Спомени от соца: Битака – между дефицита и законността

Източник: socbg.com

След дълъг пазарлък (почти като на пазаря) столичните общини най-сетне се споразумяха и София има своя законен БИТ-пазар. Казвам законен неслучайно, досегашният се намираше в тесните улички зад театър „София“ и беше обект на какви ли не слухове и страховити истории: „не ходи там, защото всеки трети е милиционер, правят се внезапни проверки и тараши“, „голяма част от стоките са фалшиви, а да не говорим за фантастичните цени“, „вчера намерили един виетнамец заклан и натъпкан в кофа за боклук“…

Тези и много други твърдения естествено разпалват всяко любопитство, но слуховете достигнаха връх, когато се разчу, че

ПАЗАРЪТ БИЛ ОБЯВЕН ИЗВЪН ЗАКОНА!



За да не дава повече материал на мълвата, Столичният съвет определи 100 декара от квартал „Малашевци“, където битака най-сетне бе приютен. И докато се чака реализацията на иначе готовия проект за цялостно оформяне на пазара, свободната търговия не чака и „алъш веришът“ върви с пълна сила.

Още от паркинга — шарени блузки с различии фирмени знаци (задължително на латиница) се изваждаха направо от багажниците на колите. Върху оградите на съседните къщи бяха прострени красиви цветни пуловери и фино бельо. А в централната площ на дървени щайги върху импровизирани масички или направо на земята очакваха купувача безброй неща: блестящи лачени обувки, памучни ризи, джинсови поли и панталони, току-що родени кученца- булонки, автомобилни части — от жигули до мерцедес, часовници и дъвки, вносни цигари и уиски… Не е трудно да се досетиш кой царува тук.

ДЕФИЦИТЪТ

е главен герой на този кратък разказ. Всъщност няма да кажем нищо ново, тъй като от няколко години на прицела на масмедиите са всички проблеми около тази страшна дума. Като не досгигат автомобилни гуми на държавния пазар, защо да не си купим оттук, само че по-сгъпо. Като няма автомобилни части по магазините, защо да не процъфтява спекулацията с тях. „Ей, момиче, има хора с пари — ми казва един усмихнат чичко, дошъл чак от другия край на България да търси автомобил, и добави — чакам вече осем години ред, за да купя на държавно — готов съм да дам две-три хилядарки отгоре…“



Дотук добре — нали в края на краищата оръжия и наркотици не се продават. Само че все пак нужен е някакъв минимален контрол… Не съм от срамежливите, но извръщам глава, когато виждам невръстно момче, вдигнало високо в ръце плакат с няколко недискретно „разчепени“ девойки. Умишлено не го снимам — и без това няма да му се разминат неприятностите — в България търговията с порнографски материали е абсолютно забранена.

Опитвам се да търся екзотика, но не я намирам нито в шарените сергии с дребни стоки, нито в циганската музика, която гърми оттук-оттам, нито в мръсотията и прахоляка. Може би след време ще е по-уредено и чисто — когато бъдат оформени двата „автовхода“, когато ще има персонал за поддържане на пазара, когато неприветливите пространства ще бъдат озеленени и благоустроени… тоест, когато

ПАЗАРЪТ ЩЕ БЪДЕ УПРАВЛЯЕМ

За това поне си мечтаят столичните власти… Засега обаче остава тайна процентът на стопанската престъпност и по-точно на търговията с краден и вещи, на нечистите сделки с валута и на спекулата. А е ясно за всички — ако си мълчим и скриваме тези отрицателни явления, не помагаме на никого, най-малко на себе си…



Както навсякъде по света, пазарният механизъм и тук е в пълна сила — в зависимост от насищането с определен тип стока променлива е и нейната цена. Минимална е например сумата за един електронен часовник (както на повечето световни пазари), максимални са цените на последен модел джинсова къса пола или яке (българинът все още предпочита марката „супер райфел“ пред родните „Перун“ и „Младост“), евтини са памучните фланелки, макар и с фирмата „Ротмънс“, скъп е последният бестселър (издаден у нас) „Хотел“ на Артър Хейли.

„Продавате ли този фотоапарат?“ — ме питат вече няколко пъти. Или — „Какво продавате?“ „Искам къса джинсова пола в зелено и синьо“ — обяснявам на един млад търговец. „Имате я идващата неделя, в десет часа сутринта“ — ми отвръща сериозно той. Какво пък, стоката му наистина е хубава, а освен това — „достоверна“. Казвам го, защото има и съвсем явни фалшификати — българска стока (иначе качествена), отклонена от търговската мрежа, с допълнително пришити фирмени знаци…

Можем да разкажем още много неща за не особено активната ангажираност на търговските организации към възможностите на пазара, за нуждата от нова нормативна уредба на „художествените комисии“, за деликатната граница между законно право и възможности за контрол на властите…, но за да не затънем във все още многото нерешени и недоуредени проблеми, можем да заключим — ПАЗАРЪТ ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ УРЕДЕН И УПРАВЛЯЕМ ПРИ ЛИПСАТА НА ДЕФИЦИТ.

Напускам с известно облекчение новия битак, въпреки че, между нас казано, следващата неделя в десет ще съм тук…

Автор: ЕМИЛИЯ АНТОВА — КОНСТАНТИНОВА
Снимки: РУМЯНА РАЙЧЕВА
Оригинален текст:  сп. „Наша родина“, 1988 г.