Инсценираната газова "криза" или срещу кого всъщност е заговорът

Източник: mediapool.bg

Газовата параноя, в която се вкара правителството в навечерието на Нова година, продължава, включително с твърденията на премиера Бойко Борисов за заговор срещу правителството. В нея има както икономически интереси, така и геополитически привкус, което обяснява и защо кризата със спрените от 1 януари доставки от "Газпром" за българското му дъщерно дружество "Овергаз" не бе решена по нормален начин, а се стигна до истерии и героични пози от страна на премиера.

След като е получил копието с отказаната от "Газпром Експорт" заявка на "Овергаз Инк" за газови доставки, държавният газов оператор "Булгартрансгаз" би трябвало да задейства нормалната в такъв случай процедура по аварийно осигуряване на доставки. За целта може да се ползва както руски газ чрез обществения газов доставчик "Булгаргаз" или от газохранилището в Чирен (все пак става въпрос за едва 1.5 млн. куб. м газ дневно).

Вместо да се направи това, обаче, шумно бе бита камбаната. С откровена дезинформация, че "Русия спира газовите доставки за България", новините по време на новогодишните празници напомняха комюнике за извънредно положение. Напрежението бе допълнително подсилено с извънредните срещи на държавните енергийни шефове при премиера Бойко Борисов, пресконференции и нападки срещу частното дружество "Овергаз", че е поставило правителството до стената.

Борисов отсъди: Русия няма вина

В понеделник Борисов каза пред бТВ, че Русия и "Газпром" "нямат никаква вина" за създалата се ситуация.

Очевидно той предпочита да вярва на "Газпром", а не на "Овергаз".

"На 31 декември 2015 г. след 17:00 часа, докато вървеше пресконференцията на министър-председателя и шефовете на държавните енергийни дружества, "Овергаз Инк." получи отговор на писменото си запитване, с който служител на "Газпром Експорт" информира, че заявката не може да бъде изпълнена. С това писмо "Овергаз Инк." бе информирана, че "Газпром Експорт" е предприел действия за осигуряване на необходимите за нашите клиенти количества природен газ, но през "Булгаргаз", се посочва в съобщение на сайта на "Овергаз" за събитията в последния ден на декември.

От обясненията става ясно, че ръководеното от Сашо Дончев дружество не е очаквало подобна криза, тъй като "в съответствие с клаузите на договора между "Овергаз Инк." и "Газпром Експорт" в предвидения срок са изпратени годишна програма и заявка за необходимите количества природен газ (по тримесечия); Открита е банкова гаранция в съответствие със заявените за доставка количества."

Фигурата на обществения доставчик съществува в Закона за енергетиката точно поради хипотезата за възникване на подобни ситуации, пояснява "Овергаз". "Това лицензионно задължение на "Булгаргаз" не предполага предварително известяване, тъй като газът в тръбите на "Булгартрансгаз" е повече от достатъчно. Известяването има за цел да предупреди всички участници по веригата, че заявителят от определен момент ще започне да консумира газ, който се явява собственост на обществения доставчик."

Как се стигна дотук

Остава открит въпросът защо държавните енергийни компании не си свършиха работата без да бият тъпана и да предизвикват ненужна паника. Интересен е и въпросът бил ли е министър-председателят подведен и от кого, за да стигне до заключението, че имало "заговор", който едва ли не щял да катурне правителството.

На пръв поглед Бойко Борисов е сред печелившите, тъй му се предостави възможност като един Супермен да предотврати газова криза, да избави народа от мраз и тъма в новогодишната нощ, едновременно с това показвайки в колко добри отношения е с Русия.

Засега от "Газпром" няма никаква официална реакция на драмите, сполетели България.

Важна подробност, която обаче дава ключ към загадката с отказаните доставки е, че в момента "Овергаз" е в процедура на "развод" със съакционера си "Газпром Експорт" (експортното дружество на "Газпром").

Процедурата не включва спиране на доставките без предупреждение. Но "Газпром" предприе такъв ход, което очевидно трябваше да бъде разчетено като някакъв знак и от страна на "Овергаз", и от страна на правителството в София.

"Овергаз" снабдява с газ около 55 000 домакинства и 3 000 индустриални клиенти. След оттеглянето на руската държавна компания от дружеството, "Газпром" няма да има директно участие на вътрешния газов пазар в България.

Българското правителство би трябвало да е удовлетворено от тази перспектива, но очевидно не е.

Развитието на събитията показва, че нито "Газпром", нито българската държава имат интерес от това Сашо Дончев да поеме изцяло бизнеса на "Овергаз Инк".

Преплитане на бизнес интереси и жалби пред ЕК

Компанията има най-голям дял на газоснабдителния пазар у нас и в последните години, откакто бе отрязана като посредник в доставките на "Булгаргаз", започна активно да работи за привличане на индустриални клиенти. Това засяга пряко държавната компания "Булгаргаз", на която не й харесва да губи клиенти.

Освен това "Овергаз" внесе преди години жалба в Европейската комисия срещу "Българския енергиен холдинг" и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", че злоупотребяват с господстващото си положение на пазара като спират достъпа до мрежата и вътрешния пазар за други доставчици. По жалбата бе образувана наказателна процедура срещу България, което не се харесва на правителството.

