На този ден: През 1984 г. се самоубива бившият вътрешен министър на СССР ген. Шчолоков

Източник: Блиц

На 13 декември 1984 г. в Москва бившият министър на вътрешните работи Николай Шчолоков облича парадния си мундир и се застрелва в главата с маркова ловна пушка. Това е развръзката на двегодишната драма с генерала.

Николай Анисимович Шчолоков е роден на 26 ноември 1910 г. в Луганска област (Украйна) в семейство на работник-металург. Започва трудовата си дейност на 16 г. в мина. Продължава да учи и да чете.

През 1933 г. завършва Днепропетровския металургичен институт, започва работа като инженер, става началник цех. Военната си служба прекарва като артилерист. След това преминава на партийна работа и там се запознава с бъдещия генерален секретар на ЦК КПСС Леонид Брежнев.

По време на войната е на фронта, участва в битката за Кавказ, в боевете за освобождението на Украйна, Полша и Чехословакия. След войната е в Прикарпатския военен окръг отново при Брежнев. Уволнява се със звание полковник. След това расте извънредно бързо по партийна и държавна линия в Украйна и Молдавия.

От 17 септември 1966 г. Шчолоков е министър по охрана на обществения ред в СССР. В резултат на реформи Н. Хрушчов ликвидира МВР, тъй като в Съветския съюз вече „се строи безкласово общество, където няма престъпност”. Вместо него е създадено Министерство за опазване на обществения ред, като правата на милицията са силно ограничени. Брежнев възстановява МВР и преназначава Шчолоков на длъжността.

На Шчолоков се налага реално да изгради наново системата на МВР. При него е открита Московската академия на МВР и 17 висши учебни заведения на МВР на СССР. Не малко сили полага да върне на Вътрешни войски единната войскова структура, ликвидирана още през 1951 г.

Шчолоков първи сред ръководителите на страната осъзнава колко е важно да се създаде положителен образ на съветския милиционер – създадени са литературни персонажи и на телевизионния екран излиза многосериен филм.

Според генерал-полковник И. Шилов „Шчолоков направи много за социалната защитеност на личния състав и издигане на авторитета на цялото МВР”.

Звучи почти невероятно, но на 7 октомври 1971 г. той изпраща в Политбюро на ЦК записка в защита на Солженицин („Относно въпроса за Солженицин”), но неговите предложения (включително публикуването на „Раков корпус”) не намират подкрепа.

На 10 ноември 1982 г. умира Брежнев, покровителят на Шчолоков. Начело на държавата застава Юрий Андропов, който по неизвестни причини люто мрази Шчолоков. (В продължение на 15 г., докато Шчолоков е вътрешен министър, Андропов е шеф на КГБ.) Още през декември Шчолоков е отстранен от длъжност. Андропов прави вътрешен министър В. Фьодорчук, през последните 6 месеца председател на КГБ на СССР.

Новият вътрешен министър заповядва да бъде извършена комплексна проверка на МВР. Тя открива многобройни злоупотреби от бившия министър. За ремонт на държавното му жилище са похарчени около 30 хил. рубли. Дадено е за ползване от семейството му скъпи мебели, радиоапаратура, видеомагнетофонни касети, електроприбори, картини... Не ги е присвоил, но ги е ползвал, и за това на семейството на Шчолоков се налага да заплати 65 хил. рубли. Тогава е практика (а и не само в СССР) държавни ръководители да ползват обзаведени държавни жилища, но единствено от Шчолоков е потърсено овъзмездяване.

Веднага след отстраняването му от длъжност са извършени обиски в неговата квартира и вила, както и на неговите роднини. Шчолоков силно преживява, че поставя под удари децата си.

Александър Хорошко, влизащ в следствената бригада, по-късно разказва, че жилището на бившия министър не изглеждало разкошно обзаведено, най-забележително в него е библиотеката, в която следователят видял много стари и редки книги.

Още с влизането на следователите, Шчолоков изважда от сейфа си 9500 рубли и обяснява произхода им. От тях 9000 веднага ги конфискуват без обяснения. Той е можел тези пари да ги даде на съхранение у приятели, но не го е направил, защото не се е чувствал притеснен и не е допускал, че държавата така безцеремонно ще го ограби.

Шчолоков от началото на разследването се държи наивно и неразумно от гледна точка на защитата си. Винаги, когато само го подозират за произхода на някоя вещ, той веднага я предоставя и по този начин признава факта за присвояване на държавно имущество.

През февруари 1983 г. той връща три западни коли, предадени му в собственост с решение на правителството и на всичкото отгоре е платил предната година. При това те никога не са изкарвани от гаража на МВР, тъй като Шчолоков задължително е пътувал с шофьор.

Когато следователите започват да разпитват колегите му за ръчен часовник, който те му подарили по някакъв повод, той започва да го търси, за да го върне.

На третия месец от следствието, на 19 февруари 1983 г., се самоубива съпругата му Светлана Владимировна, с която се е запознал на фронта.

