Путин заяви, че не е решил дали ще се кандидатира на президентските избори
05 Септември 2016, Понеделник, 15:29 ч.
Автор: ФлагманСпоред руския държавен глава е твърде рано и е вредно да се говори на тази тема
Руският президент Владимир Путин заяви в интервю за агенция Блумбърг, че още не е решил дали ще участва в следващите президентски избори, предаде ТАСС, цитирана от БТА.
Президентските избори в Русия трябва да се състоят през 2018 г.
Путин припомни, през септември тази година в Русия ще има парламентарни избори, чийто резултат предстои да се види. Дори след това имаме почти още две години, добави той, имайки предвид президентските избори.
"Затова е абсолютно преждевременно да се говори за това. Знаете ли, в съвременния, бързо променящ се свят да се говори за това е направо вредно", каза той. Трябва да се работи, да се изпълняват задачите, които сме си поставили, трябва да се постига повишаване на жизненото равнище, развитие на икономиката, на социалната сфера, да се повишава отбранителната способност на страната, подчерта руският президент. В зависимост от решаването на тези задачи после ще мислим как да се организира президентската кампания през 2018 г., добави Путин.
На въпрос дали бъдещият руски президент може да е представител на по-младо поколение политици, Путин отговори: "Да, разбира се. Мисля, че един бъдещ лидер трябва да е достатъчно млад, но зрял", съобщи Ройтерс.
В категории:
Политика
Люти чушки в буркани без варене! Лесна туршия с чесън и копър, готова за няколко дни
Сградата на Дома за стари хора в Айтос с поредно високо отличие – „Знак за качество 2026“
TikTok пристрастява потребителите с безкрайни видеа! Брюксел обвини платформата в нарушение на европейските правила
Обрат по делото „Дебора“! Георги Георгиев загуби битката за обезщетение от съда за бавно правосъдие
Голямата любов на Слави копае и бърка бетон
Филип Буков се появи с мистериозна блондинка, това ли е новата му любов?
Жителите на Маринка на бунт заради постоянни спирания на тока
Журналистка от БНТ зарязала гаджето си, след като хвърлил котката й от балкона
Странджанският певец и нестинар Костадин Михайлов празнува два юбилея с голям концерт в Бургас
Голям залог на MAX FIGHT 67 в Бургас: Дишков и Вергиев ще се бият за титлата, победителят излиза срещу №1 в България
Цвети Стоянова и Куката се разделиха след 6 години любов
77-годишна жена загина в огнен ад, четири пожарни екипа гасиха цяла нощ
Който се интересува от миналото, ще научи истината, който чете руските буквари – да ходи да целува портрета на Путин
На всеки 6 септември трябва да повтаряме, че Русия е направила всичко възможно да удави България в кръв, да я ликвидира и изтрие от картата на Европа, казва пред Faktor.bg политикът и дарител за паметника на легендарния генерал
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Симеонов, как се стигана до тази родолюбива идея и осъществяването й – да има паметник на ген. Иван Колев 100 години след славните битки срещу руснаците?
- Идеята е много стара, първите доброволни пожертвования за събиране на средства са започнали една година след боевете. Почти 100 години тази идея търси реализация. Имаше огромен риск, сега за кръглата годишнина от Добричката епопея отново да няма паметник. Буквално в навечерието на местните избори, миналата година аз се включих към инициативата, въпреки че отдавна се вълнувам и интересувам от делото на ген. Колев, от историята. Семейно съм обвързан с тази епопея. Направих контакт със Сдружението, което от 10 години се опитва да реализира идеята. То е основано в Добрич, председател е академик Георги Марков, а в него участват много достойни хора. Присъствах на едно от заседанията и разбрах, че има огромен риск отново монументът да не бъде готов за датата, на която е достойно той да бъде открит. Включих се със собствени финансови средства и на Телевизия СКАТ. Тук няма партийни пари, а само лични. Дарители са и много други родолюбци.
Авторът на паметника е прочутият напоследък Александър Хайтов, който сътвори въздействащият монумент на Самуил в центъра на София, на цар Иван Александър във Видин. Той е автор и на паметника на гара Буново, който напомня за жертвите на турския тероризъм у нас през 1985 г. Познавам добре неговото творчество, енергията и убедеността, с която работи. Предложих го на Сдружението, след като минахме през няколко варианта на проекти за паметник. Накрая се спряхме на Хайтов, защото той се съгласи да реализира скулптурата в един кратък тримесечен срок. Всички мастити скулптури и леари, които имаха интерес към този проект, отказваха да се ангажират, защото нямало време. Според тях такъв паметник се правел за три години. Но Хайтов го направи за по-малко от три месеца.
