, свързано с втория в листата на Марешки

Автор: Катя КАСАБОВА, снимки: Авторът

За първи път във Флагман, по повод настоящия вот, излиза истински психотрилър с поредица от смъртни случаи в Айтос


Днес той е втори в листата на ПП „Воля” в 25-ти МИР в столицата и сигурно ще стане депутат. В този район лидерът на „Воля” Веселин Марешки отвори  най-голямата бензиностанция, убеден в електоралната подкрепа на клиентите срещу Борисов и Нинова - в решителната битка кой да бъде следващия премиер.

Същият е четвърти в листата на Марешки и в Стара Загора. Името му излезе на светло след разкритието на Флагман за нечуваната шуробаджанащина при реденето на листите за 44-тото НС в щаба на варненския бизнесмен.(ВИЖ ТУК)

Вторият в 25-ти МИР и четвърти в Стара Загора се казва Деян Пенев Велев и е от Айтос, на 37 г., живее в Бургас, в предизборните плакати го засичаме като мениджър „Информационни технологии”.

В родния Айтос обаче свързват това име с паметна плоча, вградена между тротоара и дувара пред къщата на ул.”Москва”9 . На плочата, обрасла в треви и с разхвърляни пред нея боклуци, едва забележимо, се чете следното:

Семенкив Ярослав Васильевич
1942-1994
СКОРБИМ и ПОМНИМ
Товарищи, колеги

Около този паметник повече от 20 години витае страховита история за смърт и последвало от нея съзаклятие за отнемането на още човешки животи – като изкупление. В нея са забъркани руски граждани, местни големци и техните отрочета, полицаи, представители на Бургаската прокуратура. И никога нямаше да излезе истината наяве, ако Флагман не бе повдигнал наскоро завесата около семейството на айтозлийката Гергана Желязкова Стефанова. Тя държи бизнеса с аптеките „Марешки” в Бургаска област и е водач на листите на партия "ВОЛЯ" в Бургас и Сливен.  Деян Пенев Велев е съпруг на сестра й Деяна.

Бруталният психотрилър, за който ще ви разкажем след разследване по писмо, пристигнало в редакцията на Флагман вчера,  започва в една майска вечер през 1994 г.

„Помня, че се връщах от черешобер, към 21 часа. На улицата бяха  над 20 съседи, имаше и полицай.

Г-н Ярослав Семенкив, когото всички познавахме, защото живееше на квартира наблизо, бе проснат на асфалта по гръб.

Приближих и се наведох над него, след което повърнах, защото не можах да понеса гледката на това, в което бяха превърнали този културен и скромен човек. Прибрах се веднага вкъщи и от втория етаж видях, че идва линейката – качиха в нея труп. След тази вечер всички в Айтос онемяхме, защото се оказа, че доста хора са видели и чули какво се е случило, но са предпочели да останат безучастни. В крайна сметка, помня, че пъзелът се подреди, но беше немислимо да получи гласност. Още по-страшни неща след тая смърт се случиха в следващите няколко години – все заради убийството на Семенкив”, разказва ни днес преди обед Т.М. - възрастна жена, която живее на ул.”Москва”.

Тя е била пряк свидетел на тази част от историята. Познавала е мъртвия 52-годишен Ярослав Семенкив, служител на руската „Газстроймонтаж”, който заедно с още десетина руски специалисти е бил разквартирован в Айтос, работели по транс-граничен проект.

Историята, която Флагман днес сглоби от няколко различни източника, започва около 20,30 часа. Семенкив и негов колега се прибирали от работа, когато по ул.”Москва” били застигнати от няколко шумни и видимо пияни младежи. Двамата чужди граждани с нищо не са провокирали агресията им. Чуват само, че върху тях ще бъдат пробвани карате техники. Още след първите удари те крещят за помощ, но никой от близките къщи с отворени прозорци не се притичва. Единият успява да се  измъкне изпод дъжд от юмруци и ритници. С викове за помощ тича надолу в посока читалището, където започва тържество и има много хора.

Никой от празнично облечените зрители пред културната институция обаче не се втурва да спасява жертвата.

Руснакът бяга чак до сградата на РПУ-Айтос, откъдето пращат полицай, но вече е късно – намират самотно тяло, превърнато в кървава дрипа. След минута-две улицата се изпълва със зяпачи. От разярената група-каратисти няма и следа. Всички вдигат рамене и мълчат.

В разследването са включени началникът на РПУ-то Стоян Христов, шефът на оперативната група Васил Едрев и помощник-оперативният Пламен Христозов, от регионалната дирекция на МВР пращат най-добрите криминалисти.

До сутринта участниците в побоя са идентифицирани. Това са синът на шефката на ОББ Елена Стойкова – Стойко, синът на нотариус Бисер Демирев – Мирослав, синът на Бърза Велева, дългогодишен служител в ДЗИ-Айтос – Деян Велев, който сега е кандидат за депутат от партията на Марешки. Другият е  син на медсестра Иванчева от рентгена на Айтоската болница. Петият е Марко, живеещ на ул."Москва".

