От Резово до Варвава останаха без банка. Извозват баби и дядовци до Царево, за да си вземат пенсиите
Не е ясно и дали банката ще отвори врати дори за лятото
05 Април 2016, Вторник, 20:57 ч.
Автор: Тони БЕЛОВБанковият клон бил затворен без никакво предупреждение
Жителите в най-югоизточните населени места на България бяха оставени без възможността да теглят пари, след като в Ахтопол затвори единственият банков клон на юг от Царево. Причините за затварянето са неясни, като от кметството в Ахтопол са изпратили и специално запитване до Банка ДСК за затварянето на клона.
"Официално не сме получили никакво предупреждение или позиция на банката. Просто я затвориха без никаква информация. Надявам се поне лятото тя да бъде отворена, но лично аз смятам, че това може и да не се случи", каза кметът на Ахотопол Станислав Димитров пред репортер на Флагман. Бг
Той поясни, че кметството са готови да вземат мерки и да осигурят транспорт до Царево на хората, които има нужда да изтеглят парите си. "Скоро започва изпащането на пенсиите за Великден и много пенсионери разчитат да си получат парите по банков път. Ситуацията е много проблемна и се надявам да има положително развитие за хората тук", сподели още Димитров.
Как да почистите фурната без химикали
Тайни на успеха за зодиите
Перфектен телешки стек за 20 минути
Слабите страни на всяка зодия: Как да се справим с тях
Гонзо със стрела по "съветника" Бербатов
Домашен шоколадов сладкиш за нула време
Илия Груев и Лукас Петков няма да летят за Джакарта
Перфектни печени картофи със сирене за 30 минути
Фреди Люнберг се извини на българските футболни фенове, замесен е бургазлия
Лесна рецепта за домашен хляб
Голяма загуба сполетя Светлана Василева
Елвиса попиля отпадналата от „Ергенът“ Ангелина: Беше там на почивка
Г-н Кмете,
Ние, цялото село Веселие, подкрепяме искането на Рикардо да си върне кенефа, който беше в центъра на селото и който беше негова частна собственост. Освен това крайно належаща е нуждата в центъра на Веселие да има обществена тоалетна, затова ви молим да удовлетворите тези наши и на Рикардо искания!
И без друго няма с какво друго да ви запомним, затова направете ни това добро! Този кенеф ще символизира вас и времето на вашия мандат, а ние ще ви се отблагодарим като поставим там ваша снимка с посвещение и всеки ден ще идваме, ще ви споменаваме с "добро" и ще пикаем отгоре ви в знак на благодарност за добрата работа, която свършихте за нашето село!
Ваши верноподаници и гласоподаватели, жителите на село Веселие:
(следват подписите на цялото село)
____________________
РИКАРДО:
ВЪЗВАНИЕ
към Гихора - бъдещия кмет на Приморско (става въпрос за Димитър Гихоров Димитров)
Гихоре, ще агитирам цяло Веселие да гласуват за тебе, ако ми върнеш кенефа, който беше в центъра на селото на площада! Този кенеф е бил наша семейна собственост построен на наша земя, но след 9 септември комунистите го национализираха, а след 10 ноември от кметството не ми го даваха. Ходих да се разправям с кмет и разни хора там, исках поне наем да ми дават за тоз кенеф, защото е на моя земя или поне да ми дадат да му вземам таксите за ползване... Е, не, та не! Мотаха ме, лъгаха ме, докато накрая ми писна. Взех брадвата и чуковете, отидох там на място и за един час го съборих... Какво толкова им се досвидя тоз кенеф, бе, сякаш беше златен или лайната в него от злато ли бяха, де да знам! Свидливо племе! И кво постигнахте? Сега нито вие имате кенеф, нито аз пари от кенефа...
Та, Гихоре, разбрахме ли се? Даваш ми кенефа и аз ти давам цяло Веселие!!! Пак ще си на кяр, кво искаш?
____________________
(коментар във в. "Флагман")
ВАСКО МИНЕТА (бизнесмен от Приморско):
Мамка му и кенеф! Не го дават, а? Такива са комунистите ве, Рикардо! Алчни търбуси! Само знаят да вземат, а не дават нищо насреща!... Но аз вярвам на г-н Димитров! Той винаги е бил отзивчив към страданията и болките на хората. Той ще ти върне кенефа, бъди сигурен!