- Почти 55 години името на генерала продължава да бъде цензурирано в българската история?
- Точно така е – по политически причини един от най-великите пълководци, както и много други истински българи бяха хвърлени в забвение и неизвестност. Причината е, че просто са се сражавали срещу враговете на България. Ген. Колев няма вина, че в началото на Първата световна война, през есента на 1916 г. нашите врагове са били руснаците. Той е водел изключително успешни сражения и то с легендарната казашка конница, която е побеждавала австрийската и германската армия. Същата тази конница, която се е сражавала на територията на Западна Европа срещу Австрия и Германия победоносно, е прехвърлена с кораби през сегашна Констанца в Добруджа. Тук тази непобедима казашка конница е бил направо разпердушинена, направена на пух и прах от армията, предвождана от ген. Колев. Освен велик кавалерист и пълководец, той е и голям стратег, защото е прилагал съвсем нови и различни похвати в сраженията. Това са причините този патриот и родолюбец да бъде хвърлен в забвение, защото се е сражавал и е разбил руската армия. Комунистите, въпреки че на думи се обявяваха против руската имперска политика, всъщност посегнаха върху историята с мръсни ръце, прекроиха я изцяло и не допуснаха паметта на ген. Колев да бъде отбелязвана и тачена. Това име даже не се споменава във военните мемоари и учебниците, а е един велик българин.
- Имаше ли опит да бъде саботирана идеята?
- Не бих казал. Благодаря на Сдружението за издигане на паметник на ген. Колев, което през цялото време подкрепяше моите усилия и действия. При приемането на скулптурата от Областната комисия на военните паметници имаше само един „въздържал се“ глас, а другите 10 бяха „за“. Тъжното е, че именно бившият кмет на Добрич, Детелина Николова, която сега е областен управител, гласува „въздържала се“. Но тя има основание за своите съображения, защото преди това имаше един проект на скулптура Крум Дамянов. Проектът според мен беше кретенски, идиотски. Въпреки това, аз бях готов да спонсорирам и него, но сумата беше непоносима, огромна. Освен това категорично ми беше заявено, че за кратък срок не може да бъде направен, въпреки че това са разговори от месец април, тоест преди 5 месеца. Така, че накрая единственият, който се ангажира с ограничен бюджет и в много кратки срокове да изпълни поръчката, беше Александър Хайтов. Той свърши работата си брилянтно. Самият паметник до върха на сабята е 5 м., имаме и 2 м. фундамент, така че става висок 7 м. На пръв поглед изглежда голям, но реално е твърде малък, за да изрази или съответства на подвига на този велик пълководец и човек, който е починал преждевременно от свръх преумора, буквално не е слизал от коня си, докато не е изтласквал враговете на България – руснаци, румънци и сърби, до делтата на Дунав. Той е участвал до пълното освобождаване на цяла Добруджа.
- Паметникът ще бъде открит официално на 7 септември от 12 ч, но само това достатъчно ли е да изчистим името му от забвението и цензурата на историята, за славата му родната памет продължава да мълчи?
- В никакъв случай не е достатъчно, това е просто една първа крачка и реално една голяма въпросителна, излята от три тона бронз. Тя непрекъснато трябва да виси в съзнанието на всеки българин. Тези, които не са чували и не са чели, най-малкото като отидат там, да си зададат въпроса – какъв е този генерал, защо е увековечен в цял ръст с конна статуя. Дай Боже от тук нататък чрез младите и възраждащия се патриотизъм името на този родолюбец да бъде реабилитирано. Дано този порив да достигне и до Министерството на образованието и да напишат поне няколко реда и за тези велики българи, които са положили костите си, за да я има независима и свободна България. Само като допълнение ще добавя, че това е първата фаза от реализирането на един мемориал, част от който ще бъде и паметникът. Общината в Добрич изключително много съдейства, благодаря много и на кмета Йордан Йорданов, беше безрезервно ангажиран с осъществането на проекта. Поеха и някои рискове, но паметникът бе реализиран. Вторият етап предвижда поставянето на 20 плочи в полукръг, зад скулптурата, на които ще бъдат изписани имената на 1053 войници, офицери, загинали в Добруджанската война. Това са бойци от Врачанско, Козлодуйско, от Шеста дивизия, от Осми приморски пехотен полк, от Варненския полк и 53-ти пехотен полк от района на Кюстендил и Западна България. Това са хората, които са положили костите си за тази свобода. Ще бъдат изписани имената им и населените им места, за да могат наследниците им да знаят, че там са загинали техните праотци.
- Говорите за възраждащ се патриотизъм, но у нас властва разбирането, че ако е любов към Русия, е патриотизъм, но ако казваме истините и вредите, които Русия е нанесла на България, или че сме победили на бойното поле нейните войски, е даже престъпно да се говори?
