Емоционалната реч на Григор Димитров (ВИДЕО)
В момента е много важно да се подготвя за следващия сезон, дано всичко върви по план и дано да се видим съвсем скоро, каза Григор Димитров
29 Ноември 2015, Неделя, 02:30 ч.
Източник: tennis24.bgИскам да благодаря на цяла България за подкрепата, която ми оказва, каза най-добрият български тенисист
28-11-2015 23:53 | Станко ДимовГригор Димитров трудно сдържаше сълзите си от емоции след последната точка в двубоя с Гаел Монфис. Българинът благодари на всичките си фенове за подкрепата, която получава и обеща скоро отново да играе на родна територия.
„Исках да се случи този мач и да изляза на този корт, който беше готов няколко часа преди това. Беше чудесно, благодаря на всички, че дойдоха. Да се надяваме, че в най-скоро време ще бъда пак тук, пред родна публика.
Вълнувам се изключително много, никога не съм ви напускал. Искам да благодаря на цяла България за подкрепата, която ми оказва. Оценявам всичко и се надявам в скоро време да покажа още по-добра игра заради всички вас, които стоите по дълги нощи да гледате мачовете ми”, сподели разчувстваният Димитров.
„В момента е много важно да се подготвя за следващия сезон, дано всичко върви по план и дано да се видим съвсем скоро. Пожелавам си да бъда здрав, дано нямам контузии”, каза още Димитров.
В категории:
Спорт
Как да намалим стреса
Домашна питка с масло: Тайната й
Средиземноморска диета: Ползите за здравето и защо е сред най-препоръчваните режими
Тризначки нахълтват с гръм и трясък в "Ергенът"?
Шоколадов сладкиш без много усилия
Най-съвместимите зодии за перфектна връзка
Григор Димитров сред най-богатите в тениса - ето първите 20
Цената на водката в Русия лети нагоре
От кои зодии са най-верните приятели
Пролетна супа със зеленчуци: Лека и свежа рецепта за новия сезон
Зодиите с най-голямо чувство за хумор
Как да премахнете миризми от килими и мебели
ИСТОРИЯТА НЕ Е ТОВА, С КОЕТО СА ВИ ПРОМИВАЛИ МОЗЪЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ. ИСТОРИЯТА Е КАТО ДОЛНА КУРВА, "ОБИЧА" ТОЗИ, КОЙТО ПЛАЩА НАЙ-МНОГО.
ИЗ
"ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ"
Митрополит Методий (Кусев)
(Цялата книга може да прочетете тук:
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=583:mitropolit&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 )
От един петдесет годишен деец за освобождението на стара България – Македония.
Стар българин, Македонец.
Стара Загора, 1914 г.
Вместо предговор.
Апел към българския народ.
Стига сме жумели, народе. Да си отворим очите и да погледнем. Ще видим, че фантома, който, поради жуменето ни, се представляваше в нашето въображение и ни се чинеше, че е наш велик покровител, а пък излиза, че той е виновника за погрома на България.
Тя, със своето словесно мляко на славянската писменост, откърми и матушката Русия.
Без българската култура, Русия не можеше да бъде велика.
В замяна на писменността и културата, които й даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит.
Императорът каза: „България ще се накаже”. Наказа се.
Руската дипломация извърши погрома на България, за да се изпълнят думите на императора.
За тоя смъртен грях, ще бъде наказана Русия със страшен погром, много по-страшен от оня, който й се нанесе във време на Руско-японската война.
За направения грях, за погрома на България, ще се отплати с разгромяването, с разпадането на великата Руска империя.
Народе, да се помолим Богу, Той да й прости тоя грях. Нека й простим и ние.
Да не допусне Бог изпълнението на приговорения вече разгром.
Митрополит Методий
***
Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България - под руски протекторат.
Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. - б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград [...]
Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.
Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план - за ограбването, за намалението на България - не успя [...]
"Девизът" на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония [...] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по-усилено.
Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.
Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация [...] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева [...] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците [...]
Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия; "погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме [...]
Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България [...]
Да видим как [...] тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка (капан), в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област, находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: "долу ръцете" и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария - почти цяла Европа.
С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза, враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.
Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още - Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България - турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.
България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг [...] Кабинетите Гешов - Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.
Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал, го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия [...] Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати [...] Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени [...]
Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости, вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник "Новое време" намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия - българския елемент [...]
За тия страшни грехове (против България), погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете, извършени (1903 г.) от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.
За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на "теократизма". Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на "теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа - теократизма - окончателно е разрушена от речения грях (погромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне [...]
Всички крайбалтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство [...] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя...
1914 г.
Стара Загора