Българи живеят в рая с $200 на месец

Източник: bgnow.eu

Иво и Мира са родом от Варна. Съдбата среща двамата връстници, когато са на 17, а навършили 23, eмигрират в Канада, за да се сдобият с паспорти, с които ще могат да пътуват свободно и безвизово, където си пожелаят. Днес Иво и Мира са вече 38-годишни и имат син и дъщеря. Преди година и половина семейството решава да се сбогува с досегашния си живот и да се впусне в приключение, обикаляйки света с яхта.

"Напуснахме работа, училище и дом, за да докажем, че съществуват алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата, посещавайки някои от най-красивите и девствени места на планетата с минимален бюджет", споделя Мира.

Мечтата на семейството да зареже всичко и да отплува към хоризонта и тоталната свобода ги отвежда до решението да си купят лодка, с която да плават по света. Наричат я "Фата Моргана". Мира разказва, че преди да се решат на тази стъпка, са проучили и изчели доста, за да се уверят, че идеята им не е чак толкова откачена. Оказва се, че доста хора в Канада и Америка го правят. "Повечето са пенсионери, които след пенсия си купуват лодка и стоят на Бахамите и Карибите по цели зими, далеч от снеговете, и си получават пенсиите. Но има и млади хора, семейства с деца като нас. Някои си продават къщите и живеят постоянно на лодките, други си взимат 1-2 г. дълги ваканции. Децата учат задочно на лодките. В Канада и Америка, за разлика от България, това е възможно и много хора го предпочитат по различни причини", споделя Мира. Тя и Иво след години къртовски труд като шофьори на камиони и когато най-после изплащат къщата си в Канада, решават, че е дошло времето да я продадат и да вложат парите в лодка и в реализирането на своята мечта.

Първоначално на борда с тях са и двете им деца - Мая и Виктор. Но след време синът им се отказва и се връща да живее при семейни приятели в Канада.

"Липсваха му приятелите, а и той просто не е от хората, които обичат да пътешестват. Сега е на 17, вече е голямо момче и започва живота си така, както аз и баща му навремето", обяснява Мира. Според нея да обикаляш света с лодка далеч не е скъпо удоволствие, което само богаташите могат да си позволят. На въпроса: "Колко струва?", нейният кратък отговор е: "Не, по-скъпо е да имаш къща и да ходиш на ваканция един път годишно". По думите й, с продажбата на къщата са отпаднали разходите по нея, а с тях и нуждата да се работи. "Яхтите са скъпо удоволствие за тези, които искат да си запазят къщата и да плават 1-2 седмици в годината по време на ваканциите, но за тези като нас, които са си продали всички движими и недвижими имущества и вещи, яхтата е дом и превозно средство едновременно. А и си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа", категорична е Мира. Ако нищо на яхтата не се счупи и не се скъса въже или платно, семейството харчи по около $200-300 на месец - предимно за храна, автобусни билети, сладолед и бира.

Като това са пари, които Мира изкарва, пишейки статии за Caribbean Compass - издание за круизъри от целия Карибски район. Все пак Мира и Иво имат и спестявания, с които покриват по-сериозни извънредни разходи. За храна семейството харчи много малко - по $50 на седмица, след като се е заредило с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи и мляко на прах, консерви и други трайни продукти. "Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари. Из тропическите острови намираме и си берем плодове в гората. Хляб си месим и печем на лодката всеки ден. От дрехи и обувки почти нямаме нужда", споделя Мира.

По думите й, докато плават в открито море, денят им минава доста скучно.

"Редуваме се с Иво на вахта, готвим, слушаме музика, говорим си и, общо взето, чакаме времето да мине", разказва тя. За щастие, плаването е само 10% от живота им. През останалото време семейството е пуснало котва на някое райско местенце.

"Тогава ходим на излети в планините, изкачваме вулкани, посещаваме водопади, езера, градове или се гмуркаме край кораловите рифове", разказва Мира. Семейството често се запознава с други круизъри, с които ходи на екскурзии и прави сбирки на борда на лодката им. Сега Мира, Иво и Мая са в Гренада - един от най-южните карибски острови. А маршрутът за следващите седмици е вече начертан.

"Оттук след това потегляме за Тринидад и Тобаго, после към Барбадос и на север - обратно към Мартиника и Пуерто Рико. А от там - обратно на юг към Колумбия, Панама, през канала към Еквадор, Галапагос и Френска Полинезия", издава плановете им Мира. Семейството решава накъде ще отплава според настоящата си локация и вятъра в района.

"Съобразяваме се и с карибските пирати, които съвсем не са само на кино. А и сме с катамаран - комфортни лодки, които обаче не стават за плаване в опасни води. Не бихме тръгнали към Нос Хорн например, защото катамараните се преобръщат много по-лесно от еднокорпусните лодки при силни бури", разказва Мира.

Досега семейството е било във Флорида, Куба, Мексико, Гватемала, Бахамите, Доминиканската република, Пуерто Рико, Британските Вирджински острови и целия Карибски район. Но Мира се затруднява да посочи къде е най-хубавото кътче, което непременно трябва да видим. "Има прекалено много красиви места, за да препоръчам само едно. Всяко е уникално и си има своите атрактивности. В Мексико са руините на маите, в Гватемала са индианците и дивата природа", споделя Мира. Тя разказва, че индианците, които все още живеят в джунглите в къщички от палмови листа без електричество и ловят риба в езерата, имат мобилни телефони, които зареждат с генератор, който се намира в местната църква. Според Мира на Бахамите пък са най-хубавите плажове и рифове, а водата е топла и прозрачна като синьо стъкло. Затова там можем да се гмуркаме с часове сред разноцветни риби и корали.

"Доминиканската република е голям остров с богата история. Тук е най-старата столица на Новия свят - Санто Доминго, с невероятна колониална архитектура. Тук са също и най-високите планини на Карибите - Пико Дуарте", разказва още Мира. Семейството е успяло да ги изкачи за два дни с мулета и гид. "Тук, на Карибите, е Меката на сърфистите и се научихме да сърфираме с приятели. Всеки от островите е очарователен - Саба е нещо специално, Барбуда - розови плажове и колонии от морски птици, а Монсерат, Гваделуп и Мартиника са действащи вулкани", разказва Мира.

Все пак тя посочва, че ако трябва да избере само едно място, на което да се завърне, то е Доминика. "Уникална природа, гори, пълни с манго, банани, портокали и авокадо. Там всеки ден беряхме раници с плодове и изкачихме върхове - Долината на отчаянието и Врящото езеро, което наистина ври в един кратер", така Мира описва Доминика.

Тя списва блог на български и английски език - www.thelifenomadik.com, където може да прочетете още за вълнуващите приключения на семейството. А ако ви е допаднал начинът им на живот "извън системата", може да дарите по някой долар чрез бутончето на сайта. "Когато някой щедър читател ни изпрати $5, $10 или $20, настава празник на "Фата Моргана". За нас стойността на всеки долар е огромна и оценяваме дори и най-минималния жест. $10 за нас означават сладолед за цялото семейство и една биричка за Иво - и той да се поглези", споделя Мира.