Потомка на Капитан Петко войвода: Няма бъдеще оня народ, който не знае миналото си

Няма бъдеще оня народ, който не знае миналото си, каза потомката на Капитан Петко войвода Пенка Чакалова-Генева. Нека в нашите учебници по литература има достатъчно като количество и качество българска класика, която формира българско съзнание, български борбен дух и българско самочувствие, призова тя в интервю за бургаския вестник „Компас“.
Дамата, която е отдала 35 години от живота си като учителка по български език и литература да обучава и възпитава българските деца на родолюбие, днес не крие, че се срамува от тези, които искат да заменят „История славянобългарская“ с „Робинзон Крузо“ от учебниците за шести клас и да махнат творби като „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна ти, любов народна?“. „О, неразумни и юроди, не пренаписвайте историята ни в услуга някому“, призова учителката. Тя напомня, че Родопите са в пределите на България благодарение на Капитан Петко войвода, защото се бори със Сенклеровите пълчища.
„Бъдещето на България са нашите деца, внуци и правнуци. Как ще градят сградата на прекрасното си бъдеще без дълбоки, дебели темели (основи) - миналото си? То се научава в семейството, в училището, чрез история и литература - словесната памет на народа ни“, казва  учителката по български език и литература, на която легендарният войвода е прапрачичо.
„Ако нямаше турско робство, защо народната памет помни за робините, които турците разделят от децата им, за трита синджира роби, за надеждата на народа ни дядо Иван да ни избави от туй проклето турско робство? Не е ли робия това - отвличането на мъжките рожби на българите безнаказано от турците и създаването на еничарския корпус? Коя е тази покварена съвест, която налага на цял един народ да забрави за черните забрадки на майките от това "съжителство?" Радвам се, че българското самосъзнание е живо у българина!“, споделя дамата, която миналата година издаде „Спомен и памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко войвода“. Тя е автор на четири книги.
„Най-голяма роля за формирането ми като поклонник на делото на Капитан Петко войвода изигра майка ми. Тя разказваше много увлекателно за неговите подвизи, разказани от баба й Стоя - съпруга на Петковия брат Митрю. Пееше песните, посветени на срику (б.а. чичо) й Петко, с голяма любов и преклонение пред делата му. Аз и сестрите ми слушахме притихнали. Носила съм тази книга в себе си откакто се помня като човек, но поводът да я напиша, е много показателен. Обичам много да разказвам на моите деца и внуци онова, което за мене е родова памет. В един такъв ден те ме посъветваха да напиша всичко това, защото разказаното те ще забравят след време, а писаното слово остава“, добавя писателката.
„За да се пише книга за Капитан Петко войвода, трябва най-напред да бъдеш честен към себе си, да пипаш с чисти ръце и дълбока обич, да предадеш вярно и истинско онова, под което можеш с чиста съвест да се подпишеш. Аз я пишех с лекота. Най-напред книгата беше представена в родното село на Капитана - с. Доганхисар, Гърция, по предложение на сина ми инж. Славейко Генев“, сподели Пенка Чакалова-Генева пред наш репортер.
„Капитан Петко войвода е знаме, под което се нареждат българите, казва Пенка Чакалова-Генева. В 101 сражения срещу османските поробители той има 33 прободни и куршумни рани“, добавя правнучката на неговия брат Митро.
Родолюбката Пенка Чакалова-Генева неотдавна предложи в интервю по бТВ в Народното събрание да се изпише с големи букви девизът на нейния прапрачичо „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време“, за да може българските депутати да спрат да се карат. Народните представители трябва постоянно да го четат, за да обединяват народа, а не да го разединяват, подчерта потомката на славния войвода.
На 7 февруари бургазлии трябва да склоним глава пред паметника му в знак на почит и благодарност, защото ако ги нямаше Левски, Ботев и Капитан Петко войвода, т. нар. експерти нямаше да се карат и да умуват дали е имало робство или „съжителство“, а щяха просто да си „съжителстват“ с тях в пределите на Турция.