Как Корнелия Нинова с няколко стратегически хода събори Борисов, нокаутира Първанов и възкреси партията си

Автор: Лъчезар Лисицов



След чутовната загуба на ГЕРБ на президентските избори всички заговориха за мощен протестен вот срещу властта. Светлините на прожекторите се насочиха към новоизбрания държавен глава Румен Радев. Несправедливо обаче в сянка като че ли остана главният идеолог на неочаквания обрат – новият лидер на БСП Корнелия Нинова.

Само преди шест месеца тя изненадващо спечели вътрешнопартийните избори и измести Михаил Миков от кормилото на „столетницата“. По това време БСП се влачеше по дъното. Няколко месеца по-рано партията за първи път не успя да вземе нито един областен град на местните избори. ГЕРБ пък изглеждаше като непобедим властелин, окупирал политическия връх близо десетилие.

Една привидно малка промяна на 8 май обаче преобърна в следващите месеци изцяло политическия живот. На този ден Нинова спечели балотажа срещу Миков и оглави БСП.

Първият трус дойде само два дни след това – от левия конкурент АБВ обявиха, че напускат правителството и минават в опозиция.  Анализаторите свързаха това действие като реакция на избора на Нинова.

Тя пък от своя страна започна ударно да бие Бойко Борисов с неговите камъни по неговата глава – с тежки критики, люти закани към политическия противник и немалка доза популизъм. За разлика от плахия си предшественик Миков, който като че ли дори не смееше да спомене името на премиера.

Корнелия Нинова първоначално прикова вниманието с постоянните си декларации от парламентарната трибуна срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, които взривяваха залата.
„Това е единственият кабинет и единственият министър-председател, заради когото 20 българи се самозапалиха”, не се посвени да каже Нинова. Или пък: „Вие г-н Борисов, на какво основание управлявате държавата? Не сте ли били член на БКП и, когато се е наложило да избирате между любимото Ви МВР и пожарната или членството Ви в БКП, сте изоставили пожарната и МВР, за да останете партиен член?“.

Корнелия Нинова в предизборната кампания не се поколеба да яхне и популистката вълна срещу бежанците и надмина националистите в антиговоренето си. Лидерката на БСП дори се обяви срещу евродепутатите си заради подкрепата им за резолюция на Европарламента, свързана с имигрантите. Публично ги привика на обяснение в централата на „Позитано“, което така и не се състоя, но медийният ефект от мъжкарското й поведение остана. Типично по бойкоборисовски.

Нинова влезе в директен сблъсък с лидера на ГЕРБ през юли, когато тя получаваше обвинения, че не иска да се кандидатира за президент.
Нейно изявление на брифинг удари като с парен чук репортерите в парламента, част от които започнаха необичайно да вият от възторг и да ръкопляскат след думите й: „Г-н Борисов, давам Ви 48 часа да обявите личната си кандидатура за президент на България! Ако го направите, веднага свиквам Национален съвет на БСП и искам номинацията на партията за моето име. Ще ви дам тази битка и ще разговаряме в НДК в нощта на изборите – кой кой е. Ако не го направите, ще считам, че просто дуете перки и Ви е страх.”

Черешката на тортата обаче беше истинската кандидатура на БСП за президент – слабо известният генерал Румен Радев. Въпреки традиционните номинации в партията, Нинова обяви, че издига Радев и пое цялата отговорност за това. И макар че първоначално получи силен отпор, тя все пак бе подкрепена от съратниците си в ръководството.

Последва друг изключителен ход на Корнелия Нинова. В разрез с добрата политическа практика, тя прекрати внезапно преговорите за коалиция с АБВ, макар че те току-що се бяха обединили около Радев.
Да нанесеш толкова коварен удар на стар политически играч като Георги Първанов изисква голямо самочувствие и смелост. И представлява сериозен риск. Но и това се оказа удар в десетката.
АБВ се принуди да издигне Ивайло Калфин, чийто резултат бе катастрофа, а голяма част от гласовете му се преляха към Румен Радев. Партията на Първанов в момента е в нокдаун, а вероятно и в нокаут. А БСП отново е пълен хегемон вляво и колкото и да е невероятно червените вече са наравно с ГЕРБ по електорална сила. Поне според едно социологическо проучване.

По отношение на самия Радев пък Корнелия Нинова прояви същински бойкоборисовски нюх. Докато лидерът на ГЕРБ този път не успя да усети вятъра на промяната, Нинова бе разбрала, че външен (т.е. надпартиен) човек за президент сега е точната формула.
Тя бе видяла и качествата на генерала-отличник, за когото още през 2008 г. Слави Трифонов бе пророкувал, че ще стане политик. 

В интервю за „Флагман“ на 5 април т.г. - месец преди Корнелия Нинова да оглави БСП, Румен Овчаров предсказа по невероятен начин какво може да се случи. По това време той агитираше за смяната на Миков с Нинова. И докато думите му тогава звучаха абсурдно, днес те шокират със самосбъдването си: „БСП се намира в уникална ситуация. Целият този процес можем да го разделим на три епизода – първият е сега, Конгресът. Той трябва да направи промяната – да се види, че БСП има нова физиономия, нова амбиция с ясна философия и политика без никакви зависимости. Вторият епизод, ако използвам „Междузвездни войни”, е „Силата се пробужда” – това са президентските избори. Там една обединителна кандидатура, която да консолидира общественото недоволство срещу управлението на ГЕРБ и да покаже алтернативата на това недоволство, може да събере една много стабилна подкрепа. И едва след това вече стигаме до третия епизод, който условно можем да наречем „Новата лява вълна” – но това е догодина най-рано по това време или малко след това, ако всичко се развива, както би ни се искало на нас.”

Първият епизод от поредицата на Овчаров е вече факт - Корнелия Нинова смени физиономията на БСП. Вторият, „Силата се пробужда“, също го гледахме – червените спечелиха президентските избори с обединителна кандидатура, която консолидира общественото недоволство срещу ГЕРБ.
Остана да видим напролет дали ще се сбъдне и третият епизод от пророчеството на Овчаров – „Новата лява вълна“. А доколко това би било в полза на България, е съвсем друга тема.