Убий християнина и евреина, ако не се отрекат от вярата си

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ

- Пастор Албидани, каква е мисията ви тук?

В Ирак се случват неща, които хората тук не могат да си представят и няма от къде да научат. Мюсюлманите атакуват мирни християни, убиват ги, ограбват им домовете, изнасилват жените им, колят децата им... До вас достигат само малка част от многобройните ужасяващи истории, случващи се всеки ден в Ирак. И в същото време смъртта на нашите братя е отмъстена от Господ по прекрасен начин. За всеки един загинал християнин имаме 10 сменили вярата си мюсюлмани. Станали свидетели на чудеса, усетили присъствието на Светия Дух, дори терористи захвърлят автоматите и намират избавление за душите си в Христовата вяра. Това е основното, което разказваме на хората, когато пътуваме.

- Разкажете ни за Ирак, какво се случва в държавата ви?

В Ирак властта се държи от терористични групировки, които убиват всеки, различен от тях. След американската инвазия в Ирак през 2003 г. ние останахме без правителство, нямаме полиция, нито войска. Огромната грешка, която направиха американците бе, че когато нахлуха в Ирак, те разпуснаха полицията и тайните служби за един ден. Представете си 1,5 млн. добре тренирани войници, на които се казва: "Отивайте си вкъщи и си вземете оръжията с вас". Сега всеки има танк в двора на къщата си, брониран автомобил и каквито оръжия можете да си представите... и са безработни. Нямат нито пари, нито пенсия. Така се сформираха много и разнообразни банди, повечето от които са организирани на религиозна основа. В началото извършваха терор по нужда, но след това продължиха по етнически причини.
Най-многобройна е фракцията на шиитите - те контролират около 17% от държавата.

Шиитите са в конфликт със сунитите, но и двете групировки унищожават християни и други малцинства.

Ние (християните) нямаме нито гласност, нито власт в Ирак. Въпреки имаме правителство, избрано чрез избори, реалността е, че на улицата, в ежедневния живот се разпореждат екстремисти и терористи. Те тормозят народа навсякъде, нападат се един друг и избиват хора без причина. "Ако убия този човек, му вземам къщата" е най-разпространената причина да застрелят някой.

- Какви са типичните действия на тези групировки?

Идват в къщата ти, убиват теб и всички около теб и ти взимат дома. Защото терористите нямат техни къщи. Нападат те, защото си християнин и притежаваш магазин – влизат и те убиват. След което обират всичката стока. Ако си учител, идват в класната ти стая и те убиват пред учениците.
Влизат в църква, както се случи на 31 октомври миналата година по време на служба, откриват огън и избиват повече от 90 християни, включително пастора и бебе на 40 дни. През цялото време екстремистите крещят: "Аллах агбар" ("Бог е Велик"). На излизане от църквата избиват всички християни, намиращи се на улицата.
Всико, което ви разказвам е документирано.
Мога да ви покажа на видео как наш отвлечен брат бива заколен като овца. На друго видео трима мюсюлмани, повярвали в Господ сменили вярата си в християнска, са изгорени живи. Терористите постоянно снимат и разпространяват действията си, за да всяват ужас и паника сред населението.
Ще ви покажа снимка на жертва от кола бомба, сложена от терористична група. Детето, загубило крака си, е мюсюлманче и кърви докато баща му се опитва да го вдигне.
Това се случва всеки ден в Ирак - те просто убиват.

- Каква е най-потресаващата случка, на която лично сте бил свидетел?

Преживял съм много ужасяващи неща. Терористите отвлякоха брат ми и го заколиха като агне. Отвличали са и мен. Но най-трагичното нещо, което съм преживял, освен отвличането и убийството на брат ми, освен моето отвличане, беше когато терористи дойдоха в семейната ни къща в Багдад и ни казаха да напуснем. Представете си как целият ви живот е събран на едно място. Имате голямо семейство – над десет човека в една голяма къща, цял род. И терористи идват и най-невъзмутимо ви казват „Тръгвайте си!“. Просто ей така. Докато стоях изумен на вратата, чух разгорещен спор откъм съседната къща. В момента, в който обърнах поглед натам видях автомат, опрян в главата на съседа ми. Усещането от звукът на изстрела още ме преследва. Знаех, че нямам избор, нито време да се обръщам назад. Директно казах на семейството си „Да тръгваме! Просто да изчезваме!“ и напуснахме къщата без да взимаме нищо от нея. Носехме само дрехите на гърба си, а някои от децата бяха полуголи. Не си взехме дори документи за самоличност. В този тежък момент нашата християнска организация „Албасима“ се погрижи за нас като ни уреди транспорт до Киркук, намиращ се на 400 км от Багдад. Така се превърнахме в бегълци в собствената си страна, изгубили абсолютно всичко.

