Мая Манолова пред Флагман: В кой век живее ЦИК?

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)




В кой век живее ЦИК? Това възкликна омбудсманът Мая Манолова по повод някои спорни решения на Централната избирателна комисия от последните дни.
Припомняме, че Манолова бе основният двигател по изработването на действащия Изборен кодекс в предишния парламент.

Потърсихме я за коментар на ситуацията около скандала с медийните пакети. Припомняме, че ЦИК реши, че партиите и комитетите, които имат право на 40 000 лева за предизборна агитация, могат да ползват за целта само национални телевизии, радиа и вестници. Така бяха изключени онлайн медиите, както и регионалните издания. Това правило обаче може да отпадне заради жалби в съда.

Мая Манолова се съгласи да коментира темата, въпреки че като омбудсман няма пряко отношение към прилагането на изборните правила.
„Омбудсманът защитава правата на гражданите, а политическите права са част от основните граждански права. Затова имам грижа по тази проблематика. Особено по отношение на гражданските инициативи и провеждането на референдумите, защото това е начин гражданите да имат пряко участие в управлението”, поясни тя.

Във връзка с решението за медийните пакети (въведени по времето на Манолова) тя коментира: „Смятам категорично, че това е некоректен прочит на Изборния кодекс и че нито ЦИК, нито някой друг орган в държавата би следвало да си позволява да дели медиите на регионални или национални, на онлайн и радиа, вестници и телевизии. Или на медии с влияние и такива с ограничено влияние. Това е некоректно.”
Според нея, право на инициативните комитети и на партиите и коалициите е да преценят по какъв начин и чрез кои медии ще осъществяват информационната кампания и агитацията за изборите или за референдума.

„Възниква въпросът – в кой век живее ЦИК, след като си мисли, че онлайн медиите могат да бъдат отделени, или че медиите могат да се делят на такива с национален и с регионален обхват. Ако има съмнения за злоупотреби и искат да пресекат лоши практики, може да го направят и по интелигентен начин, като се въведат някакви изисквания - примерно кога са създадени медиите, кой им е собственикът, какъв оборот реализират или някакви други критерии. Могат да заложат и изискване за диверсификация на рекламата – да не се ползва само една медия, а няколко различни. Но не и едните да бъдат дискриминирани за сметка на другите”, категорична е Манолова.

По думите й изборната администрация вместо да съдейства гражданите да бъдат информирани, всъщност ограничава възможността на хората да вземат решение кого и какво да подкрепят.

„Притеснена съм от някои решения на Централната избирателна комисия, свързани с предстоящия референдум”, каза още Манолова.
Освен медийните пакети според нея проблем е и въведеното изискване секционните избирателни комисии да дават бюлетина за гласуване на допитването само ако такава им бъде поискана от избирателя. 

„Това е неприемливо, защото след като гражданинът се е явил в избирателната секция, той е възможно да е отишъл да гласува за изборите, за референдума, или и за двете заедно. Така че е логично да му се предложат и двете бюлетини”, категорична е Мая Манолова.

„Този проблем може да изглежда и теоретичен и без практически смисъл, но предвид ситуацията, особено в малките населени места, където всички се познават, те биха се притеснили специално да искат да им се даде бюлетина. Така че нормално е с цел да се облекчи участието в изборите, да им се дават двете бюлетини и вече гражданинът ще решава дали ще гласува на изборите и на референдума”, препоръчва омбудсманът.