Министър-председателят на България вече ще може да е и военен

Автор: Лъчезар Лисицов



Действащи военни вече ще могат да заемат поста на министър-председател, министър или заместник-министър. Това прие Народното събрание с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на първо четене по предложение на Министерския съвет.

Към момента военните нямат правна възможност законно да стават премиери или министри. Парламентът е на път да отвори вратичка това да се случи, което смути част от опозицията.
Мярката ще важи обаче само за служебни правителства, които се назначават от президента в случай на преждевременно прекратяване на правомощията на Народното събрание (при предсрочни парламентарни избори).

Според новото правило военен, назначен за министър-председател, министър или зам.-министър, ще излиза в неплатен отпуск от службата си във въоръжените сили, докато заема поста в правителството. След прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или друга длъжност в армията в съответствие със званието и квалификацията.

Повод за приемане на поправките станаха прецеденти от последните две служебни правителства. Първо ген. Николай Петров беше здравен министър в кабинета на Марин Райков през 2013 г. Тогава той в разрез със закона, като действащ военен лекар във Военномедицинската академия, бе назначен в правителството. След това Петров се завърна на работа в Министерството на отбраната с военното си звание.

Вторият случай е с Евгения Раданова, която бе министър на спорта в кабинета „Близнашки”. Тогава обаче Раданова спази закона и прекрати договора си с военните, преди да влезе в правителството.
Това вече няма да е нужно с новите промени в закона. Двата прецедента към момента са свързани с лица, които са военни по-скоро формално. Текстовете от законопроекта обаче не правят разлика и така примерно началникът на отбраната няма да има пречка да стане временно и министър-председател.

В законопроекта на Министерския съвет, който предстои да бъде гласуван идните седмици окончателно, има редица други важни промени. Едната от тях е свързана с отваряне на възможността бивши военни отново да се връщат в редиците на армията, ако са напуснали в рамките на последните десет години и не им остават по-малко от пет години до навършване на пределна възраст за съответното военно звание.
Тази промяна е продиктувана от кадровите проблеми във въоръжените сили.

Възрастта за прием на войниците се намаля от 32 на 28 години, както и пределната възраст - от 50 на 46 години, като целта е подмладяване на състава и създаване на възможност за по-ефективно попълване на състава на армията.

Най-ниското висше морско звание „комодор” се заменя с „флотилен адмирал”.

Регламентират се нови изисквания и по отношение отпуската на военнослужещите. Командирите и началниците ще носят дисциплинарна отговорност, ако не осигуряват ползването на платения годишен отпуск на подчинените си в съответствие със законовите изисквания.

Бригадата „Специални сили“, която към настоящия момент е военно формирование, пряко подчинено на командира на Сухопътни войски, става отделна самостоятелна структура. Тя ще се командва директно от началника на отбраната.
Преподчиняването цели създаване на възможност за оптимизиране на командната верига и по-бързо изпълнение на внезапно възникнали задачи от спецчастите.