Същата вечер, след като са изоставили агонизиращото тяло на жертвата върху асфалта, членовете на елитната компания, смятана за недосегаема заради влиятелните им родители, се среща отново – вече преоблечени и освежени влизат демонстративно в дискотека „Джой”, веселят се с момичета, прибират се по домовете си на разсъмване.

Преди убийството, компанията почти през целия ден е била в заведението до Старото кино, където са пили алкохол, имало е и наркотици.

Случаят  не попада в бюлетина на МВР, който се изпраща в медиите. Проверка на Флагман в периодичния печат от 1994-1996  г. показа, че и на по-късен етап липсва каквото и да било сведение за предварително производство или съдебен процес.

Руснаците вероятно са очаквали справедливост, но напразно. До внасяне на обвинителен акт в съда изобщо не се е стигнало, независимо, че полицията си е свършила работата.

„С ръка на сърцето мога да кажа, че дознанието беше приключено бързо и предадено в прокуратурата, с професионално събрани доказателства”, отсича главният разследващ полицай Васил Едрев, който днес е кмет на община Айтос. Той обаче не желае да коментира повече подробности и ни отпраща.

Оказва се, че Едрев има основателна причина да премълчи за случилото се по-нататък, защото

тази смърт повлича по един мистериозен, необясним начин, цяла черна серия  отнети човешки животи.

Година по-късно, тихомълком, колегите на Семенкив монтират мраморната плоча на лобното му място - с многозначителното обещание пред паметта на покойника: „ПОМНИМ”. Двугодишната им командировка  приключва и те си заминават. След което в Айтос започва погребение след погребение.


Тази плоча е поставена на оградата на ул.”Москва”9, пречуканият руски гражданин е изоставен на улицата, където посочва свидетелката

Източник на Флагман, свързан с безплодното прокурорско дирене, твърди, че част от същите руснаци инкогнито са се върнали отново в Айтос малко след официалното им сбогуване с местните. Понесъл се слух, че търсят кръвнина и отмъщение под някаква форма.

Защото ето какви са фактите, пораждащи въпроси, от които може да замръзне и мозъка на костите:

Малко след това се самоубива в казармата синът на червения екскмет на община Айтос Костадин Димитров - Димитър. Гръмва се с бойната пушка. Баща му, който управлява Айтос до края на 1989 г., след това е намерен обесен у дома си. Димитър се е познавал с петорката, но не е бил с тях. Хората в Айтос свързват двете самоубийства - на баща и син, със смъртта на руснака, защото липсва каквато и да било официална информация.
Малко след погребението на Димитър Костадинов Димитров, градът изпада в паника от втора ужасна смърт. Синът на нотариуса – Мирослав е намерен у дома си с пръснат череп. Установено е, че се е самозастрелял със законно притежаваното оръжие на баща си. 

Бащата на Деян - Пеньо Велев умира от злокачествено заболяване.

Синът на банкерката Елена Стойкова – Стойко, почти веднага е изведен в чужбина. В града се шушука, че преди това руснаците са водили разговор с нея, като цената му и до днес остава в тайна.

Заради трагедията с Мирослав, предварителното производство зацикля и накрая е прекратено.

Днес Деян Велев, кандидатът за народен представител на ПП „Воля”, бе потърсен за коментар по този случай. Първоначално той отказа да отговаря на въпросите ни, но в крайна сметка заяви следното:  „Аз не съм бил обвиняем, а свидетел. Кои са били обвиняемите – друг да ви каже. Аз съм един почтен и честен човек – казах, което видях, но сега не мога повече да говоря, защото съм в една детска градина”, заключи активистът на ПП”Воля”.

Р.S.Припомняме как се преплита в тези избори семейството на айтозлийката Гергана Желязкова Стефанова, дясната ръка на Марешки в бизнеса му в Бургаска област: Тя е водач на листите на партия "ВОЛЯ" в Бургас и Сливен. В Благоевград и Кърджали съпругът й Иван Стефанов Стефанов е на втора избираема позиция. Майката на Гергана – Калинка Райкова Славова е втора във Враца, а баща й Желязко Ганев Славов е водач в Ямбол и Хасково. Инвазията на айтоската фамилия Славови обаче не спира дотук. Сестрата на Гергана - Деяна Желязкова Славова-Велева е втора в листата на "ВОЛЯ" в Добрич и четвърта в Плевен. Съпругът й  Деян Пенев Велев, за когото ви разказахме, е втори в най-оспорвания и престижен 25 МИР-София и четвърти в Стара Загора.

Ред.бел.: Забраняваме коментарите под тази публикация, за да не петним паметта на мъртвите


В категории: Крими , Айтос , Политика