Михаил Миков ръководи БСП с голи лозунги! За да си истинска опозиция, не може да си обвързан с властта

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: cross.bg



Румен Овчаров е роден в Бургас през 1952 г. От октомври 2013 г. той е представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим”. Политик с огромен опит – депутат в четири парламента, министър на енергетиката в две правителства - на Жан Виденов и Сергей Станишев. Сега е член на БСП в софийската организация „Триадица” и на Националния съвет (пленума) на БСП.

- Г-н Овчаров, ще бъдете ли делегат на Конгреса на БСП идния месец?
- Да, ще бъда - избран съм вече.

- Михаил Миков вече почти две години е лидер на БСП. Какъв извод може да направите от начина, по който той управлява партията? Състоя ли се голямата промяна след Станишев?
- Точно това всъщност е големият проблем – че нищо не се случи за тези две години. Според мен правилният ход – БСП да остане в опозиция, да не приема съблазнителните предложения на ГЕРБ - не доведе до резултат БСП да се изяви като опозицияТА на правителството. И оттук да се изяви и като алтернативаТА на правителството. Не се случи нито едното, нито другото. БСП не показва никакъв знак, че е направила нещо ново, че е променила нещо от това, което доведе до големия провал през 2013 и 2014 г.

- Приемате ли някои оценки – че ДСБ е всъщност  доста по-голяма опозиция, отколкото БСП?
- Този факт дали е верен, или не – е втори въпрос. Въпросът е, че се създава това впечатление и всъщност тук става дума за един модел, който вече се налага в някои от бившите социалистически страни. Една дясна партия си създава, така да се каже, дясна алтернатива. Както се случва и в Полша – Туск сменя Качински, после Качински сменя Туск, но никой не си спомня за Квашневски и за левицата. Квашневски беше два мандата президент, левицата управляваше дълги години след промените в Полша. Подобно е положението в Унгария. Т.е. десни партии сменят други десни, а за левицата остава маргинална роля в политическия живот. Струва ми се, че и в България вървим натам.

- Сред номинираните опоненти на Миков виждате ли подходяща алтернатива за лидер на БСП?
- Преди да говорим за личностите, трябва да кажем какво не направи Миков и ръководството около него – къде сгреши и какво да се промени. И едва тогава следва да говорим за хората. Това, което не направи Михаил Миков и цялото ръководство около него е, че то по никакъв начин не се разграничи от модела на управление, ще го кажа в кавички, „Сергей Станишев”. Нека не забравяме, че 2013 г. БСП получи подкрепа на изключително широк кръг избиратели. За нея гласуваха хора, които никога до момента не бяха посягали към лява бюлетина и го направиха, защото БСП предложи визия за алтернатива на правителството на Бойко Борисов. Освен левите идеи тогава лозунгът беше „да освободим България от мутрите и мутренското управление” – казвам как звучеше то. И какво се случи? Буквално на следващия ден, след като БСП спечели изборите, Сергей Станишев и цялото ръководство сложиха партията на тепсия пред двама олигарси – Цветан Василев и Делян Пеевски, и един лидер от друга партия, който ги беше създал – Ахмед Доган. Те ни направиха правителството, те определиха хората, които ще управляват ключови държавни агенции, а опитът за назначаване на Делян Пеевски беше само капката, която преля чашата на народното недоволство. Да сте чули някой от новото ръководство да се е разграничил от този начин на правене на политика? Да е декларирал някой, че БСП вече няма да допуска подобни неща? Че решенията в партията ще се вземат след сериозни обсъждания, в широки кръгове? Че няма да допускаме манипулиране и вкарване на цялата партия в такава унизителна позиция? Нищо подобно – продължиха си постарому! А то и нямаше как да стане, след като практически същото ръководство, което стоеше до Станишев, сега стои и до Миков.

- Да, всъщност сега виждаме готовност на настоящото ръководство да си сътрудничи със същите кръгове в ДПС.
- То не е проблем да сътрудничиш с един, втори или трети. Както е казал Бисмарк – политиката е изкуство на възможното. В дадената ситуация нямаш кой знае колко опции. Въпросът е да не губиш образа си, да не губиш политиката си, да не унизяваш една 125-годишна партия и да я превръщаш във властови проект на двама олигарси и на един друг политически лидер, както казах. Никой не се разграничи от това и никой не предприе мерки. С какво се занимава БСП последната година и половина, откакто Миков е ръководител на партията? Вдигаме левите лозунги, които си ги знаем още отпреди 100 години, добавихме към тях русофилството. Само че русофилството не може само по себе си да бъде партийна идеология в началото на 21-и век. А пък и ние го добавяме само заради лозунгите – видяхте, че БСП участва в създаването на комисията, която трябваше да разследва Турция и Русия. Левите лозунги, за съжаление, са нещо хубаво, но те трябва да бъдат изпълнени с реално съдържание, а не със съдържание отпреди 100 години. Освен това лявото сектантство в БСП, до което доведоха тези лозунги, се изроди в разчистване на лични сметки. Вижте какво се случи на местните избори в Пазарджик – Янаки Стоилов и кръгът около него елиминира цялото ръководство на общинската организация и БСП беше разгромена. А в Стрелча – където ръководството беше изключено от партията? А кандидатът, който беше издигнат от това ръководство, спечели изборите срещу Иван Евстатиев – състудента на Янаки Стоилов. Да сте чули някой да е поел отговорност за това? Същата е историята във Видин, където Михаил Миков не харесваше досегашния кмет. Добре, само че досегашният кмет изпревари кандидатурата на уж официалното БСП. И там никой не поема отговорност. Т.е. лявата политика, лявата фразеология се изроди в едно ляво сектантство – на принципа „който не е с мен, е против мен”. Една партия никога не може да печели избори, да консолидира обществено влияние само на основата на разчистване на лични сметки и изключване от партията, назначаване на служебни ръководства… Примерът на СДС не е толкова отдавнашен – кинжалите и т.н. Видяхме докъде беше доведено СДС.