На "Газпром" също не му харесва да разхлаби хватката си на българския пазар, който поне още три години – до изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция, ще е напълно зависим от руския газ. Като се има предвид обаче забавянето на този проект вече с пет години, нищо чудно строежът да се проточи още.

Покрай "развода" на "Овергаз" и "Газпром" стана ясно, че двете компании имат да уреждат и финансови въпроси за доставени количества природен газ. Твърди се за 180 млн. долара задължения на "Овергаз", но компанията обяви, че няма просрочени задължения, а текущи, които ще се уредят при разделянето на активите на българското дружество за продажбата на руския дял. Тук също има заровено "куче", но колко голямо е то и колко надълбоко е сложено, предстои да се види.

Държавата отвръща на удара

При всички положения обаче създаването на имидж на ненадежден доставчик и длъжник носи на "Овергаз" репутационни щети, които на този етап трудно могат да се изчислят. В резултат на офанзивата срещу дружеството негови индустриални клиенти отново получават газ от "Булгаргаз" на по-високи цени от договорените с частната компания. Сред тях са големи предприятия като "Агрополихим" и "Стомана", който са сред най-големите консуматори на природен газ. Това реално затвърждава монопола на държавния обществен доставчик и не е добра новина за пред Брюксел.

Появиха се и намеци за отнемането на лиценза на частния газов доставчик, защото не можел да си изпълнява ангажиментите. Ако има подобен сценарий, той вече е нещо, което със сигурност прилича на заговор между "Газпром" и българското правителство за съсипване на "Овергаз". В такъв случай частната компания се превръща в лесна за преглъщане хапка за фирми с апетит към газовия бизнес, каквито се твърди, че има.

Подобен сценарий, а и всичко, случило се дотук, е възможно заради изключителната зависимост на България от газовите доставки на "Газпром", идващи все още по една единствена тръба. Липсата на алтернативни източници и на конкурентен газов пазар прави България и българския бизнес опасно зависими от произвола на руския държавен монополист и на премиера - "спасител" в страната.

Въздесъщият Пеевски

Както при всяко по-сериозно разместване на пластовете през последните години, и в настоящата криза наблюдатели съзряха въздесъщата фигура на депутата от ДПС Делян Пеевски, за когото неофициално се твърди, че силно иска да влезе в газовия бизнес.

Пеевски няма шанс да влезе като официален акционер в "Овергаз" или да измести Сашо Дончев от компанията.

Затова, ако наистина е решил да влезе в този бизнес, би търсил други начини.

Фирмата "Промишлено строителство холдинг" на "Водстрой 98", зад която се твърди, че стои Пеевски чрез офшорни компании, бе сред избраните да строят българския участък на проваления проект на газопровода "Южен поток".

Спреният от Москва проект обаче продължава да е в устата на премиера Бойко Борисов. Вече като съкратен вариант на тръба само по дъното на Черно море до Варна, където министър-председателят чертае по салфетки мечтата си за газоразпределетилен център.

Разменните монети

Идеята за газов хъб придоби малко по-реално изражение през декември, когато бе създадена работна група с Европейската комисия, която ще преценява неговата икономическа и финансова логика в контекста на търсенето и предлагането на природен газ в региона и в Европа. Борисов продължава да е оптимист, че Русия ще захранва този газов център със суровина и по неофициална информация вървят сериозни преговори с Москва в тази посока.

Звучи парадоксално, но според правителствени източници преговорите на Борисов с "Газпром" вървят в пакет с неистовото му желание да отнеме възможността на Сашо Дончев да финансира издавания от него вестник "Сега" (или поне да отнеме независимостта му). Проблемът на министър-председателя, споделян нееднократно от самия него, е, че изданието има критична позиция спрямо правителството и че лично той е един от най-честите герои в популярните карикатури на Христо Комарницки.

Правителството възнамерява през месец май да организира инвеститорска конференция за строежа на газовия хъб, а Борисов заяви, че после страната ще обявява поръчките за изграждането му.

Фирми като "Водстрой 98", за която бившият собственик на КТБ Цветан Василев твърди, че е на Пеевски, редовно печелят всички по-големи обществени поръчки за крупни инфраструктурни проекти, финансирани от ЕК и държавния бюджет. Поради тази причина едва ли някой би бил изненадан, ако види компаниите, избрани от предишното правителство да строят "Южен поток", да бъдат сред предпочетените и за бъдещия газов хъб.

В контекста на икономически интереси, свързани с контрола върху вътрешните газови мрежи и пазар, както и за мащабен проект като газов хъб, изглеждат логични притесненията на Бойко Борисов да не бъде свален от власт точно в момента, когато предстои голямото раздаване на поръчки. Той продължава да повтаря, че ако беше останал на власт през 2013 г., която напусна след протести срещу цените на тока, парното и газа, "Южен поток" вече е щял да бъде изграден.

В първия работен ден на настоящата година Борисов отбеляза, че кризата с "Овергаз" можела да доведе до протести като тези срещу цените на тока през февруари 2013 г., когато той подаде оставката на кабинета, но сега, с разрешаването на проблема с газовите доставки, той е предотвратил това.

Дали този страх е добре режисиран или истински, трудно може да се прецени, но е факт, че Борисов лесно може да бъде манипулиран на подобна тема.