- Споменахте, че сте бил отвличан. Какво искаха от вас и се спасихте?

Отвличан съм три пъти от терористи и всеки път са правели опити да ме убият. Всеки път обаче Господ ме спасява в последния момент. Последният път когато ме отвлякоха беше в края на ноември 2007 г. Тормозят те през цялото време. когато си отвлечен. Целия си овързан и захвърлен на земята като животно. Без вода и храна и без да можеш да посетиш тоалетна.
Знаете, човекът е човек – когато го биеш плаче, когато нараняваш близките му, пак плаче. Ужасно мъчение е да слушаш как хората наоколо биват изтезавани, бити и убивани. Чуваш писъците и стоновете през цялото време. Имаш маска на лицето и не можеш да ги видиш, но ги чуваш. Повечето от тези хора са християни и най-често ги питат дали имат пари или семействата им са богати.

„Ще освободим сина ви, ако ни платите 100 хил. долара“.

Това е типичния начин за изнудване, но в Ирак няма кой да намери толкова пари. В отчаянието си хората продават къщите си и всичко което имат само и само да съберат пари. До колкото знам обаче, никой отвлечен не освобождаван, дори когато похитителите са получавали парите. Убиват и похитените и семействата им.

Застреляха всички около мен. Аз бях последен, защото бях спокоен, не създавах проблеми. Един от терористите се приближи и както бях с маска на лицето, ме обърна по гръб, махна ми маската и опря автомата си в главата ми, за да ме застреля. Аз се молех. Без значение колко си силен и вярващ, когато дойде моментът на смъртта, те обзема страх. Когато усетих допира на автомата, знаех че ще бъда застрелян.

Промълвих „Господи Исусе, вземи ме!“ Но изстрел нямаше.

Нещо се случи, като експлозия. Появи се много силна светлина, всичко наоколо изчезна, стана прозрачно, почувствах сякаш се издигам от земята, болката изчезна и се появи спокойствие и мир в съзнанието ми. Това е което аз почувствах. Погледнах към лицето на терориста по време на видението, което се случи само за секунда, сякаш дори за част от секундата. То беше изкривено в ужасена гримаса, тялото му трепереше цялото, изтърва автомата си започна да пристъпва заднешком и избяга. Никога не разбрах нищо за този човек, но това е, което се случи. Ден по-късно, когато дойдоха американците (те минаваха от време на време да търсят оръжия и терористи), ме намериха и ме нахраниха, предупреждавайки ме, че тук е много опасно.

Собствения ми брат беше отвлечен от мюсюлмански терористи, наред с още 16 други християни. Разделили ги на три групи. Тези, които се определят за шиити, са убити веднага. Християните са насилени да признаят Аллах като свой бог и да се отрекат от Христос. Те не го направили, при което всички, включително и брат ми, били обезглавени. Сунитите били освободени, понеже терористичната група били такива. Ние знаем какво точно се е случило, узнах точно какво е станало с брат ми – че е бил обезглавен.

- Как точно се случва един мюсюлманин да смени вярата си?

Имаме братя в нашата църква, които са били терористи, избиващи християни. Искаме хората да знаят за това, защото е важно да се знае, че само чрез любовта можем да променим хората, не чрез войната.
Един от нашите пастори е бил в мюсюлманска екстремистка група. Той е от град Ербил, северен Ирак. Цял живот е търсел връзка с Аллах, т.е. Бог, но по екстремистки начини - мразейки всички около него. Без значение кой какъв е - шиад или християнин, той е убивал всички, в името на неговия бог Аллах, спазвайки неговите закони.

- Какви са по-конкретно тези закони?

Когато мюсюлманин убие, той го прави в името на неговия Аллах. Защото е записано в Корана, че те са задължени и

имат свещеното право да убиват нас, християните.

Разбирате ли, написано е! Буквално! "Намери християнина и евреина и им кажи да се отрекат от вярата си и да повярват в пророка Мохамед и Аллах. И ако те не повярват, трябва да ги убиеш - със сабята си трябва да ги посечеш". И това е част от Шария - ислямския закон.
В нашите очи те го правят като част от своя култ към лъжецът, мъчителят, убиецът, техният Бог Сатана. Дяволът е крадец, измамник и лъжец от самото си създаване. Това което те правят в действителност е дяволски акт, което означава, че са обладани от демонични сили, от Сатаната. Наричат себе си мюсюлмани и претендират, че вярват в същия бог като нас, но ние не им вярваме, защото нашият бог ни е заповядал да не убиваме. Ако християнин убие, той го прави в противоречие с Господ.

