Депутатът Семир Абу Мелих дари медикаменти за лекарския кабинет на изгорялото училище в Карнобат
На този етап всички необходими консумативи са осигурени
Ключови думи:
Семир Абу Мелих, новини, дарение, Карнобат, медикаменти, ГЕРБ, депутат, ОУ „Христо Смирненски”, пожар
01 Април 2016, Петък, 18:21 ч.
Дарението беше прието от директора на учебното заведение Стефка Вълева
Медицински консумативи и медикаменти бяха дарени днес от името на народния представител Семир Абу Мелих (ГЕРБ) за лекарския кабинет, който ще обслужва децата от изгорялото ОУ „Христо Смирненски” в Карнобат.
По време на инцидента на 23 март т.г. всичко в кабинета беше изпепелено. Временно учениците ще се обучават в друга сграда, като едно от помещенията е обособено като лекарски кабинет. Дарението беше прието от директора на учебното заведение Стефка Вълева. На този етап всички необходими консумативи са осигурени.
6 съобщения от мъжа, които разкриват, че е лудо влюбен във вас
5 отблъскващи грешки по време на целувка
01/05/2024, Сряда 21:40
0
Най-големите скандалджии в зодиака
01/05/2024, Сряда 21:20
0
Рецепта за агнешко с кисело мляко
01/05/2024, Сряда 21:00
0
Акула изплува на плаж в Бургас (СНИМКА)
01/05/2024, Сряда 20:59
1
Експерти дават съвети как да спрем да мислим прекалено много и да се тревожим
01/05/2024, Сряда 20:40
1
Тази тв водеща се прояви с нов гаф в ефира, заекна и не успя да прочете текста си
Марихуаната става нискорисков наркотик в САЩ
01/05/2024, Сряда 20:00
1
Пациентка отиде на преглед, оказа се умряла
01/05/2024, Сряда 19:40
0
Майката на тази силиконка категорична: Преди пластичните операции беше по-красива!
Ето какво ще ядат спортистите на Олимпиадата в Париж
Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода
01/05/2024, Сряда 18:40
0
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.