ДПС поиска със закон нови жилища за ромите на мястото на съборените
06 Април 2016, Сряда, 12:21 ч.
Автор: Лъчезар Лисицов8 април бил празник за циганите
ДПС поискаха извънредно разглеждане от парламента на промени в Закона за общинската собственост, които целят защита на ромското малцинство. Съпредседателят на ДПС Четин Казак стана в началото на заседанието и заяви, че на 8 април е празник на ромите. Проблемите на циганите обаче не били никак празнични.
Той обясни, че според тяхното законодателно предложение - ако се събарят незаконни постройки, то държавата следва да осигурява адекватни жилища на мястото на съборените.
Четин Казак даде пример с проблемите в Гърмен отпреди година. Подобна била ситуацията в много населени места.
Парламентът обаче отхвърли предложението за извънредно включване на точката в седмичната програма.
В категории:
Политика
Тайната домашна рецепта за подсилване на имунната система
Васил Терзиев: Подкрепях убитите в „Петрохан“ и ще продължа да защитавам паметта им
Синът на норвежката престолонаследница отрече видеата да показват изнасилване
Българският турист ще бъде защитен на 100% при пътуване решиха в НС
Ким Кардашиян и Луис Хамилтън навлизат в нов етап
С фокус върху ролята на жените през Втората световна война стартира фестивалът DOCK
България и Кипър с най-висока смъртност от рак в ЕС въпреки бързия достъп до нови терапии
Риби: след 11 февруари 2026 г. започва период, който ще промени посоката ви
Мъж потроши жилището на бившата си приятелка в Стара Загора
Обраха офис на СКАТ
Нов кръг мирни преговори за Украйна започна в Абу Даби
ИТН пред Йотова служебният премиер не бива да е политическа фигура
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.