- Как тогава става преминаването от мюсюлманин в християнин?

Пасторът от нашата църква е преживял нещо прекрасно, което му е отворило очите за правия път. След падането на режима на Саддам и американската инвазия, се появили мисионери, които разпространявали Библии. Неговата ектремистка група разграбила стотици книги от различни места, които били предадени на нашия брат със заповед да ги изгори. Но той започнал да ги чете - искал да знае какво е това. Когато взимали християни за заложници ги разпитвал неща от рода на: "Как така може да казвате, че Аллах имал син?", "Какви са тези глупости, че Христос е разпънат на кръст?". В Корана е записано, че Христос не е бил разпънат. "Вие лъжете, вашата Библия е измама!" След което обезглавявал друговерците. Така, търсейки Господ, всъщност Господ търсел него. Един ден Бог му се явил като неземна искряща светлина в неговата стая. Светлината била с човешки облик, без лице и му говорела: "Хей, какви ги вършиш? Наистина ли искаш да ме опознаеш?" Той много се изплашил, защото

никога не бил чувал гласа на Господ преди това - само четял Корана.

Светлината му казала: "Аз идвам при теб, за да ти покажа кое е истина". Било е като видение, но със сигурност е реално изживяване. Вярвам, че е било така, защото го познавам лично и седим един до друг в църквата. Господ му показал зараждането на света, четиримата бащи, Ной, Адам, дори Давид. Видението му включвало и образа на Исус Христос, седящ върху магаре, както и други светци. Моят приятел, като мюсюлманин, е очаквал да види Мохамед сред тях, но го нямало. Той бил объркан и попитал светлата фигура: "Къде е Мохамед?" Тогава Христос го погледнал и му казал: "Просто следвай мен!". Това било началото на неговата промяна. Следвайки Исус, той спрял да унищожава библии и започнал да ги изучава и разпространява. Сега е пастор в нашата църква. И със собствените си очи съм видял как чрез него Господ е спасил между 200 и 300 човека, които са се обърнали към Господ.

- Как така разпространява Библията и християнското учение? Няма ли да го убият?

Миналия септември властите на Кюрдистан дадоха разрешение на пастора да проповядва и разпространява библейска литература по селата. Буквално той отива до военен пост, раздава библии на войниците и им говори за Христос. Никога досега не се е случвало мюсюлманско правителство да позволи изменник на мюсюлманската вяра да прави това.

- Защо тогава правителството е позволило?

Много хора знаят, че децата на Израел би трябвало да бъдат прокълнати заради деянията им, но Той ги благославя, защото и те са негов народ. Може да видите терористи, които са буквално обсебени - те съществуват, за да убиват. Особено концентрирани са върху избиването на християни.

- Държавните органи не правят ли този жест заради другите страни?

Те правят този жест може би поради грешна причина, за да се подмажат на американците, но от друга страна нашият Бог ги използва, за да разширява Своето Кралство. Дори и някои хора да проповядват словото на Христос със задни мисли, важното е, че то се разпространява.
Пътувах с нашия променен брат през много села и във всяко едно от тях Господ спасяваше хора. В едното село две семейства, в следващото - три, а в някои села се променя и цялото племе, което живее там. Това е силата на Господ.

- Не е ли опасно за променените хора да продължат да живеят в своите села с другите мюсюлмани?

Когато атакуваха онази църква в Багдад, в един момент имахме 2500 семейства, които изоставиха всичко, което имаха в и напуснаха района. Много от тях се преместиха на север в Хърби или в Дхор, в населените предимно с християни райони. Разбирате ли, проблемите настъпват когато мюсюлманин смени вярата си, понеже те сменят поведението си. Господ сменя тяхното мислене и държание и околните обръщат внимание на това. Първите, които забелязват промяната са от семейството. "Хей, какво правиш? Защо не идваш с нас в петък на молитви?", питат те. И човекът трябва да им обясни нещо. И понеже обичаме Исус, не можем да го отречем. Затова той казва: "Не идвам, защото вярвам в Исус Христос". "Ти си изменник и предател!", крещи семейството му. Много от хората биват убити. Една от сестрите ни, например, която е повярвала в Господ Исус Христос, имаше брат, който е полицай. Веднъж той открил на лаптопа й отворена интернет страница, на която се виждало как тя контактувала с други хора на християнски теми.

В пристъп на ярост, той заколил сестра си на улицата.

