Премиерът Желязков много искаше, но не успя да хапне хотдог в Ню Йорк

След стегнатото си слово от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където бе изслушан с умерено любопитство, а преводачите се поизпотиха над сложния му синтаксис, премиерът Росен Желязков почувства едно особено опиянение. Беше от онези редки мигове, когато човек може да си каже: „Светът ме чу.“

С чувство за изпълнен дълг, Желязков реши да си позволи малко лично щастие. От години в него тлееше романтична мечта – да изяде един хотдог пред „Янки Стейдиъм“ в Южен Бронкс. Въображението му рисуваше сцена, достойна за филм: как той, скромен държавник от Балканите, със сандвич в ръка докосва голямата американска легенда.

За компания в това приключение премиерът избра външния министър Георг Георгиев. Младият дипломат крачеше край него и поглъщаше всяка дума като студент по право на изпитна сесия. Желязков, в приповдигнато настроение, разказваше за града с широка културна ерудиция: за небостъргачите, за архитектурните течения, за миграционните вълни. Накрая стигна до темата за бейзбола.

Росен Желязков пред ООН: Ще има мир в Украйна, ако се зачете суверенитетът и териториалната й цялост

– Знаеш ли, Георг, най-великите години на Янките бяха с Джо Димаджо – произнесе той с уважение. – На трибуните тогава седяла и го гледала неговата съпруга, самата Мерилин Монро. Представяш ли си? 
Георг се усмихна с възхищение. „Какъв интелигентен премиер имаме – помисли си той. – България извади късмет с него.“
Най-после стигнаха стадиона. Макар че мач нямаше, будките за хотдог работеха с пълна пара. Опашката беше пъстра: туристи, местни фенове, деца с бейзболни шапки. Желязков се нареди търпеливо, усмихнат като човек, който скоро ще сбъдне дългогодишна мечта.
Дойде неговият ред.

– One hotdog, please! – изрече той на перфектен английски.

Продавачът, едър пуерториканец с бейзболна шапка, постави в хлебчето сочна наденичка, добави щедро кетчуп и горчица и вече протягаше ръка към буркана с кисели краставички.

– Pickles? – попита той дружелюбно.

Усмивката на премиера внезапно замръзна. Вътре в него започна някаква драматична борба. Да каже ли „да“? Да каже ли „не“? Или да поиска половин краставичка?
Мълчанието се проточи. Продавачът застина с хотдога в ръка. Опашката зад тях започна да мърмори.
Накрая Желязков направи извинителен жест, остави няколко долара на тезгяха и, без да вземе хотдога, се обърна и тръгна.

Георг го настигна, леко задъхан.

– Всичко наред ли е, господин премиер? – попита той приятелски.

Желязков го погледна с онзи тъжен поглед, който носят само хората на власт.
– Знаеш, че не ми е позволено да вземам решения сам. А докато дочакам инструкции и разрешение от останалите четирима премиери, времето ни в Ню Йорк ще свърши. Ех, колко неща можех да съм свършил вече за България, ако не трябваше за всичко да питам Бойко, Делян, Слави и Атанас…

После въздъхна с мъка в гласа.
– Хайде да се прибираме към хотела. Утре сутринта летим обратно за България.

В това време някъде в Южния Бронкс, един забравен хотдог изстиваше самотно, точно както и българската мечта за мъдра политика и бързи решения.

Още политическа сатира от автора:

Тръмп и Путин се разбраха предварително по най-важната тема

Брижит шамаросала Макрон от ревност към българка!

Депутатите обявиха стачна готовност – искат по-високи заплати!

Тошко Йорданов пострада в зъболекарски кабинет

Исторически прецедент – Стефка Костадинова и Весела Лечева ще управляват заедно!

Борисов и Радев се дуелираха с дронове

Василе????