и трябва да ви кажа че тези които тук са се писали като Чарка, Димо Бозев и Кондака съвсем не са тези хора. някой от ммц пише от тяхно име и всички му вярват, апък многоуважаемия Васил така наречения Минет, човека си гледа бизнеса и хич не му е до форуми, така че престанете вече
Село царево е основано 20 века по късно и е известно със населението си - ургарски нестинари..и най вече с дърводобива си!
- От 2005 г. Тогава започнахме разговори с област Лигурия, която е част от италианската Ривиера с център Генуа. Фактически до 2007 г. успяхме да побратимим Ахтопол с Порто Фино, Лаваня – най-голямото яхтено пристанище на област Лигурия.
- Това е много богат район в Италия.
- Да. И не само с туризма, но и с опита си в изграждане и експлоатация на такива съоръжения като пристанищата.
- Кой пръв инициира проекта за ново пристанище тук, в Ахтопол.
- Инвеститорите. Те обикаляха българското Черноморие, за да проверят инвестиционната среда и да изберат къде да вложат парите си. Тук, в Ахтопол, останаха. Ние задълбочихме контактите и се стигна до изготвяне на проект за пристанището. Проектирана е възможност тук да акостират и големи яхти – до 50 м.
- Какво ви „грабна” в тяхното предложение?
- Всичко ми хареса. Инвеститорите са с много голям опит в яхтения бизнес, в строежа на пристанища, в тяхната експлоатация. Искам да пренеса тяхното ноу-хау тук.
- А кога ще започне строежът?
- За съжаление – не мога да се ангажирам с дата.
- Защо?
- Защото като си „кмет на населено място”, какъвто е моят случай, не можеш да разполагаш изцяло с ресурсите. Така че проектът зависи от доброто желание на общината Царево.
- А добре ли работите с община Царево?
- Работим, да. Има разбиране. Нищо не ни е отказано, но и нищо не се е случило.
- Как така?
- Много бавно се случват нещата. Затова местното население имаше огромно желание да се отдели от община Царево в самостоятелна община. Още през 1991 г. започна този процес. Тогва 99,6% гласуваха „за” отделянето ни. През 2002 г. пак имахме референдум за отделяне – пак се потвърди желанието на всичките 1458 жители на Ахтопол да се отделим. Създадохме инициативен комитет дори.
- И как свърши тази авантюра?
- С две постановления на МС. С едното постановление ни разрешават, а с другото – забраняват отделянето. Царево просто се бореше с всички сили и средства това да не се случи. Макар че всички населени места до края на 1979 г. са били отделни общини, а после с териториалните промени общините се окрупняват. По-интересното е друго, че с преминаването си към Царево в Ахтопол нищо интересно не се е случило от 1979 г. Има пресни примери за градове, които разцъфтяват, след като се отделят – Китен, Приморско. Общо взето, който е поел самостоятелен път на развитие, е спечелил.
Не си заслужава пак този път, когато нещата в един момент опират до процедури, които траят 3-4 години.
- Добре, но защо толкова трудно вървят нещата с проектите за развитието на този район?
- За мен това е липса на политическа воля.
- Искате да кажете, че на Царево се обръща много по-голямо внимание, отколкото на Ахтопол.
- Абсолютно. Примерно от 18 млн. лв. бюджет на община Царево, тук в Ахтопол реално влязоха 239 000 лв. за миналата година. А за тази са 264 000 лв. И още 500 000 лв. за проектиране. Има проект за пречиствателно съоръжение от 2002 г. например, за което досега нямаше финансиране. Защото трябваше да се изгражда в Царево. Имам още два проекта за пречиствателна станция и така нататък…
- Трудно се работи.
- Напълно невъзможно е да се работи по този начин.
- Какви други проекти имате за развитието на града?
- (Смее се)… Проектът за ново пристанище беше подкрепен дори от италианския посланик, който посети Бургаска област именно заради тази инвестиция. Той каза, че действително природата ни е прекрасна. Този проект е съобразен с цялото околно пространство. Неговата стойност е около 80 млн. евро.
- От наша страна трябва ли да има съфинансиране?
- Още не сме изяснили това. Има още много въпроси, които чакат решение. Не зависи от нас да водим такива преговори.
- Тия хора няма да седят вечно в чакалнята ви и да чакат тук мъдреците да се намъдруват. Този проект ще осигури свежи пари, нови работни места, какво смятате да правите изобщо?