- Заговорихте за местни структури. Имате ли наблюдение върху бургаската организация? Там областен лидер е Николай Тишев, а общински в оставка е Евгений Мосинов.
- Не мога да се изкажа за Бургас. Вярно е, че преди десети години отговарях за бургаската организация и за региона, но то беше твърде отдавна. Сега не съм запознат в детайли с положението, но резултатите говорят сами за себе си. Някога, през тези години, за които говорех, имаше само една или две общини в цялата Бургаска област, които не бяха с червени кметове. Сега нямаме нито един.

- Може би кметът на Бургас (от ГЕРБ) е много добър или партията ви е доста слаба?
- Вижте, за да бъдеш опозиция, а това се отнася за БСП и на централно равнище, са необходими поне две неща – първото е да имаш смелост, да излизаш и да изказваш истините и неприятностите за управляващите. И второто – да нямаш обвързаности с тези управляващи. Аз не казвам, че бургаската организация има някакви такива, но като гледам на национално равнище – примерно БСП не забелязва, че Бойко Борисов дава две огромни поръчки на двойна цена на два консорциума. Радан Кънев обаче забелязва. Защо БСП не вдига гюрултия по този въпрос? Очевидно има някаква причина. По същия начин БСП не обръща внимание как беше препродадена БТК – с активното мълчание, казано образно, на държавата.

- Тя и за „Булгартабак” не казва нищо.
- Какво да каже, като през 2011 г., когато „Булгартабак” беше приватизиран по този скандален начин – с предварително избран купувач, само трима човека си позволяваха да говорят срещу това – аз, Ани Янева и Корнелия Нинова. Всички сегашни борци със задкулисието тогава кротко мълчаха по заповед на Сергей Станишев и Иван Костов.

- И Иван Костов?
- Разбира се, как – неговите връзки с Корпоративна (търговска) банка и Цветан Василев, който беше двигателят на цялата процедура, са според мен извън съмнение.

- Един от големите проблеми на България е правосъдната система, но също не наблюдаваме критики от ръководството на БСП. И там ли има зависимости?
- Не е въпросът в критиката. Въпросът е, че една партия като БСП, която има амбицията да бъде водеща политическа сила, не дава своя модел на това какво трябва да се направи в съдебната система. Аргументът – ама те искат само да сменят едни хора с други и затова няма да ги подкрепим  - не работи. Той е много частичен и слаб. БСП трябваше отдавна да е дала своята визия за това какво е необходимо. Още повече, че тя има много силни ходове в предложения за реформиране на съдебната система, включително през 1996 – 1997 г., когато Младен Червеняков беше министър на правосъдието. И това са стъпки, които не се отричат от никой досега.

- Имате ли какво да кажете за алтернативата за лидерския пост в БСП?
- БСП се намира в уникална ситуация. Целият този процес можем да го разделим на три епизода – първият е сега, Конгресът. Той трябва да направи промяната – да се види, че БСП има нова физиономия, нова амбиция с ясна философия и политика без никакви зависимости. Вторият епизод, ако използвам „Междузвездни войни”, е „Силата се пробужда” – това са президентските избори. Там една обединителна кандидатура, която да консолидира общественото недоволство срещу управлението на ГЕРБ и да покаже алтернативата на това недоволство, може да събере една много стабилна подкрепа. И едва след това вече стигаме до третия епизод, който условно можем да наречем „Новата лява вълна” – но това е догодина най-рано по това време или малко след това, ако всичко се развива, както би ни се искало на нас.

- Но Вие не виждате положително развитие със същия лидер?
- Ами не, ще продължим да си живуркаме по този начин. Ако едно ръководство за почти две години и два избора не покаже, че пречупва тенденцията на спад и тръгне, макар и слабо, в определена посока, ако то не демонстрира някаква нова политика – на опозиционност и алтернативност, какъв е смисълът да продължаваме да живуркаме. Още повече, че във вътрешно-партиен план новото ръководство се движи в точно обратната посока на необходимата.