Показателен е протоколът от разпита на Шчолоков от 3 юли 1984 г.: Искат му изделия от бивни от мамонт, каквито никога не са влизали в дома му; Разпитват го какво е направил с 10 прасенца-сукалчета, подарени му за неговия 70-ти рожден ден; Интересуват се къде е подареният от Узбекското МВР килим с размери 10 х 10 м., който не може да се помести в нито едно жилище; Оспорва, че някога му е подарявана кристална ваза с негово изображение, като казва, никога не би търпял ваза, приличаща на урна от крематориум.

Следователите натрупват 21 тома главозамайващи разкрития за присвоени коли (естествено „Мерцедес”), вили, жилища, скъпоценности, антикварни ценности и какво ли още не. Пълният прочит на недоказаните обвинения, при които от мухата е направен слон, натрапва усещането за абсурдност. Констатирани са обаче и реални административни нарушения, като настаняване на протежета в държавни жилища или как 11 антикварни книги без особена стойност се оказват в домашната му библиотека.

Според предварителното следствие на държавата са нанесени щети над 500 000 рубли, като обратно е иззето имущество за 296 000 рубли, а 126 000 рубли са възстановени в брой.

Фигурата на Шчолоков е демонизирана, демонизирано е и следствието. Във ведомствените музеи крият експонатите, подарени от него. По заповед „отгоре” служителите в централния музей на МВР отстраняват от експонати надписите с името на бившия министър.

Фотографиите на Шчолоков са иззети от архивите на МВР и са унищожени. Прочистени са даже личните архиви на милиционерите. В Тула милиционерският шеф А. Турицин някога се изхитрил да се фотографира с министъра, кадровиците не го забравили и го притиснали да предаде компромата.

По-тежки са последствията за самото МВР. Цялата предишна служба (44 г.) на новия министър Фьодорчук е минала в контраразузнаването, той разсъждава с тези стереотипи и пълни министерството със свои кадри. Само че КГБ е секретна служба, а МВР е публична. И методите на работа са несъвместими.

От създадените при Шчолоков структури първа пада службата за профилактника на правонарушенията – ликвидирана е като непотребна.

Руски историци твърдят, че от органите на МВР са уволнени не по-малко от 100 хил. души, което съставлява около всеки десети. Най-напред са изгонени от близкото служебно обкръжение на Шчолоков, после на свързани с уволнените и така веригата се предава надолу.

Много служители са принуждавани да свидетелстват с клевети против Шчолоков. Поне двама от тях се самоубиват, но следствие не проведено. На един е инжектирана такава доза „серум на истината”, че остава завинаги инвалид с крайниците.

През юни 1984 г. Шчолоков е изведен от състава на ЦК на КПСС за допуснати грешки в работата. На 6 ноември е лишен от званието „армейски генерал”.

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 12 декември 1984 г. Шчолоков е лишен от всички държавни награди, освен получените по време на войната. Това обаче е нарушение на закона – лишаването от награди може да го постанови само съд. Той обаче не възразява и отговаря на предложението по телефона да върне наградите: „Елате и ги взимайте...”

Същата вечер отива на гости на сина си. На излизане незабелязано измъква с чантата си ловджийска пушка.

На 13 декември генералът действа делово и премислено. В столовата оставя папка с документи. Редом с нея оставя портмоне с 420 рубли и бележка до зетя си да плати за газта и осветлението на вилата, да се разплати и с прислугата. До тях са и две кратки писма. Първото е до децата му. Второто е адресирано до новия държавен лидер К. Черненко. Шчолоков пише: „Така започна и 1937 година...” Отивайки си от живота, той уверява членовете на Политбюро, че не е нарушавал законността, нищо не е взел от държавата и моли да бъдат избавени от преследване децата му. Писмото носи дата 10 декември 1984 г.

Остава само да натисне спусъка. Не се поколебава, защото нищо вече не го свързва с живота.

Николай Шчолоков е погребан на Ваганковското гробище в Москва до жена му и до майка му.

Генерал-лейтенант от милицията В. Захаров, близко познаващ Шчолоков, тежко преживява трагедията и още тогава изказва мнение, че Шчолоков изплаща чужди грехове, защото човек без чест едва ли ще отиде на самоубийство.

В родния му град Алмазное в Украйна на 23 октомври 2007 г. е открит Дом-музей на Н. Шчьолоков, в къщата, където е живял до 19 г. възраст. Освен това в негова памет е наречена улица в града. А в Днепропетровск неговото име носи квартална градинка, в която е поставен паметен знак.

Историята на ген. Шчолоков е показателна с това, че ако в едно тоталитарно общество, неподвластно на граждански и медиен контрол, дори и ако начело на държавата застане едно „добро ченге” като Юрий Андропов, в него винаги могат безконтролно да се развият метастазите на социалните ракови процеси.

/По материали в интернет/