Директорът на бургаския музей Милен Николов стана шеф-готвач по бабина рецепта с праз (ВИДЕО и СНИМКИ)
Невероятно вкусен и автентичен гювеч с праз приготви днес директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас – Д-р Милен Николов, при това в двора на етнографския музей. Впрочем още при реконструкцията на сградата и прилежащите й площи, Николов издейства да се оформи магерница, за да има възможност да се вихрри неуморният му дух, дори и в областта на кулинарията.
Ароматната гозба с праз произхожда от живописното село Ичера, в близост до Котел, където е родното място на една от популярните и обичани личности сред учените на Бургас.
Директорът сподели чудната рецепта на своята баба пред журналисти и гости от Бесарабия. С годините, подчерта той, не само я усвоил, а дори я усъвършенствал, като неговото лично допълнение е патладжанът.
Докато ни потапяше в чудния свят на гювеча с праз, директорът споделяше и интересни факти за продуктите и тънкости при приготвянето на тази ароматна гозба.
В исторически план гювечът се е приготвял навсякъде из обширните български земи, като домакините са използвали това, което имат под ръка - всички възможни зеленчуци от есента, докато не е паднала първата слана.
типични за нашата територия
В началото на миналия век са използвали бакла, лапад, месо и всичко, което е било налично. Повечето гювечи тогава са били именно месни. Много от манджите, които днес приемаме за традиционни, всъщност не са изначално български. В началото, докъм края на 18-ти век, доматът се е отглеждал като цвете в саксии, картофи още не е имало, така че повечето рецепти са осъвременени“, допълни Николов.
"Специално от разкопките в Русо Кастро се установи, че са ядяли почти по равно количество овнешко и свинско. Много малко говеждо са имали на синията, най-интересно е, че 25 % от месото, е било дивеч. Като се включват всякакви патици, гъски, лебеди. Всякакво месо е имало в гората - диви глигани, елени и т.н. Ядяли са бобри и зубри, които са били характерни за региона през XIV век ( зубърът е вид европейски бизон, който е бил изтребен през XX, но в момента завъждат с вида в Родопите, б.а.).
Гювечът е традиционен не само като ястие, важен е и глиненият съд за готвене. Археологически находки показват, че глинени съдове са били използвани в земите около Бургас. „Лично аз съм намирал такива съдове от V век в крепостта Форос, което не е нещо необичайно“, сподели директорът.
Според него, още от IX–X век се откриват съдове тип „гювечета“ с вътрешни уши, известни като "геджюневски". Такива находки има в Плиска и Преслав, което доказва дълбоките корени на тази традиция.
Интересното при това ястие е, че не се добавя вода – използват се само естествените сокове, които си пускат продуктите.
Необходимите продукти за рецептата може да видите тук:
Самото приготвяне на гювеча ще ви отнеме около половин час, а след това се пече бавно – поне два часа, на бавен огън.
Рецепта:
- Нарежете зарзавата и месото.
- Настържете доматите.
- Запържете леко месото, за да се „запечата“ и да придобие по-богат вкус, отнема около 10 минути и е важно е да се разбърква, да се държи под похлупак.
- Изчакайте месото да пусне собствените си сокове - те не са вода, а се съдържат в мускулната маса. Едва след това се добавя празът.
- След около 2 минути прибавете останалите зеленчуци – чушките и патладжана.
- Когато и те си пуснат естествената вода, добавете настърганите домати и подправките – черен пипер, сол и чубрица. Разбъркайте добре и оставете да къкри около два часа поне, може и в тенджера или в тава, покрита с фолио..
В Етнокухнята на Бургаския музей ще бъде представена традиционна есенна гозба
Седмица на ромската кухня в Етнографския музей – Бургас
Н.Пр. Посланик Олеся Илашчук бе специален гост на Деня на украинската кухня в Етнографски музей Бургас
Любима и вкусна закуска за цялото семейство ще приготвят в Етнографския музей в Бургас
Планетариумът в Бургас в надпревара с Етнографския музей и „Акве Калиде“ за „Сграда на годината“
ама защо е сложил труп на животно вътре, не разбирам. отвратително. и го предлага на малки дечица сигурно. Бог да пази България.
Това пародия ли е? Откъде ги заимствате тия дискурсивни... хм, иновации?