Убиец на дете осъди държавата, иска вода и телевизор в килията

Убиецът на 7-годишно дете Димитър Георгиев осъдил държавата, защото му казали, че няма пари за ремонт на телевизора.

Ключови думи: Димитър Георгиев, убиец, присъда, осъди, мизерия, килия,

25 Февруари 2016, Четвъртък, 13:40 ч.

Убих доведената си дъщеря, но не съм я удрял силно, а сега като куче ли да умра, пита Димитър Георгиев

Затворникът от пандиза в Пазарджик Димитър Георгиев осъди държавата, защото условията зад решетките били мизерни и получава 2000 лева обезщетение. На 18 май 1998 г. той убил по особено жесток начин 7-годишната си доведена дъщеря Иванка и затова получава затвор до живот - без право на замяна. След като съм го направил аз това нещо, те са длъжни да ми осигурят течаща вода и 4 кв.м., каза пред камерата на бТВ убиецът. Направил съм това, ами като куче ли да умирам и аз, пита той.
Прокурорът по делото е сегашният вицепрезидент Маргарита Попова. Тя убеждава съда Георгиев да остане завинаги зад решетките. Сега той събира нейни снимки и се надява да го помилва. А на въпроса дали ние данъкоплатците сме длъжни да издържаме един убиец на дете, той отговаря с „така излиза“.
Преди да убие доведената си дъщеря, Димитър е лежал в затвора в Казичене за убийство на възрастна жена. След като излиза от затвора, се запознава и заживява с майката на момиченцето, на което отнема живота.
Малката Иванка го издавала на майка си, когато работел в домовете на съседки и на полицията, когато крадял. Убил я в гората, в ден, в който пил много. Обидила го. Твърди обаче, че не й е нанесъл жестокия побой от обвинителния акт. Никога няма да си го простя. Никога, никога, повтаря като развалена плоча убиецът.
„Телевизорът се развали, а началникът каза, че няма пари и аз се принудих да съдя държавата, за да си купя телевизор. В килията няма нито течаща вода, нито тоалетна. Ние сме на кофи и шишета от 2-3 литра. Сутрин излизаш, взимаш закуската и се прибираш. Като ти се ходи до тоалетна, си ходиш в кофата. Животните са по-добре от нас“, оплаква се престъпникът. Той разбира, че не заслужава съчувствие, но държи да му бъде осигурена течаща вода и килията да е с площ не по-малка от 4 кв.м.
Другите затворници го избягват, защото е детеубиец, а от години никой от външния свят не му идва на свиждане.
„Предал съм се вече, но ми се иска да изляза поне два дни и да си умра навън. Тук затворниците ги погребват под един орех, като няма кой да ги вземе“, добавя убиецът. Той се е примирил, че ще умре зад решетките и ще бъде погребан под затворническия орех.

В категории: Животът