Опасно е най-вече за младите хора, защото те живеят със семействата си, зависими са от тях, ако се отделят от къщите си, остават без нищо, нямат къде да отидат, нито от къде да започнат. Заради войната и унищожението съществува голяма безработица, затова тези хора нямат нищо, нито къде да отидат. Но все някак Господ ги подкрепя. Понякога чрез други народности. Много хора от други страни ни помагат. В нашия мисионерски дом в Хърби имаме семейства, избягали от Багдад, от Ниневен, дн. Мосе (древния град на пророка Йоан), Басра. При нас идват и мюсюлмани, избягали от държавите си, напр. от Иран. Опасно е, но с божията милост и помощта на други хора преобразените мюсюлмани оцеляват.

- Как се случи промяна при теб?

Когато напуснах Ирак и заживях в Германия започнах своето обучение - следдипломна квалификация. Към края на обучението ми нещо се случи – внезапно ми се появи рак на кожата навсякъде по тялото ми. Очите ми бяха почти слепи и се налагаше да нося огромни очила. Имах левкемия и кръвта ми трябваше да бъде сменяна два пъти в седмицата. Докторът ми каза че ми остават 2-3 месеца живот. Предложиха ми експериментално лечение, което може и да ме убие, но си помислих „Аз умирам, така че защо не“. Докторът обаче ми препоръча да не решавам веднага, да помисля и да му отговоря на следващия ден.

В този момент Господ Исус Христос дойде при мен и ми показа своята обич. Въпреки че не Го познавах, мразих неговите хора, не вярвах в разпятието, нито в Библията. Тогава живеех в грях – пушех, пиех и имах други пороци. Тогава един човек дойде при мен и поиска да се помоли за мен, казвайки ми че неговият бог му е заръчал това. Този човек беше мой колега в университета, от онези над които се присмиваме. Той не пушеше, не пиеше, не идваше с нас на дискотека. Помислих молбата му за много странна, казвайки си че не е възможно неговият бог да му говори, понеже в мюсюлманската религия ни е забранено да говорим с Аллах. Позволено ни е само да му се молим и то задължително на арабски. Без знчение от коя държава си, трябва да се молиш на арабски, сякаш Аллах не разбира други езици. И така този човек ми каза че иска да се моли за мен и аз се изненадах. И както стоях и пушех цигара, той клекна до мен и започна да се моли. Споменаваше многократно „Небесни Татко, Исусе Христе, Алелуя“ повтаряйки най-вече последната дума. Не разбирах нищо от това. Когато завърши молитвата си нищо не се случи. Накрая аз си тръгнах, без дори да му кажа „Благодаря“.

Прибирайки се в квартирата си, продължавах да се чудя защо този човек се молеше за мен и мислено се молех на Аллах къде е и защо не ми помага в този тежък за мен момент. Говорех му, че съм дошъл в Германия за да уча, за да бъда полезен на семейството, на родината си и така съм заспал. На сутринта, събуждайки се, протегнах ръка за да напипам очилата си, понеже почти нямах зрение без тях. Тутакси забелязах че туморът, който имах на лявата ръка го нямаше. Шокиран, погледнах към другата си ръка и видях туморът там също го няма. Чак тогава осъзнах че мога да виждам с очите си без да ползвам очила. Скочих от леглото си и отидох в банята, където имах голямо огледало и видях тялото си без нито едно петно, без нито един тумор. От тогава не съм използвал очила. Това се случи през 87г. Тогава Господ ме спаси, въпреки че не го познавах.

- Каква е вашата молитва?

Казваме „Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята“ и „Нека бъде твоето царство“. Това много хора не разбират – че принципите на Царството Господне вече работят на Земята. Защото когато обичаш врагът си, си под попечителството на Христос, както и когато прощаваш. Това е нещото, което ни отличава от другите. Много хора не могат да повярват, или го смятат за смешно и странно. Ако отидете в Ирак, ще видите радост на лицата на християните, дори в епицентъра на ужасяващи случки, убийства и разрушения. Ние не го забелязваме, но мюсюлманите го забелязват. Идват при нас и ни питата „За какво сте толкова радостни?“ А вие носите умиращо дете, като на лицето ви е изписана нещо като усмивка. Така Господ достига до хората - като им казваме „Не съм аз, а дъхът на Исус Христос е с мен.“ „Но защо аз го нямам?“ се чудят другите и тогава започваме да им проповядваме небесните принципи на Божия Дух, които са любов, радост и мир.

Дори когато нещо лошо се случва, благодарете на Бог и ще видите, че нещо прекрасно ще се случи. Господ е мъдър и всяко нещо се случва с причина. Може да не го разберете веднага, но със сигурност ще го разберете когато му дойде времето.