Добре, че е BBC да ни обясни защо „Евровизия” е най-хубавият конкурс, любим на Поколението Z
Какво по-хубаво от това да отвориш любимия новинарски сайт – британския BBC, след дълъг работен ден и да видиш какво се е случило през деня.
Чудесно изживяване – водеща новина цял ден е как Зеленски обяснява в поредно интервю, сякаш на пук на войната, че контраофанзивата ще се забави пак. Отстрани стои портрета на Доналд Тръмп, в материал, обясняващ, че „откакто загуби битката през 2021 г., той стой в малък пашкул от свои поддръжници”.
Долу е илюстративна снимка на мъж, който гледа тъжно извън кадър и статията обяснява как „гените ни влияят върху решенията ни”.
Идилия. Ако сте си помислили, че релността не може да бъде изкривена повече от това, помислете пак.
Защото най-голямото попадение от днес е хвалебствената статия на BBC за течащия в момента конкурс за песен „Евровизия”. "Прекрасният" материал, написан прилежно от някой си Ник Ливайн, описващ себе си като “LGBTQ писател и коментатор”, изрично обявил, че трябва към него да се обръщаме с местоименията „Той/Него”, влиза в подробности за това колко хубав е конкурса и как с всяка изминала година става все по-хубав. И цветен.
„Евровизия: Защо Поколението Z е най-големият му фен”. Така е озаглавена статията с тази снимка:
Право на избор или опасна идеология
И сякаш още от тук можем да си направим извод за това какво ще срещнем като словоизлияния надолу. Стилът на статията и начинът, по който е оформена, ясно демонстрира разликите между модерния либерален Запад и остаряващия консервативен Изток, към който принадлежим и ние. Там на видно място в обществото са поставени фалшивите за нас ценности, а нашите – тези, които са крепели обществата в света хилядолетия, са заклеймени с модерните обслужващи сценария думи като „предразсъдъци”, „расизъм”, „хомофобия” и т.н.
В класически британски стил статията започва отдалеч. Ливайн влиза в дълбочина за историята на конкурса, датираща от 1956 г. и обхванала през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век групи и изпълнители като ABBA, Brotherhood of Man, Селин Дион, както и неговите правила.
Авторът ясно подчертава, че от средата на 50-те досега, конкурсът не е пропускал година. Освен 2020, когато „Ковид направи това невъзможно”, още в първото изречение, защото все пак наративът отпреди 3 години трябва да се следва, дори след като е умрял безславно. Бонус точки за г-н Ливайн за намесата на политико-здравословен проблем към музикален конкурс. „Посланието” трябва да е навсякъде.
3000 билета за "Евровизия" ще бъдат раздадени на украински бежанци
„По пътя си, Евровизия изгради репутация за инклузивността си към LGBTQ+ (оттук нататък LGTV, за съкратено) обществата, което задълбочи интереса на гей фенбазата към конкурса още повече и помогна на Поколението Z да стане част от публиката. През 1998 г. Дана Интернешънъл от Израел стана първият открит транс-човек, който спечели конкурса и се записа в историята. Седемнадесет години по-късно спечели Кончита Вурст, чието изпълнение на Rise Like a Phoenix показа мощния ѝ вокален обхват”, пише гордо авторът на статията в BBC.
Да, конкурс, наречен „ЕвроВизия”, има сериозно израелско присъствие още от 70-те години, а географията да го д*ха. Пък т.нар. „Кончита Вурст” всъщност се казва Томас Нойвирт и определено не би следвало към него да се обръщаме с женски местоимения, ако следваме биологията, но пък политиката е такава и всички трябва да си изкривим езика и да уважаваме неговия избор.
На „Евровизия“ тази година ще гласува и Африка
Всички още помнят каква беше реакцията у нас, очаквано – подигравка не само с участника, който излезе на сцената с рокля, дълга коса и... брада, но и с конкурса като цяло. Не и на Запад. На Запад цялата тая пошлост и безумие, поне привидно, е на почит. Статията продължава, цитира се изпълнителката SuRie от Великобритания, която не успя да грабне наградата през 2018 г., защото бе изпреварена от израелката Netta.
“Евровизия” е за обществото, за милостта, за приемането, за многообразието и живите изпълнения. Също е и за здравословната надпревара сред нас, като изпълнители, която ни кара да сме по-добри версии на себе си”, казва тя. Или той, на този етап никой не знае.
Популярността на конкурса се изтъква в статията на Ливайн на много места и по много различни начини.
Основният аргумент обаче е ясен от следното изречение:
„Докато старите поколения възприемат „Евровизия” като триумфа на спектакъла над музиката – необоснована критика, предвид факта, че двете обикновено вървят ръка за ръка – младите поколения го възприемат като платформа от световна класа”.
Сега, дали това е защото през последните 2 десетилетия медийното и публичното пространство на Запад се запълни от LGTV идеологията и откровено луди хора в последно време започнаха да се издигат на пиедестал, не знаем. Под лудост разбирайте случващото се в някои от развитите страни в Европа. Драг куинове като специални гости в клас, които обясняват на децата дори в детската градина как няма разлика между мъж и жена и че мъж може да бъде жена, и обратното, както и опитите буквално педофилията да се нормализира, невъзможността на редица „професори” в университети да отговорят на простия въпрос „Какво е жена?”, за да не обидят някого. Красота и толерантност. Но за щастие разликата между там и тук все още съществува.
Либерали напъват за узаконяване на педофилията, сексуалното влечение към деца било естествено
Младите поколения у нас например едва ли възприемат „Евровизия” като „платформа от световна класа”. По-скоро гледат сеир, както винаги са правили – като поредния риалити формат-спектакъл, в който могат да се посмеят или порадват на чуждото щастие или нещастие. Засега.
Парад на содомията.
2. Относно Евровизия - следя конкурса непрестанно от 18 години. Факт е, че с всяка изминала година се наблюдават все повече изпълнители от онази общност, която е описана в статията. Това обаче не прави конкурса гейски или само за тази общност. Конкурсът е преди всичко музикален, т.е. за всеки. В миналото (както и днес, но в по-редки случаи) безспорно печели най-добрата песен за съответната година (примери мога да дам много - АББА, Селин Дион, двете победи на Джони Лоуган, Тото Котуньо, Руслана, Елена Папаризу, Лорийн и т.н.). В днешно време обаче политиката и точно тази общност оказват голямо влияние при гласуването и избора на победител (въпросните Кончита Вурст и Нета, за които се пише в статията, са точно такъв пример). Безспорно има супер добри песни, които участват. Някои от тях ги пускат по радиата, слушали сте ги, но просто не знаете, че са участвали на Евровизия.
Не го харесвам.
Печелят педераси, наркомани и уроди гадни.
Да го забранят.
........тотално и безвъзвратно!!!