Преди 38 години ни напусна Петя Дубарова

Днес се навършват 38 години от трагичната смърт на една от най-талантливите български поетеси  - Петя Дубарова. Ненавършила дори 18 години, тя се самоубива със сънотворни хапчета на 4  декември 1978 година, оставяйки мистериозно послание: „Измамена, Младост, Прошка, Сън, Спомен ,Зад стените на голямата къща, ТАЙНА”. След себе си тя оставя семейството си, приятелите си и поезията – тази, която на пръв прочит никой не би помислил, че е писана от 16 годишно момиче.

Творбите на Петя са белязани с желанието й за един по-добър, по-искрен и по-всеотдаен свят – свят, в който добротата, щастието и усмивките надделяват над сивото и грозно ежедневие. Макар живяла кратко, поетесата оставя творби, които и до ден днешен запазва модерното си звучене.

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”