Защо усещаме инфлацията по-силно, отколкото показва статистиката

Едва ли има друг показател от официалната статистика, който да поражда толкова силно недоверие и емоционални реакции, колкото инфлацията. За голяма част от хората тя не е абстрактен индекс, а ежедневен опит, измерван на касата в магазина. Затова и често се чува репликата, че „официалната инфлация е едно, а реалният живот – съвсем друго“.

В този сблъсък между числа и усещания се ражда трайното усещане, че статистиката не отразява действителността. В същото време икономическият анализ показва, че двете гледни точки могат да съществуват паралелно, без непременно някоя от тях да е погрешна. Основната причина за това разминаване е, че инфлацията не засяга всички стоки и услуги по един и същи начин.

Официалните индекси измерват среднопретеглена промяна в цените на голяма потребителска кошница, но реалният живот на домакинствата се формира от ограничен набор от покупки, които се правят често и се запомнят ясно. Така поскъпването на сиренето, хляба или зеленчуците оставя много по-силен отпечатък в съзнанието от стабилните или дори понижаващи се цени на други групи стоки, които купуваме рядко или не следим отблизо.

Дългосрочният поглед върху данните разкрива още по-ясно тази асиметрия. При база 2015 г. общото увеличение на потребителските цени към края на 2025 г. е около 44%. На пръв поглед това не изглежда драматично за десетгодишен период, но ключовият детайл е времевото разпределение.

Между 2015 и 2020 г. цените нарастват минимално – с около 5%, което създава усещане за стабилност, особено на фона на растящи доходи.

След пандемията обаче инфлацията се ускорява рязко и почти целият ръст е концентриран в няколко години. Този внезапен ценови шок има силен психологически ефект и засилва усещането, че „всичко поскъпва наведнъж“, дори когато статистическият индекс показва по-умерени стойности.

Най-яркият пример за това са хранителните стоки. Макар да представляват под една трета от общата потребителска кошница, именно те формират основното възприятие за инфлация, защото се купуват ежедневно. За последното десетилетие цените на храните са се увеличили с над 80%, което е почти двойно спрямо общия индекс. Това обяснява защо за много домакинства официалната инфлация изглежда занижена – тя просто не отразява тежестта на храните в личния им бюджет.

Подобна е ситуацията и при хотелите и ресторантите. Макар да заемат сравнително малък дял в индекса, цените им са силно видими и емоционално въздействащи. Натрупаното поскъпване в този сектор вече надхвърля 90%, а при ресторантите и кафенетата – дори 100% спрямо 2015 г. Тук ръстът е почти непрекъснат от пандемията насам, без значителни периоди на отстъпление, което допълнително засилва усещането за постоянен натиск върху разходите.

В същото време има цели групи стоки и услуги, при които цените почти не са се променили. Облеклата и обувките са поскъпнали минимално за десет години, здравните услуги също отчитат сравнително слаб ръст, а при информационните и комуникационните услуги дори се наблюдава отчетлива дефлация. Тези категории обаче рядко попадат във фокуса на общественото внимание, защото не участват ежедневно в малките, но чести разходи на домакинствата. Хранителният сектор сам по себе си не е хомогенен. При повечето основни храни поскъпването е относително равномерно, което подкрепя усещането, че „всичко в магазина е по-скъпо“. Има обаче и ясно изразени изключения.

Зърнените храни и хлябът бележат най-висок ръст – над 100% за десетилетие, въпреки различните опити за административни мерки. При масла и мазнини се наблюдава известна корекция надолу след пика от 2022 г., но те остават на значително по-високи нива спрямо предишните години. Важно е и че част от храните  като млечните продукти, яйцата и мазнините се търгуват на цени, които са трайно над средноевропейските, което подхранва сравнението с други държави и усещането за несправедливост. Туризмът добавя още едно измерение към ценовата картина. Докато при настаняването ръстът е силно сезонен и варира значително между летния пик и останалата част от годината, при ресторантите поскъпването е по-плавно, но постоянно.

Липсата на ясно изразен регионален компонент в официалната статистика при услугите също допринася за разминаването във възприятията, тъй като цените в туристическите и големите градове се различават чувствително от тези в по-малките населени места. Към тази дългосрочна картина се добавят и краткосрочните ценови колебания. Данните от началото на годината показват по-осезаемо поскъпване при част от пресните зеленчуци, като корнишоните и чушките отбелязват рязък седмичен ръст. Това са продукти, които се купуват често и сезонно, а цените им са силно зависими от вноса и ограниченото местно производство.

В същото време месото и млечните продукти запазват относителна ценова стабилност, което частично компенсира натиска върху потребителската кошница. В крайна сметка разминаването между официалната инфлация и личното усещане за поскъпване не е резултат от грешка или манипулация, а от начина, по който измерваме и преживяваме цените.

Статистиката описва средната картина, докато домакинствата живеят в своята конкретна реалност, оформена от структурата на разходите им, честотата на покупките и психологическите ефекти на внезапните ценови шокове. Именно в това напрежение между числа и ежедневие се крие ключът към разбирането на инфлацията такава, каквато я усещаме – и такава, каквато я измерваме.