Павлова: Ще строим автомагистрала „Хемус” с приходите от борбата с контрабандата, не ни е страх от бухалки

Автомагистрала „Хемус” ще бъде изградена, но не с европари, а със средства от държавния бюджет, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в „Здравей, България“ по Нова телевизия.
„Няма европейски пари и затова прекратихме търга, който е обявен за финансиране със средства от ЕС. Благодарение на усилията на правителството в борбата с контрабандата, ще осигурим парите от свръхприходите в бюджета“, подчерта регионалният министър.
„Не искаме да остане сянката на съмнение, че има нещо скрито, задкулисно. Опитват се да кажат, че има противоречия между това, което е казал премиерът и направеното от министерството. Ние се допълваме като позиция. Много ясно бе изписано, че тази обществена поръчка ще се финансира по Оперативна програма „Транспорт 2014-2020“, което вече не е факт, защото бе извадена от предишното правителство. Успяхме да я върнем като резервен проект. За съжаление са намалени средствата, които България получава за пътища“, обясни Павлова.
Тя уточни, че в предишния програмен период страната ни е получила 2 млрд. лева за пътища, а сега - 1,2 млрд. лева. „Тази сума, с която разполагаме, ще ни стигне да направим трите участъка на автомагистрала „Струма“, които ни остават, както и довършването на западната дъга и връзката с тангентата. Това ни дава възможност да прекратим търга, да изчистим съмненията и да обявим процедурата отново. Сега ще е обявена като процедура, която ще се финансира изцяло със средства от държавния бюджет и отново ще изберем изпълнители“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството.
„Процедурата, протекла досега, е напълно законосъобразна. Не искаме обаче да остане сянка на съмнение. Вече одобрените два консорциума са кандидатствали, когато все още е имало възможност „Хемус” да се строи с пари от Брюксел. Сега обаче трябва да се обяви нова обществена поръчка за реализация на проекта със средства от държавния бюджет – около 800 млн. лева“, поясни Павлова.
Според нея, има опит да се дестабилизира правителството чрез медии и чрез Фейсбук, Тези, които говорят за предсрочни избори обаче, най-много ги е страх, подчерта тя.
„Правят се опити да ни пришият към кръгове, квадрати и т.н. Нямаме зависимости, трябва да се спре с внушенията и да не се спекулира с това. Ние работим професионално и експертно. Искаме всичко да е прозрачно и хората да ни имат доверие. Не ни е страх от бухалки. Имаме воля за реформи“, каза още Лиляна Павлова.
В „Тази сутрин“ по бТВ пък депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова, която е председател на Бюджетната комисия в парламента, заяви, че спирането на процедурата за АМ „Хемус” може да доведе до по-ниска цена.
„Мен като икономист ме притеснява, че няма да имаме европейско финансиране за аутобана и цялата сума ще трябва да дойде от бюджета. Това спиране може да се използва до оптимизиране на проекта”, заяви Стоянова. Тя подчерта, че е едно да имаш проект със скъпи съоръжения и друго те да бъдат избегнати, даже и при увеличен километраж.
Депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров – Ревизоро пък заяви, че „държавата се управлява по слухове” и няма никакво основание за прекратяването на процедурата.
„В момента говорим за европари и въпросът е дали българските фирми да работят или не. Ако чуждите вземат проектите, а нашите са подизпълнители, какво ще правим през 2020 г., когато вече няма да има европари? Къде ще е бизнесът? Затова трябва да помислим дали да вярваме на слухове“, коментира Ревизоро.
„Откъдето и да дойдат парите, те са предвидени. Не може вчера ги няма, а днес да ги има. Не може да кажеш „този не го харесвам“. Тогава всяко правителство ще идва и ще заяви „тези са ми добрите и ще работят“. Да е минала процедурата и да кажеш „връщам се назад“ е недопустимо. Щяло да е по-евтино? Ами магистрала „Тракия“ излезе по-евтино, защото използваха материали от ТЕЦ-овете, а сега се улягали. В Северна България няма такива централи и няма откъде да вземат евтина суровина“, добавя патриотът.
Той коментира и темата за източването на КТБ.
„Как влязоха синдиците в банката? Отидоха с прокурора, с главния секретар на МВР и всички правораздавателни институции, които да окажат съдействие, защото данните за разграбването трябва да отидат в тях. В момента има някакъв доклад, в който може би съществуват факти или обстоятелства за престъпление и са повод да се извършат следствени действия. Къде е мястото на този доклад, освен в прокуратурата? Главният прокурор трябва да си го вземе! Правораздаването в България не може да спре, само защото някой е решил да засекрети данни“, каза още депутатът от Патриотичния фронт.