Самоубиецът Димитър Маринов се сринал психически, след като останал без работа
В село Ясна поляна са потресени от инцидента, отнел живота на Димитър
13 Април 2016, Сряда, 18:04 ч.
Автор: Гергана РАДЕВАНает бил в Община Приморско, но го освободили преди година
43-годишният Димитър Маринов от село Ясна Поляна, който са самоуби днес, се сринал психически преди година, след като останал без работа, разкриха източници на Флагман.бг. Маринов дълго време бил на щат в Общината, но при оптимизацията на администрацията, се оказал на улицата. Не го спасило дори това, че е роднина на кмета Димитър Германов.
След това Маринов се затворил в себе си от миналата година и почти не контактувал със съселяните си. Кончината на сестра му, издъхнала от злакачествено заболяване, също задълбочила проблема. Това очевидно е накарало Маринов да посегне на живота си.
Той е открит от майка си в мазето на родната им къща в Ясна Поляна. Трупът вече е откаран за аутопсия в моргата в Бургас. Погребението вероятно ще е утре.
В категории:
Приморско
Историята на кученцето Мари, която трогна цяла България и доказа, че добротата няма цена
Горчив финал: Маги Томова от „Ергенът“ хванала Калоян в изневяра
Пиян моторист катастрофира край Пловдив
Гей парад по време на война: Киев отбеляза "Прайда" с мащабно шествие и контрапротест
Почина Феим Чаушев - бивш заместник-министър на външните работи
Айтос изпрати Випуск 2026 с празнична церемония и 55 отличници
Мнозинството от британците вече отчитат Брекзит като историческа грешка
ФК „Нефтохимик“ започва лятна подготовка и планира шест контролни срещи
Махнаха Тома Белев, Зелените останаха само с Даниела Божинова
Продавач-консултант е хитът на пазара на труда, бизнесът дава до 1500 евро заплата
Киър Стармър подаде оставка след едва 23 месеца като премиер на Великобритания
Магия край Бургас: Делфини изнесоха приказен спектакъл пред бургазлия с джет
МОН - СОФИЯ
РИО - БУРГАС
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПРИМОРСКО
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Изпращам ви приложен файл с едно писмо от учителка в СОУ "Н. Вапцаров" - Приморско писано и разпространявано през 2001 г. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището - Георги Людиев Георгиев, който тогава отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект - вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с някакви публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. За повече информация можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско...
Ще очаквам Вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов!
Приемете моите почитания!
Атанас Атанасов
гр. Ямбол
Васко МИНЕТА:
Не разбирам защо някои хора се обиждат за това че съм казал как Митко Ото и Милю Ботев правели чикии на един педофил от Приморско. Самите те са ми го разправяли този случай в кръга на майтапа и много сме се смели след това. Даже веднъж Митко Ото го срещнал тоз педофил на улицата и му казал: "Хайде ако няма кой, ние с Милю пак да ти направим една чикия!"... И оня потънал в земята от срам и почнал да шикалкави: " Айде стига де, тогава сме били деца и не знаехме какво правим"... и побързал да избяга.
Васко МИНЕТА:
Ами да, помня го този случай! Двамата с Митко Ото бяхме на една съседна маса, ама той бая се беше натряскал и разправяше разни истории от миналото си. Тогава Димитър Вангелов ни извика на неговата маса и аз накарах Ото да разкаже на директора оная истории с правенето на чикии... И Митко започна: как като били с Милю Ботев момченца някакъв тип от Приморско - педофил явно - ги бил викал в къщи и ги карал да му правят чикии. Ама Митко толкова увлекателно разправяше тая история, как двамата с Милю действали на почивки и му лъскали на оня бастуна, а той се бил изпънал целия и се вживявал все едно че правел секс... Вангелов го слушаше зяпнал и изведнъж като се затресе от смях, щеше да падне под масата. И оттогава все като видеше Митко го викаше при себе си и го караше да разправи тая история на компанията и пак умираше от смях като слушаше.
МИЛЮ БОТЕВ МИЛЕВ:
На времето имаше един министър Валентин Василев от СДС. Та той ебеше дъщеря ми и благодарение на него ми подхвърляха някоя троха хляб докато Иван Костов беше на власт (1997-2001). Така аз се правех на великия седесар, развявах синьото знаме и си въобразявах, че ме ценят заради идеите ми, а тя каква била работата... скъсваха дъщеря ми от ебане и ме тупаха по рамото: "Браво! Браво! Продължавай да се бориш за синята идея! Ние сме зад тебе и те подкрепяме!"
КРАСИМИРА ПЕТКОВА - учител по англ. език:
"Веднъж докато чаках на автогарата в Китен автобуса за Приморско и видях един ексхибиционист в гората отсреща, беше се разголил отпред и лъскаше бастуна. Разкрещях се да го хванат и той изчезна.
Бях силно разстроена и като отидох в училището разказах на другите учители какво съм видяла. Всички бяха възмутени и се чудеха как е възможно това да се случва тук, в Приморско и Китен, където нямаме извратеняци. Но аз се сетих за директора Налбантов и им казах: "Как да нямаме, нали нашият Стоян е такъв!" И им разказах как веднъж той ми е споделил, че е правил секс с един арабин... Учителките отказаха всякакъв коментар и побързаха да излязат от учителската стая. А аз се чудех, от какво ги е страх тия, бягат сякаш те са виновни за нещо!"
СТОЯН НАЛБАНТОВ:
"На времето покрай секса, който правех с Прокопова я карах и да ми лиже гъза. Чувствах угризения на съвестта, че тя толкова много се раздава за мене и изразих съчувствието си по този повод... Но тя най-нагло ми отговори, че го правела от съжаление към мен и за да ми повдигнела самочувствието, щото ме виждала какъв заспал хуй съм... Направо ме уби с тоз отговор и ме свали на земята, така разбрах, че нищо не струвам!
После споделих това с Красимира Петкова и други колеги и те направо умряха от смях... Между другото Петкова беше много по-опитна в тая насока - лизане на задника ми!"
19.04.2016 05:36:39
В Приморско измираха деца и млади хора, не защото гъркинята ги прокле, а защото кръстът на църквата беше наклонен на една страна. Оправиха го за кратко време, но после той се наклони на другата страна и пак започнаха да умират!
34.
Ирина Кибарова
18.04.2016 22:27:00
Имаше едва гъркиня, на която детето й като умря в Приморско и крещеше и викаше: "Проклета да е България! Проклето да е Приморско!" Оттогава на Приморско не му върви и започнаха да измират млади хора. Това е причината хората да бягат оттук и да не милеят за града си.