Водолазът Деница Петрова: Морето е като магия, а боклуците, с които го цапаме, влизат в нашата чиния

Морето е като магия, а боклуците, с които го цапаме, влизат в нашата чиния. Това каза пред камерата на БНТ водолазът Деница Петрова.
В разговор с бургазлийката Цветелина Атанасова, тя признава, че морето й дава не само приятни преживявания, но и сили, прави я по-добра. За нея най-интересните гмуркания са с фенерче през нощта.
„Под водата винаги се чувствам много еуфорично. Трудно е човек да опише с думи какво е усещането, защото все едно влизаш в едно безвремие и в място, където съзнанието и душата ти са спокойни. Има само радост там“, споделя Деница в рубриката “Под вълните на Черно море”.
От дете тя търси връзка със синия безкрай. Признава, че се задушава сред бетонните сгради и ако дълго време е без морето, душата й се стяга. Затова винаги, когато може, бяга към него далеч към белезите на цивилизацията.
„За първи път се гмурнах в морето преди няколко години и като влязох под водата, първата ми мисъл бе „леле, в какво се забърках“, защото ми беше трудно. Имаше един апарат на устата и не знаех как да дишам с него, а маската ми се местеше. Изведнъж се успокоих и видях едно морско конче. Да наблюдаваш тази крехка красота е прекрасно“, разказва водолазът.
„Когато се гмуркам нощем, виждам светещия планктон. Това е тотална магия. Зареждам се прекрасно. Това е моята медитация. Там няма тревожни мисли. Има на какво да се учим от морето“, добавя Деница.
Урокът, който иска да предаде на хората, е да не изхвърлят отпадъци в морето. „Боклуците се превръщат в част от хранителната верига. На практика все едно сами добавяме пластмаса в храната, която консумираме. Ако се гмуркам близо до големи градове, виждам плаващи боклуци. Пластмасата става на дребни частици, които по-късно се озовават в нашата чиния, чрез рибата, която ядем“, каза още Деница Петрова.