Ексклузивно: Държавата обмисля специален статут за рибарите от „Ченгене скеле” и концесия в района на кея

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: сайта на омбудсмана



Казусът с незаконните постройки на бургаското рибарско пристанище „Ченгене скеле” започва да придобива нови измерения. Причината за това е намесата на новия омбудсман Мая Манолова, показа проучване на „Флагман”.

Вчера се е състояла и среща в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), става ясно от информация на страницата на омбудсмана. На нея са били Мая Манолова, зам.-министрите Георги Костов и Васил Грудев, както и представители на рибарското сдружение „Морски сговор” (вж. снимката).

Оттук нататък се очаква законодателна инициатива от страна на министерството за решаване на проблема с незаконните постройки на „Ченгене скеле”. Както е известно, моряците се борят те да не бъдат съборени, както и да имат право да пребивават в рибарското пристанище без обструкции.
Проблемът е сложен, тъй като районът продължава да се води горски фонд и е публична държавна собственост.

„Флагман” научи, че на последните разговори на държавно ниво е имало сериозни идеи по начертаване на пътна карта за решаване на казуса. На тях обаче не са били поканени бургаски депутати, които също се опитват да намерят решение на въпроса от няколко години.

Народен представител от управляващото мнозинство заяви пред „Флагман”, че иска да види нещо черно на бяло на сайта на земеделското министерство, за да може да коментира.

По неофициална информация се очаква на рибарите да се даде специален национален статут за нематериално културно наследство. Това ще даде предимства на общността и ще позволи на държавните институции да помогнат законно на моряците.

Дотогава обаче се търси друго, временно решение. От земеделското министерство може да предложат възможност територията да се даде под наем на рибарите, а в един момент дори и на концесия, коментира пред „Флагман” присъствал на разговорите в МЗХ. Това ще може да стане през дружеството „Морски сговор” и ще се отнася единствено за ръкава в заливчето на „Ченгене скеле”, който е непосредствено до морето. Целта е да няма злоупотреби и да не се правят опити за узаконяване на богаташки къщи в района зад рибарските работилници и помещения.

Мярката обаче е доста спорна. Няма как да се дава предимство на едно сдружение при процедура на отдаване под наем или концесия, коментира народен представител пред „Флагман”.

Според него, единственият начин за трайно и устойчиво решаване на проблемите на рибарите е това да стане чрез общината. Държавата винаги ще остане собственик, защото мястото е изключителна държавна собственост, тъй като е на брега. Управлението обаче може да се прехвърли на Община Бургас, както се е случило успешно с пристанището в кв. Сарафово и в няколко населени места по Южното Черноморие.

Местната власт би могла да кандидатства за европейско финансиране. А с него може да се изградят специални помещения за рибарите и кей, например, на мястото на незаконните постройки.
Голям проблем бил обаче промяната на статута на горски фонд на бреговата ивица. Това струвало скъпо – няколко милиона лева – разход, който не е ясно кой би поел.

Иначе идеята рибарите да придобият специален национален статут се приема добре както от депутатите, така и от омбудсмана Мая Манолова. Законовата инициативата за това се очаква да бъде на Министерството на културата.

В момента рибарите са обнадеждени от инициативата на новия омбудсман, която се е ангажирала активно да им помогне. Бургас (и „Ченгене скеле”) беше първата дестинация, която Мая Манолова посети, след като влезе в длъжност. Тя обаче смята, че казусът може да се разреши само на централно ниво – от държавата.

Депутати от ГЕРБ от своя страна са скептични към инициативата на Манолова. Те са категорични, че решението може да дойде единствено с водещата роля на Община Бургас, която според тях трябва да получи права да стопанисва района на рибарското пристанище.

Заради необходимостта от промени в законите казусът няма как да се разреши без съгласието на парламентарната група на ГЕРБ, която е водещата партия в управлението.

Въпросът е дали омбудсманът, правителството и Народното събрание ще могат да изработят заедно обща пътна карта за изход от дългогодишния проблем. Или тихият конфликт ще доведе до новото му забатачване.