Кметицата на Дебелт: Селото не е подходящо за затвор, престъпността ще скочи
Напористата Иванка Ангелова обяви, че иска засилено полицейско присъствие заради новия зандан
Ключови думи:
Иванка Ангелова, кмет, Дебелт, затвор, престъпност, ромска махала, цигани, затворници, мародери, полиция, Калоян Калоянов, Жандармерия, Бургас, Флагман
17 Април 2016, Неделя, 04:45 ч.
Автор: Петър ПЕТРОВ, снимка: Иван КОЛЕВТук ще стане сбирщина! Покрай тях ще дойдат и други престъпници, каза кметът пред Флагман.Бг
Съвсем скоро в най-голямото населено място в община Средец – с. Дебелт ще заработи нов затвор. Както Флагман.БГ вече съобщи, в него ще бъдат преместени половината пандизчии от Бургаския зандан.Според кмета на Дебелт Иванка Ангелова селото е абсолютно неподходящо за затвор. В него живеят около 2 000 души, а престъпността е доста висока, най-вече заради ромската махала. Доскоро местните се оплакваха от циганските мародерства, като мургавите не се притеснявали да нападат дори и на улицата посред бял ден. (ВИЖ ТУК)
Печално известен стана случаят с малкия Гошко, който беше изнасилен от циганче в училище.
„В селото вече има полиция и Жандармерия. Но ще пишем писмо до шефа на ОДМВР-Бургас главен комисар Калоян Калоянов, в което ще искаме да се усили полицейското присъствие. Много ме притеснява този затвор. Дебелт е доста населено и не е подходящо за затвор. Трябваше да го направят в някое затънтено село, където няма толкова жители. Добре, че поне няма да е близо до ромската махала, която е на другия край“, заяви за Флагман.БГ Иванка Ангелова.
Според напористата управничка сериозен проблем ще бъде десантът на близки на затворниците в деня за свиждане. „Не ми се мисли какво ще стане като им дойдат на гости техните роднини и плъзнат из селото. Очаквам около 1 000 пришълци всяка неделя. Не знам как ще се справи полицията с толкова народ. Тук ще стане сбирщина! Покрай тях ще дойдат и други престъпници. Това е нож с две остриета. От една страна е добре за бизнеса, но от друга – очаквам престъпността да се увеличи“, коментира кметът от НФСБ.
Очакванията са новото затворническо общежитие да бъде завършено до края на юни. Първоначално капацитетът му ще е за 378 затворници.
В категории:
Средец
В Гърция обсъждат 4-дневна работна седмица със същото заплащане
Жена с опасност за живота след падане на кола от 6 метра на новостроящо се жп трасе
Любовен триъгълник в "Ергенът" предизвика сблъсък между Стоян и Гатев
Исторически момент - Първото куче-водач влиза в Народното събрание
Десет европейски държави създават нов военноморски флот за противодействие на Русия
Финални приготовления за „Флора Бургас 2026“ – изложението се открива утре
Porsche продаде дяловете си в Bugatti на египетски милиардер
Край на кутсуза за тези 3 зодии след 1 май 2026 г.
Израел задържа 20 кораба със 175 активисти от флотилията за Газа
Несебър има нов шампион по ментална аритметика
Шофьор с кола без номера катастрофира и избяга
Айтен Сабри, ДПС: Ще подкрепяме всяка политика, която е в интерес на българските граждани
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Бат'Бойко каза, че и за тежкарите от първия ред няма прошка, камо ли за дребни шушлячета, мислейки си, че са фанали колана на шлифера на Началника!
Лично ви предупреди!
"Ако докопам някого от вас, милост няма. Пощада за никой няма да има. Искам да го знаете... Подготвил съм доста изненади. Искам да ви предупредя много внимавайте."