Станах европейски шампион със счупено ребро, нокаутирах и двамата си съперници на финалите в Румъния

Автор: Петър ПЕТРОВ, снимка: boec.bg

-На Максфайт 39 победи световния шампион по муай тай Арби Емиев от клуба на Рамзан Кадиров – „Ахмат“. Колко важен е този успех на подобен етап в кариерата ти?

-Много труден съперник. Той се подготвяше около 2 месеца преди мача в Лозенец само със състезатели на „Ахмат“, които са много класни. Мисля обаче, че успях да го победя категорично – и трите рунда си бяха изцяло мои. Много важен успех за развитието и популярността ми като състезател.

-Имаше недоволство от лагера на „Ахмат“ след мача. Самият Забит Самедов напусна ядосан амфитеатъра в Свети влас, като претенциите бяха, че е имало няколко падания на ринга от твоя страна.

-Мисля, че самочувствието им идва малко в повече. Не са очаквали някой българин да бие техния състезател. Тези падания са след подсечки на Емиев, за които той получи предупреждения от съдията, защото не са позволени в кикбокса. Така че те няма как да се зачетат като точки. Няма спор, че мачът изцяло си беше мой. Имах повече чисти удари.

-Направи подготовка за срещата при Майк Пасение в Холандия. Как протичат тренировките с най-голямото светило в кикбокса?

-Майк е много сериозен като човек. Винаги, когато е в залата, се усеща присъствието му. Всички са много по-мотивирани да тренират, за да изпъкнат пред него. Макар че той пътува много заради ангажименти по целия свят. Направих един мач за него в Холандия около 3 седмици преди двубоя с Арби. Двамата много си паснахме като отбор, като колектив. Сработихме се добре, той ме мотивира супер много. Беше в ъгъла ми по време на мача, даде ми невероятна сила. Така приключих мача с 4 нокдауна за противника, който не можа да продължи втория рунд. Майк не обича играта по точки, винаги търси нокаута. Това е стилът и на Бадр Хари, който на мен много ми допада. Набляга се на комбинации от много удари, специфични ъгли на удара, на силата и експлозивността. Но тези неща са само част от арсенала на Майк. В Холандия имах спаринги с Муртел Грьонхарт и с др. сериозни имена. Тренировките с подобни бойци дават много голямо самочувствие. Подготовката в Холандия изигра много сериозна роля за победата ми на Максфайт 39.

-Преди два месеца стана европейски шампион по муай тай за 4-ти пореден път. Финалите в Румъния бяха само 2 седмици след „Максафайт“, как успя да се възстановиш толкова бързо?

-Починах си съвсем малко, макар че имах проблем с ребрата. Когато дойде време за последната седмица от подготовката, усетих болка в ребрата. Но стиснах зъби и продължих. Успях да спечеля и двата мача на европейското с нокаут, на полуфинала счупих носа на руския състезател. Направих му летящо коляно и мачът беше прекратен заради обилно кръвотечение. На финала успях да нокаутирам израелеца за няма и половин рунд. 

-Разбрах, че на финала си играл със счупено ребро. Това е сериозна контузия.

-В нашия спорт е така. Трябва да стискаш зъби, когато нещо те боли. Не може да показваш слабост. Знаех, че ще мога да победя и го направих. Излязох за нокаут, исках мачът да приключи по-бързо.

-Ти си състезател на бургаския клуб „Самурай“. Имал си възможност да тренираш с шампиони като Йордан Янков-Руския и Атанас Божилов, доколко това е помогнало за развитието ти като боец?

-Да, те са ми основните спаринг партньори в Бургас. Когато бях малък, те много ми помагаха да вървя напред, да се развивам. Ако не бяха спарингите с Данчо, Наско и един от настоящите ми треньори Николай Атанасов, нямаше да стигна до сегашното си ниво. На републикански, когато играех с момчета на моите години и килограми, направо не ги усещах. Затрудняваха ме, но не чак толкова, след като знаех, че съм имал спаринги със световни и европейски шампиони за мъже.