- Всички русофили нямат нищо общо с патриотизма и страдат от някакво доста фундаментално разстройство на психиката. Не може да има патриот русофил, или американофил, или туркофил. Патриотът може да бъде само българофил. А тези родни русофили са хора с объркани психики, които са онаследени от обърканото социалистическо образование и възпитание. Не казвам, че хората са виновни, но трябва де си поставят и сами някои въпроси, и да потърсят верните отговори. В случая с ген. Колев става дума за воюване и то за изключително успешни бойни действия срещу руските агресори. В голяма част от историята на България Русия е била наш враг. Даже бих казал, че в по-голямата част от историята ни Русия е наш враг, включително и при Руско-турската освободителна война. Последното, от което се е интересувала тази империя е свободата на техните братя славяни. Реализирали са просто една рекламна кампания и пропаганда сред простия руски народ, че „освобождават своите братя християни“. А истината е, че императорът е имал много сериозни интереси към проливите, които Русия винаги е имала. Веднага след войната си проличава, че тя е нямала нищо общо с хуманни и най-малкото християнски помисли. Година след освобождението се е стигнало до там, че голяма част от народа започва да съжалява за турското робство. Имало е кланета, изнасилвания, убийства, кражби, мародерства – който чете историята, ще научи истината. Който чете руските буквари – да ходи да целува портрета на Путин.
- Как приемате факта, че напоследък в България се откриват руски и съветски паметници?
- Къде се откриват, аз не знам?
- Откриха в Стрелча на маршал Жуков, на съветските войници край язовир Копринка, на окупатора на България маршал Толбухин, в комплекса „Камчия“, в София на загинали уж съветски войници, на Лихачов…
- Какво да кажа – това са продажници, объркани душички, които нямат реална представа нито за живота, нито за историята. Отново повтарям – не може да си патриот и русофил едновременно. Както казва шопът – такова животно няма. Това са обикновени продажници, които не са наясно със собствената си идентичност. По никакъв начин и в никакъв аспект не може да се допусне, че руската държава, както и съветската са били носители на по-голяма култура, на по-големи добродетели и ценности отколкото българската нация. Всеки, който дори мислено допусне подобно нещо, може да бъде окачествен единствено като родоотстъпник и предател.
- Утре отбелязваме поредната годишнина от Съединението, кои са премълчаните истини около тази дата?
- Нашите историци, средствата ни за масова дезинформация, така наречените медии, добре би било да повтарят на всеки 6 септември, че Русия е направила всичко възможно да удави България в кръв, да я ликвидира и изтрие от картата на Европа. Ето – това е правила любимата и обичаща България Русия. Съединението е добър повод за по-сериозен исторически анализ и за изтриване на заблуди и митове.
- Как да изчистим историята си от митове и фалшификации, особено по отношение на Русия и СССР?
- Когато поставяме на първо място истината, тоест България. Това е моята кауза и моето верую. България и само България! Когато се чете историята и когато се представя, и се запознават младите хора с фактите, всеки ще може да си подреди вярната конструкция, а не по този измамен и объркан начин, който са ни внушавали в годините на социализма. Заблудите започват още от първата страница на историята ни – България е създадена 681 г. Извинявайте, ама от къде, как са дошли тези българи, от Марс ли? А преди да стигнат до делтата на Дунав са нямали държава ли? Няма как да са дошли от небитието. Както годината 681, така и внушението, че преди това нямаме история не са верни. Цялата руска държава е създадена от българските ханове, които са създали Москва, Киев и са продължили своя победоносен път на Запад. Да не говорим за култура, просвета и религия, които са навлезли по руските земи чрез българите.
- Но в институциите има голяма съпротива за изчистване от тези фалшификации, образователното министерство е нагледен пример?
- Нищо не можем да постигнем, защото не искаме. Трябва да има сериозни промени в учебните програми, планове и най-вече в кадровия състав. И министерството, и университетите ни са окупирани от пост социалистически номенклатурчици. Промените и в обществото се извършват бавно, но в образованието всичко е по-трудно. Но няма начин – държавата трябва да проведе тези важни реформи – спокойно и последователно. Държавата и политическото ръководство трябва да поемат отговорност за тези промени. Но когато политическото ръководство не знае дали е посттоталитарно или проевропейско, е нормално да цари обърканост и инертност. И все пак паметникът на ген. Колев е един добър знак, един саблен удар срещу историческите заблуди.
В галерия: Паметникът на ген. Колев в ателието на скулптора Александър Хайтов, ген. Колев със своите офицери след освобождението на Добруджа