Никола Анастасов на косъм от арест за наркотрафик на летище в САЩ

Никола Анастасов на косъм от арест за наркотрафик – този сюжет не е част от някоя от десетките роли на големия комик, а реално преживян житейски сценарий. За 84-те си години, които навърши неотдавна, големият актьор е навъртял какви ли не случки в биографията си.
Премеждието на летището в Ню Йорк обаче е сред любимите му, пише в подробен репортаж в. „Монитор“. Сблъсъкът на Кольо Усмивката, както с обич го наричат колегите и почитателите, с US ченгетата става през лятото на 1981 г. на летище „Кенеди“ в Голямата ябълка.

В дисагите на актьора и колегата му Светослав Пеев митническите служители открили непозната субстанция. Помислили я за наркотик и алармирали полицейската охрана за задържани трафиканти.

Веществото наистина упойва, но само онези, които обожават прочутия габровски пестил. „Опитах се да обясня на френски, че това е български локум, направен от сини сливи. Но служителите там не знаеха френски и докато дойде преводач... Стана една - представете си - жега, изнервена опашка от хора, които чакат да се качат в самолета. Накрая само и само да се отърват от нас ни пуснаха“, разправял е с широка усмивка големият актьор.

Какво са правили преди 35 години отвъд океана Анастасов и Славчо Пеев? Отговорът на този въпрос не е толкова енигматичен – докарвали са болки в корема от смях на българската общност в по-големите градове на САЩ и Канада в образите на Нане и Вуте.

Най-големият фурор е на Световното изложение в Монреал, където играят пред препълнени салони. „Хората ни залюбиха, идваха с българското знаме. От публика по пътеките не можехме да стигнем до сцената. По едно време даже черпихме публиката с пестил от Габрово“, връща лентата Никола Анастасов. Същият пестил, който им създал проблеми с летищните власти в Ню Йорк.

В града със Статуята на свободата Кольо Усмивката развърта „бизнес“. Занася там екземпляри от книжката с шопски хумор, която издал с илюстрации на Борис Димовски в България. Сборникът стоял на касата на театъра и който отивал за билети, взимал и него. В България изданието струвало 26 стотинки, в Ню Йорк го взимали по 8 долара.


Заради тази книжка у нас големият актьор си навлича гнева на неколцина читалищни дейци. Те го обвиняват в нарушаване на авторското право на шопите и го дават на съд през 1987-а. А Анастасов събрал анекдотите в книжката от различни източници и ги преправил така, че да стават за сцена. Рецензент на книжката е майсторът на абсурда Станислав Стратиев, а разгарът на скандала е по време на турне на Сатирата в Алжир.

Анастасов разказва как драматургът му се обадил по телефона и му наредил да се връща веднага, защото искат да го съдят. Когато Кольо Усмивката се връща в родината, няколко месеца го влачат по съдилища. Междувременно преживява и телефонен тормоз – анонимници заплашват, че ще убият децата и жена му. А от отпечатването на хумористичното издание актьорът не печели нищо – платили му 600 лева, които той дарил за паметника на Съединението в Пловдив.


Големият актьор е на сцена от 61 години. Първата му професионална изява е във Враца през 1955-а. Две години по-късно се нарежда сред създателите на Сатиричния театър, където играе и до днес. Както повечето си колеги, светила на комедийната трупа, и той преди време събра спомените си в биографична книга. За заглавие на мемоарите си Кольо Анастасов избра „Я, колко мъка!”.

Макар да влиза от роля в роля толкова десетилетия, актьорът още не е преборил сценичната треска. „Появява се винаги, и това е безобразие!“ с усмивка разказва легендата на Сатирата. В началото на кариерата му тя се изразявала в безкрайно прозяване.

„Преди да изляза на сцената, чаках на портала, откъдето трябва да изляза и изведнъж започвах да се прозявам. И колкото повече наближава моментът, толкова повече се прозявам! А съм се наспал! Това беше някакъв нервен шок. С годините се овладях, успях да си наложа да изляза на сцената видимо спокоен, за да мога да осъществя ролята. Но въпреки това, и по премиерите, и когато пътувам извън театъра, зашуми ли публиката в салона, става едно треперене. Усещам някакъв гъдел. Това е хубава провокация, за да можеш да бъдеш адекватен на обстоятелствата, които трябва да преживееш за двата часа на сцената“, признава Никола Анастасов.