5 грешки, които всяка двойка прави

Източник: cosmopolitan.bg


Отдавна е отминал моментът на приспособяването във вашата връзка, но все пак често се карате? Значи правите досадните (и разпространени!) грешки в общуването.

Недоизказаност

Това е най-популярната грешка в общуването с половинката. Представи си ситуацията: уговорила си среща с приятели следващия четвъртък и между другото споменаваш за това на гаджето си. Но не му казваш къде ще ходите, в колко часа и с кого точно ще се виждате. Не нарочно – просто мислено отдавна се виждаш като част от цялото, в което ти ти той сте две половинки. И ти се струва достатъчно просто да намекнеш за предстоящото парти, за да го запалиш по идеята. Всичките ти мисли са съсредоточени върху „по-важни” въпроси: какво да облечеш, как да се гримираш. И когато в деня „Х” чуеш от него: „Аааа... имаме уговорка? Каква уговорка? С кого?” просто яростно избухваш и изливаш цялото си негодувание върху него.

Как да я поправиш?

За да избегнеш такава ситуация, следващия път, когато искаш да съобщиш на своя любим нещо ново, му разкажи всичко подробно, акцентирайки на ключовите моменти. Така, все едно информираш не толкова близък човек (колега, познат). И слушай отговора внимателно! Основното е да не възприемаш действията му за даденост, интересувай се от мнението му. Можеш даже да му пуснеш мейл на електронната поща – така ще си сигурна на сто процента, че не си пропуснала важните детайли.

Неподходящо време за общуване

Практически е безполезно да се опитваш да говориш със своя любим, докато той гледа телевизия. Макар че на теб може да ти се струва, че това е благоприятен момент за разговор: спокоен е, отпуснат, напълно е в състояние да те изслуша. Но не. За разлика от женския мозък, мъжкият не може равностойно да изпълнява няколко неща едновременно. Когато гледа телевизия, цялото му внимание е заето от визуалните образи на екрана. Останалата част от мозъка му е в „спящ режим”, тоест няма как да проведе разговор с теб.

От друга страна, ти, най-вероятно, не веднъж си забелязвала, че мъжът ти може да започне да обсъжда важен за него въпрос точно в момента, когато се оправяш за работа или се разплащаш с касиера. И въобще не се съобразява с това, че в дадения момент не можеш да му обърнеш вниманието, което заслужава. Отговорът е прост: мъжете се чувстват неловко, когато искат да поговорят за нещо наистина важно, затова се стремят да започнат сериозния разговор тогава, когато си „леко заета”. По-лесно им е да говорят без да виждат зоркия ти поглед.

Как да я поправиш?

Преди всичко го попитай дали е прекалено зает в момента и дали може да ти отдели няколко минути. След това опиши накратко за какво искаш да говорите („Поканиха ни този уикенд на една вила. Трябва да обсъдим дали ще ходим”), за да разбере колко е важен въпроса и да реши дали разговорът може да почака. Струва се да възприемеш това правило, защото и твоят любим също ще започне да го следва.

Ако трябва да обсъдите нещо наистина важно (например, общата покупка на жилище), се постарай да избереш момент, в който и двамата сте относително свободни. А за да избегнеш смущаващите зорки погледи, нека всеки от вас по време на разговора се заеме с някоя ежедневна задача. Например, ти приготвяш вечеря, а той слага масата.

Грешно предисловие

Често момичетата ползват думите: „Отдавна исках да ти кажа, но не намирах подходящ момент”, „Най-вероятно идеята ми няма да ти хареса...”. С това се опитват да изгладят ръбовете или да подготвят психически своя любим за неприятната новина. А сега си представи, че тези фрази са адресирани към теб...

Съгласи се, че са способни да те извадят от равновесие!

Как да я поправиш?

Вместо веднага да го стреснеш с уводни думи от рода на „Мили, имам лоша новина”, се постарай да измислиш по-мека формулировка. Например: „Надявам се, че няма да е проблем за теб да дойдеш с мен на рождения ден на баба. Има кръгла годишнина и ще се зарадва, ако дойдем двамата заедно”. При такъв подход вероятността да получиш положителен отговор е доста по-голяма.

Дълъг монолог

Представи си (а най-добре си спомни): разказаш някаква история на половинката си и по средата на повествованието разбираш, че е спрял да те слуша и си мисли за свои неща. Ужасно обидно! Но проблемът не е в това, че не му е интересно как е приключило всичко. Просто приятелките ти са свикнали да слушат подобни истории в подробности, които за него са като мозъчна атака. Казано накратко, той не очаква от теб толкова много скучни и ненужни (според него!) детайли. В крайна сметка ти се ядосваш и го засипваш с упреци, че животът ти му е безразличен.

Как да я поправиш?

Старай се да се придържаш към основния сюжет на историята. Или пък междувременно му задавай въпроси, за да задържиш вниманието му. Можеш даже и да включиш лек физически контакт. Например, да докоснеш краката или ръцете му, за да го върнеш към разговора.