Край на безтегловността? Русия проектира космическа станция с изкуствена гравитация

Животът в орбита изглежда впечатляващ, но за човешкото тяло безтегловността е сериозно изпитание. Загуба на мускули, отслабване на костите и проблеми със зрението са само част от цената, която астронавтите плащат. Именно този проблем стои в основата на нов проект за космическа станция, представен от руски инженери – идея, която може да промени начина, по който хората живеят и работят извън Земята.

Руската ракетно-космическа корпорация „Енергия“ представи проект за космическа станция с изкуствена гравитация – концепция, която доскоро съществуваше предимно в научната фантастика. Вместо да разчита на традиционната нулева гравитация, станцията ще използва въртене, за да създаде центробежна сила, наподобяваща гравитацията на Земята.

Проектираната космическа станция ще се върти с около пет оборота в минута, което би осигурило приблизително 50 процента от земната гравитация. Това е достатъчно, за да могат астронавтите да ходят, да спят и да работят в по-естествени условия, без постоянното „плуване“ във въздуха, характерно за Международната космическа станция.

В момента астронавтите на МКС живеят в състояние на постоянна микрогравитация, тъй като станцията се намира в свободно падане, докато обикаля около Земята със скорост над 27 000 км/ч. Макар този ефект да изглежда зрелищно, медицинските последици са добре документирани – мускулна атрофия, намалена костна плътност, сърдечно-съдови промени и нарушения в имунната система.

Новата руска космическа станция цели именно да минимизира тези рискове. Според патента, публикуван от Федералната служба за интелектуална собственост, конструкцията ще наподобява колело с „спици“ – аксиален модул в центъра и радиално разположени обитаеми отделения с дължина около 40 метра. При въртенето тези модули ще създават сила, която „притиска“ хората към пода.

Идеята за въртяща се космическа станция не е нова. Още в началото на XX век руският учен Константин Циолковски предлага концепцията за изкуствена гравитация в орбита, а по-късно тя е развита от Вернер фон Браун. През 70-те години НАСА и Станфордският университет разработват проекта „Станфордски торус“ – гигантска пръстеновидна станция, способна да приюти хиляди хора.

Днес темата отново е актуална, тъй като МКС наближава края на експлоатационния си живот, планиран около 2030 година. Роскосмос вече работи по концепцията за Руска орбитална станция, а паралелно с това САЩ и Европа подготвят Lunar Gateway – лунна орбитална станция за бъдещи мисии.

Руският проект се вписва в тази глобална надпревара за следващото поколение космически станции. Макар сглобяването на въртяща се структура в орбита да е изключително сложно и да изисква множество изстрелвания, подобна станция би могла да стане ключова платформа за дългосрочно човешко присъствие в Космоса.

Ако концепцията се реализира успешно, тя може да отвори пътя не само към по-здравословни орбитални мисии, но и към бъдещи пътувания до Луната, Марс и отвъд – с космически станции, в които хората живеят почти като у дома.