Бъдни вечер е, градът мирише на печено месо и лицемерие
Бъдни вечер е. Семейства се събират около масата, за да споделят традиция, в която не вярват. Седите, говорите, смеете се и си предавате солта.
Казвате "Честита Коледа" с тон, научен от телевизията. Смеете се на шеги, които не са смешни, защото "така се прави".
Събираме се да празнуваме нещо, което не разбираме. Изпълняваме ритуали, в които не вярваме.
На Бъдни вечер осъзнаваш, че е минала цяла година, а ти си на същото място със същите хора, и водите същите разговори. Само календарът се е преместил.
Ядеш баница, намираш късмет, който няма да се сбъдне, но нуждата от смисъл е по-силна от знанието за неговата безсмисленост.
Очакването е било огромно, а подготовката епична. Масата е пълна, къщата е топла, хората са събрани.
Ядете, говорите празни приказки. Времето минава.
Пълнотата на очакването се изпразва във фактичността на банална храна и предвидими разговори.
Точно когато е най-пълно, празникът е вече празен.
Защото знаете, че след два часа ще си тръгнете, а на следващата година ще се върнете към същата маса, за да изживеете същото изпразване на същата пълнота.
Пълнотата на света непрекъснато се изпразва. Това е трагедията на живота.
Пак сме седнали, вдигаме чаши, разчупваме баницата.
Опитваме се да запълним бездната с ритуали и сърми, защото нямаме нищо друго.
-----------
И все пак важното е столовете да са пълни с най-близките ни хора. И да не забравяме, че не сме вечни. Всяка Бъдни вечер остава някой празен стол, който миналата година е бил пълен, и пълен стол, който следващата година може да не бъде.
Спомените за подаръците под елхата ще избледнеят в паметта ни, но хората по столовете никога.
Гласът на баба, която вече я няма, смехът на дете, което вече е пораснало. Ръката на баща, която вече не може да подаде солта.
Тази вечер, преди да се оплачете, погледнете около масата. Пребройте пълните столове и ги запомнете. Защото те са единственото, което има значение и единственото, което няма да бъде там завинаги.
Честита Коледа.
Прегърнете хората на столовете, докато още можете.
Бъдни вечер е. Градът мирише на печено месо и лицемерие...
Но ние превръщаме всеки повод за празник, че и погребенията, в едно мощно ядене и пиене. Това ни е представата за празник - да не ходиш на работа, да се надумкаш и да отидеш някъде. Нормалните хора не ходят никъде, а изминават хиляди километри за да се върнат по родните си места и то не за да отидат на кръчма, а за да се събере цялото семейство заедно.
Защо подценяваш хората?
В кой век живееш?
Точно затова когато на Рождество Христово седна на трапезата ще седна с чиста съвест и без лицемерие знаейки,че празнувам раждането на Христос.Защото знам,че Бог не само помага на хората,но също така и раздава справедливост и наказва.Също както знам и че вярата ми в него е непоклатима.
Така че за мен тези светли празници имат смисъл като ги празнувам и осъзнавам какво точно празнувам,а яденето и пиенето не е от такова значение за мен.Важното е човек да е добронамерен,честен,съвестен,а не злонамерен.
Не е важното какво и колко ще сложиш на празничната трапеза,важното е какъв човек си.
Я стига!
Всеки знае какво се празнува.
Поразрових се да видя какво е този професор, учуден съм че е около 50 те. Звучи като стар комуняга.
Както на Рождество Христово,така и на Възкресение Христово за повечето хора това е просто повод да се наядат и напият.И да вярно е,че всеки се хвали какви мизерии на някой е направил,перчи се,че вместо да направи добро е направил зло,егото му става все по-голямо отпийвайки поредната глъдка алкохол и подсмихвайки се под мустак.Хвали се за неща не които е постигнал,а за поредната злина,защото такива хора не постигат нищо,а само стигат дъното.
И на двата светли празника никой не се замисля какво всъщност празнува.Кой се почита и защо,каква е историята.Никой не се интересува от същността на празника,а само от самото ядене и пиене.А тези които стигат дъното дори няма и да помнят с кои хора са яли и пили на тези празници,защото това не е важно за тях,важното е само да са наядат и напият и после да качват снимки във Фейсбук,види те ли колко хубаво са си изкарали на Рождество Христово без изобщо да се замислят дори за Бог.
Ето това е жестоката истина.
Весели празници!
За съжаление такава е реалността.
А душите ви празни.
искрено те моля аз,
празни чекове, любими,
удома за всички нас.
Дядо Коледа, Снежанка,
тук за кратко остави,
ще я ваксинирам сладко
в зимните студени дни.
Метнеш ли ме ти, внимавай,
идва лошото, тогаз,
ще те заменя веднага,
със добрия Дядо Мраз.
Flagman 7 vida manji