Иманяри плячкосаха уникална находка в Руенския балкан

Източник: Труд

3латна статуя на владетел, дърпащ за опашките два лъва, е била открита и плячкосана от иманяри в Руенския Балкан. Находката била уникална, невиждана досега. Статуята била голяма и изключително красива.

Това твърдят със сигурност местните хора, чиито имоти напоследьк са обект на набези от търсачите на съкровища и реликви. Иманярите са се наосочили в Руенско, защото в Странджа хляб за тях вече няма.

Заради бежанците, чиито „магистрали“ са насекли планината, навсякъде има заасилено полицейско присъствие. Навред кръстосват граничари и е опасно да се рови за съкровища – ще ги заловят на минутата. Затoва са предпочитат по-спокойните места, чисти от преселници. Освен е Балкана нагоре от Айтос иманяряте бродят и в Карнобатско. Много от тях пробват хитьр трик не само е планинските селища на Бургаския регион, но особено в Лудогорието. Правят се на тьрсачи на трюфели и ходят с кучета. До такава степен са се вживели в тази си роля, че вече за никого не е ясно дали се преструват, или пък наистина са заменили бизнеса с далеч по-доходен и безопасен. Или пьк работят по нова схема – „две в едно“.

Трюфелите се търсят от кучета. Едно обучено куче струва страшно скъпо. Ловци разказват, че докато майката е бременна, в храната й слагат парченца трюфели, а като роди, обтриват тялото й с трюфел. За да може, докато малките сучат, да свикват с миризмата и после да търсят и намират скъпоструващата гъба. Най-бързо изравят трюфела дивите прасета. Затова много търсачи се пробват да търсят с прасета, но там опасността е, че дори и бързо открити,„черните диаманти“, както ги наричат, могат да бъдат веднага изядени.

Диамантите гъби са в корените на дърветата. Археолозите например са чували, че в Странджа се продават фиданки, „заразени“ с трюфели, с цел да се засаждат и отглеждат эа богата реколта. Никой обаче не знае къде точно е това място. По принцип търсенето или ловът на трюфели е тайнство, за което се говори завоалирано, с оскъдни факти, обвити в тайнство и без конкретика.

Като кьм това добавим,че ловът на трюфелите не е изконен български, а привнесен и чуждоземски, той става още по-странен, неясен и загадъчен. А у нас безспорно ловците са хората, които са най-вещи по проблема.

Трюфелите според цвета си са черни, червени u бели. Според сезона са зимни ипи летни. Пo-ценни и скъпи са зимните, но те се намират много по-трудно и в много по-малки количества. Авджиите обясняват, че у нас се среща черният трюфел. Килограмьт от него струва 300 лева. Същото количество от белия се харчи по 2000 евро в Италия, но този вид в Странджа го няма. Най-много за трюфели се рови в Котелско и край Сливен, заключават ловците.

Информацията ни е, че в Шуменасо и край Котел иманяритв са се преквалифицирали в тьрсене на трюфели, твърдят и археолозите.

„Взели са си кучета – по едно или две всеки. Дали пpu тези обиколки си носят металотърсачи, не можем да кажем. И дали се маскират, за да оправдаят своето присъствие до археологически обекти, не знаем, имаме само своите подозрения. Но са се преквалифицирали устойчиво. В Странджа също има хора, които търсят трюфели“, коментира Милен Николов, директор на Археологическия музей в Бургас.

Преди година-две набезите по обекти в Странджа са били истинско нашествие.

„В Странджа има много ниски могили, които копаеха. В района на селата Фазаново, Писменово и Вършило имаше такива случаи.3а опазването на археологическите културни ценности превенцията, която според мен трябва да се направи, е те да бъдат регистрирани. Защото в момента има много селища, светилища, крепости дори, които не са oпucaни.

В селата – само прu оран – има петна no земята с керамика u монети, което е свидетелство, че там има археоло- гически обект. При тази дейност иманярите минават по терена и плячкосват това, което тракторьт е разкопал. Но иманярът, ако е заловен близо до регистриран археологически обект, той не може да излъже защо се намира там“, казва Милен Николов.

По думите му 90 процента от надгробните могили в Бургаско са претърпели набези още през 90-те години и началото на 2000-ната.

Това минава някак незабелязано, не им се обръща много внимание, защото обществото е заето с други проблеми. А е очевидно, че през този период е работено посред бял ден, не тайно. Има цели тунели, буквално шахти, които са изкопани, за да се достигне основната могила, където се намира погребението с даровете, което е крайната им цел, защото вътре може да има и злато. Обичаят е характерен за траки, келти и скити. При Стрелча и Хисар са най-величествените монументи, наломнят археолозите.

Иначе в Бургас археологическата есен още не e приключила. Най-големият обект, на който се работи, е крепостта Русокастрон. „Разкрихме една монументална архитектура. Запазените крепостни стени са до 5 метра височина. За подобна запазеност се сещам само за Устрем в Родoпите и на някои места в Средна гора“, заключава шефьт на Археологическия музей е Бургас.

Това лято е разкрит средновековният nът, който е водил към Русасастрон, както и още една неизвестна крепостна стена, която се допроучва. При разкопките е открита u ранновизантийска стена от VI век.

Крепостта Русокастро е един от най-големите обекти в България, no думите на бургаските археолози. Това е бил средновековен град от ранга на Трапезица, на Червен, което е изключителна рядкост. Има археологически доказателства за това, че част от крепостните съоръжения е построил цар Светослае Тертер, възможно e и Асеневци да са давали средства эа крепостта. Това е едно място, свързано с българаската истoрия и българската памет.