Путин и Си Дзинпин бият рекорда по споразумения, а Тръмп се хвали с по-бляскаво посрещне
40 документа, от които 21 в присъствието на Владимир Путин и Си Дзинпин, са подписани при двудневното посещение на руския президент в Китай. Докато руски анализатори определят това като рекорд, държавният глава на САЩ Доналд Тръмп, който преди седмица бе в Пекин с технологичните магнати Илън Мъск и Тим Кук с надеждата за сделка най-вече за редкоземни елементи, коментира, че посещението му е било по-бляскаво от това на колегата му от Кремъл.
„Си ми каза, че планира приеме Путин скоро. Мисля, че това е добре. Разбирам се много добре и с двамата. Не знам дали церемонията беше толкова блестяща, колкото моята. Гледах. Мисля, че ги надминахме“, коментира президентът на САЩ.
Колегите му от Москва и Пекин пък приеха декларация за установяване на многополюсен свят и нов тип международни отношения, дадоха и изявление за задълбочаване на стратегическото сътрудничество.
Путин в Пекин със смели планове за бъдещето, подписват със Си Дзинпин търговски споразумения
Както се и предполагаше, проектът за газопровода „Силата на Сибир 2“ бе сред централните теми на разговорите в китайската столица. Обсъждани са въпроси, свързани с маршрута на тръбопровода, разплащанията в национални валути и индустриалното сътрудничество, заобикалящо санкциите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред руските медии, цитирани от Ал-Джазира, че двете страни са постигнали „основно разбирателство“ относно тръбопровода, включително маршрута му, но все още няма „ясен график“ за изграждането му.
Си Дзинпин призовава за по-многополюсен свят, където САЩ имат по-малко власт и влияние, коментира пък Катрина Ю от арабската телевизия, а журналистът от Рига Леонид Рагозин коментира пред медията, че благодарение на Тръмп отношенията между Китай и Русия са по-добри от всякога.
Дни преди да бъде избран за втори мандат като президент на САЩ през 2024 г., той обеща да „разедини“ Русия и Китай, като обвини предшественика си Джо Байдън, че ги е сближил, припомня Рагозин. „Но последните му действия всъщност са в съответствие с контрапродуктивните политики на неговите предшественици, които насърчиха руско-китайския съюз“, добавя той.
Затова според него не е чудно, че китайският президент покани руския си колега само дни след като беше домакин на Тръмп.
„Войната в Иран даде мощен тласък за укрепване на руско-китайските връзки. Затварянето на Ормузкия проток направи Китай критично зависим от руските доставки на петрол и газ и по този начин помогна на Москва да напълни хазната си и да получи допълнителни средства за продължаващата си война срещу Украйна“, коментира латвийският анализатор.
Той припомня, че в началото на 70-те години на миналия век президентът Ричард Никсън се стреми към разведряване на отношенията със СССР и ухажва Китай, като нежно го подтиква към реформи, които променят икономически страната до неузнаваемост.
„Руско-китайският съюз никога не е бил даденост. Руската империя участва в борбата за Китай заедно с други западни колониални сили през 19 век. Съветският лидер Йосиф Сталин помага на китайските комунисти да дойдат на власт през 1949 г., но скоро след смъртта му двата комунистически гиганта стават ожесточени съперници, обвинявайки се взаимно в ревизионизъм“, изтъкна Рагозин.
„Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама тласнаха разширяването на НАТО все по-близо до руските граници. Байдън допринесе за разгръщането на косвен конфликт – както го нарече бившият британски премиер Борис Джонсън – в Украйна. Междувременно провокативната реторика на Вашингтон относно Тайван разгневи Китай“, каза още той пред Ал-Джазира.
По думите му поканата на Си Дзинпин към Путин след посещението на Тръмп е мощен сигнал за САЩ, че руско-китайският съюз е по-силен от всякога.
Пък ся Мурика зъбрани дъсъ продават Мирцидеси в УСА точка
Какво е общото между Тиквун и Оранжевият Епстийн ?
..Курвалъка...отговорило радиото.