The Economist: Ирина Бокова е с най-сериозни шансове да оглави ООН, а това е шанс и за България

Днес в централата на ООН в Ню Йорк започват първите в историята неофициални изслушвания на осем кандидати за поста генерален секретар на ООН. Така световната организация отговаря на призивите за прозрачност при избора на новия й ръководител, който досега бе избиран при закрити врата от петте постоянни членове на Съвета за сигурност. В края на краищата, разбира се, и този път последната дума ще имат пак тези пет страни.

Сред кандидатите е и Ирина Бокова, която в момента  е втори мандат генерален директор на ЮНЕСКО.  Тя ще говори втора – след външния министър на Черна гора Игор Лукшич. Трети е бившият португалски премиер Антониу Гутериш, който до миналата година беше върховен комисар на ООН за бежанците.

През януари една от най-авторитетните медии в Европа - The Economist – публикува задълбочен анализ на надпреварата за поста Генерален секретар на ООН и за огромните шансове, които има българката Ирина Бокова да го заеме. Така за първи път в своята история България получава шанса неин сънародник да застане начело на една от най-влиятелните световни организации.

„Във времето, когато начело на ООН бяха Бутрос Бутрос-Гали и Хавиер Перес де Куеляр, един британски комик се пошегува, че основното изискване да станеш генерален секретар на ООН е да имаш дълго и трудно за произнася име. Сега е ред на Източна Европа да излъчи новия генерален секретар, а този район изобилства с бляскаво трудни имена. Това кара мнозина да мислят, че правилото ще бъде продължено. А може би няма да бъде", започва с шега статията в The Economist, а авторът й пояснява, че името на Ирина Бокова се произнася горе-долу така, както се изписква на английски.

В анализа се отбелязва, че Генералният секретар на ООН се избира от Съвета за сигурност, което означава, че Русия и Америка, като постоянни членове, имат голяма тежест при вземането на решения. „От страна на САЩ е упражнен голям натиск за първи път начело на ООН да застане жена.  Надпреварата ще бъде мръсна - кандидатите заедно с техните съюзници ще водят тиха кампания един срещу друг, а някои са обещали, че ще извадят на бял свят доказателства за корупция на своите съперници.“

„Ирина Бокова се радва на американската подкрепа, макар че си спечели и врагове заради лобирането Вашингтон да приеме Палестина за член на ЮНЕСКО през 2011 г.  Сега тя се приема като предпочитан кандидат на Русия“, пише в материала.
Авторът на статията смята, че останалите кандидати за поста са от второ ниво и имат своите проблеми.

„Генералният секретар на ООН не може да налага законодателно вето, да изпраща войски в битка, или да издава изпълнителни заповеди. Но той понякога може да определя дневния ред или да посредничи в преговорите между враждуващи страни. Така че за малките държави, които се стремят поне за някакъв период от време да имат свое влияние в глобалната политика, избирането на техен сънародник за Генерален секретар на ООН е престижната награда и огромен шанс. Вторият мандат на Бан Ки Мун приключва през 2017 г. и битката кой да го наследи вече е в ход“, се казва в анализа.