- Точно така. Един пример – в момента имам 26 деца, за които няма места в нашите детски градини. Майките им бяха дошли на последната сесия на общината да питат какво ще правим. Отговориха им, че в Царево има повече деца и там трябва да се концентрират усилията. Техните специалисти така отговарят на нуждите на нашето население. Което означава, че догодина ще имаме 5 деца, а по-другата година вече нямаме да имаме изобщо такъв проблем. Защото младите ще са избягали от тук. Защото ние не успяваме да създаваме добра среда за тях.
- Разчитате много на проекта „Яхтополис”.
- Първо, само строителството ще продължи най-малко 1,5 г. Което означава, че ще има възможност за заетост на строители, транспортни работници. Ще ангажираме първо местните хора в изграждането на пристанището. Второ, ще привлечем работна ръка. Те трябва да спят и да ядат, ще се ангажира базата. Дори и остаряла да е. След това на една яхта според Джорджо Рикети - архитект на проекта, е необходим човек и половина за поддръжка. Това означава следното: ако пристанището има пълен капацитет от 506 яхти, ще има поне 700-750 човека, които ще са постоянно ангажирани в експлоатацията на пристанището. Плюс още 112 рибарски лодки, вие смятайте. Даже ще трябва при пълно натоварване да наемаме допълнителна работна ръка от други места. Да не говорим за качеството на туристите, които ще започнат да идват тук.
- Какво се чака сега?
- По българското законодателство – начин на предоставяне. Има едно решение от 2007 г. на сесия на общинския съвет на Царево, с което обаче не се реши по какъв начин ще бъде предоставена тази територия на инвеститорите, за да започнат строежа на пристанището. Скалите например са изключителна държавна собственост. Тази територия е и общинска. Има вода – това е държавна собственост. Има неяснота, която трябва да се разсее.
- От кой зависи?
- От община Царево и МРРБ. Министерството може да помогне, но искането трябва да бъде отправено от община Царево.
- Правилно ли ви разбирам – казвате, че община Царево целенасочено спира проекта за ново пристанище.
- Аз не мога да кажа изрично, че спират проекта, че отказват да съдействат и т.н. Но човек, когато реши да бави нещо, винаги намира поводи и причини.
- Има ли други проблеми около "Яхтополис", които чакат да бъдат решени?
- Ами преди няколко години местната кооперация продаде терена на ресторант „Ахтопол” на частно лице. Той се намира непосредствено до пристанището. И ни създадоха проблеми. Жителите направиха дори подписка, че не желаят този „зелен” на практика терен (намира се в градския парк) да бъде застрояван. Изясняването на проблема отне 2 години, строежът се забави. Най-сетне новите собственици се съгласиха на обезщетение и пуснаха молба до община Царево. Но междувременно законодателството беше променено и заменките на терени станаха невъзможни. Така че в крайна сметка не можахме да се преборим за този парцел. Там ще се строи. Предназначението на терена е за ресторант, но те могат лесно да го променят.
- Италианците как реагират на това забавяне и на тези проблеми.
- Има едно оттегляне от тяхна страна. Има консорциум от близо 300 фирми, които ще участват в проекта. Уникредит Булбанк например ни отговориха да спрем да ги питаме за пари, защото са готови да финансират проекта. Заводът за производство на електроника в Генуа, който също ще участва, има 2 млрд. евро оборот годишно. Технически финансирането е изчистено.
- Те протакат, защото не желаят тук да се изгради ново пристанище, а в Царево. Искат да ви откраднат проекта с други думи.
- Затова казвам, че за осъществяването на този проект липсва политическа воля.
- А какво става с пътя Царево - Ахтопол?
- Започна се строителството. Но спря защото шефът на Пътна инфраструктура беше сменен. Реално оттогава никакви пътища в България не се направиха, защото знаете, че ОЛАФ прави проверки. Тази агенция две години нямаше изпълнителен директор и не работеше. От 4 месеца имат директор. Така че това са обективните причини за забавяне на изграждането на пътя. А общината не е издала разрешение за цялото трасе, защото липсваше екологична оценка. С обезщетенията въпросът също не е окончателно решен. Живот и здраве през следващите две години да успеем да построим пътя до р. Велека.
- Какви са най-близките ви цели?
- Като кмет се стремя да създам поминък и бъдеще на града. Затова така искам да се построи пристанището. Категорично смятам, че това мудно взимане на решения около проекта „Яхтополис” го бавят по един непростим начин. По отношение на бъдещето на жителите на Ахтопол говоря, а не в личен план.