Българка се бори за децата си, баща им ги заключвал и не давал да се върнат в Бургас

Майка, която от две години живее в Бургас, се бори с институциите и с бащата на децата си, за да си ги върне. Сякаш съм в омагьосан кръг, сподели в „Тази сутрин“ по бТВ Елена Спасова. Тя е учител по математика. Оказва се, че Бургаският Районен съд й е присъдил родителските права, но в България няма институция, която да спазва закона и да го приложи. За разрешаването или по-точно казано за допълнителното заплитане на абсурдния казус, са замесени полицаи и служители от Държавната агенция за закрила на детето, които твърдят, че не били органи за изземване на деца. Няма обаче кой да изпълни решението на съда след развода.
„От 20 юни децата ми са при баща си за лятната ваканция по съдебно решение, както е присъдил Районен съд – Мездра. 40 дни те е трябвало да са при него. Когато отидох да си потърся синовете, бащата ми каза, че това не бил денят. Аз бях там на 29 юли. Децата излязоха и ми казаха, че идвам по-рано. Според тях, съм отишла на 39-я ден. Отидох на следващия. Бащата излезе и ми каза „Децата не искат да тръгнат с теб“. Оттам започна ходенето по мъките. До ден днешен те са там“, разказва Елена.
Тя и съпругът й Марин се развели в края на май. Съдебното решение е влязло в сила в началото на юни.
„Преди да му предам децата, имахме дело за родителските права в бургаския Районен съд. Съдът реши те да са при мен. Обърнах се към всички институции. От полицията ми казаха, че не били орган за изземване на деца. Куп жалби съм подала в Агенцията за закрила на детето в Бургас. Децата са с постоянно местожителство в морския град. Служителите от агенцията ми изпратиха документите в Мездра и накрая ми отговориха, че са само консултативен орган. Посъветваха да се обърна към съдия-изпълнител. Направих това“, добавя майката.
На въпроса настройвани ли са децата срещу нея, тя отговаря с „Да“.
“Те не желаят да тръгнат с мен поради това, че са настройвани. Беше назначен психолог по изпълнителното дело, което е заведено от съдебния изпълнител и в доклада на специалиста е записано, че децата са манипулирани и настроени срещу мен от бащата и близките му. Във всичките телефонни разговори, които съм провела с децата си, телефонът винаги е бил на високоговорител и е имало възрастен човек, наричана съм с всякакви грозни епитети. Последно ги видях на 4 септември, когато имахме час за психолога“, споделя Елена.
Децата й са на 10 и на 7 години.
„11 пъти ходих от Бургас до Зверино, а бащата не ме пуска да вляза там. Казва ми, че това бил неговият дом. Щяла съм да получа писмо за това. Нямала съм право да стъпвам в къщата му. А децата стоят в дома му заключени. Нямат право да излизат навън, защото съм щяла да ги отвлека. Записани са в бургаско училище. Малкият ми син е първокласник. На 15 септември от новинарската емисия на бТВ аз си видях децата от ваш репортаж от Зверино. Два дни по-късно малкото ми дете имаше рожден ден и аз бях там. Нямах достъп до момчетата. Нямаше как да ги видя. Благодарение на директорката на училището, успях да ги чуя поне по телефона и да изкажа своето пожелание за рождения ден“, заяви Елена Спасова
Как няма институция, която да спази закона и да го приложи, при условие, че децата са присъдени на жената, попита водещият на „Тази сутрин“.
Адвокат Стефка Георгиева, която е специалист по разводи и родителски права, му отговори, като изтъкна, че майката е предприела всички предвидени от закона мерки.
„Друг е въпросът колко те са ефикасни. На практика няма институция, която да има правомощията, които биха свършили работа. Образувано е досъдебно производство за престъпление от общ характер срещу бащата на децата, тъй като осуетяването на постановения от съда режим за лични контакти или упражняване на родителски права е инкриминирано. Обикновено тези производства приключват с налагане на глоба. Чувството за безнаказаност е страшно“, коментира юристът в студиото на бТВ.
„Бащата е решил, че може да понесе такава отговорност, но ако беше предвидено в закона по-голямо наказание или ако имаха правомощия разследващите органи да възстановят положението, което съдът е постановил, нямаше да се стига до такива абсурдни ситуации, заяви Стефка Георгиева.
„Съдът е постановил нещо и няма кой да го изпълни. Нормално ли е това? Нещо, което е решил съдът, няма никаква тежест пред никоя институция“, изтъкна Антон Хекимян, а  психологът Христо Монов, който е и бивш заместник – председател на ДАЗД, отговори, че неспазването на закона се е превърнало в норма.
„Не е вярно, че няма органи, които могат да свършат работа. Има един добър закон за закрила на детето, който вменява на много институции ролята им на органи по закрила. И кметът на Зверино, и местният полицейски началник са били длъжни да осигурят на майката възможност да изпълни това съдебно решение“, уточнява Монов.
„Полицията не може да казва, че не е орган за изземване на деца, те са за закрила правата на децата. Затова трябва да вземат мерки! В другите страни при подобно положение намесата на държавата е много сериозна, но тя не е в полза на децата. Бих посъветвал Ева Жечева да наложи административни наказания, които може да са от 3 000 лева глоба“, добавя психологът.
В момента Сашко и Илия живеят и учат в Зверино. Според бащата Марин Маринов, те са категорични, че искат да останат при него.
Маринов твърди, че повече от три месеца не връща двете момчета при майка им, защото самите те отказвали да се приберат при нея.
„Казах им, че трябва да си тръгват, а те заявиха, че не искат. Аз нищо повече не мога да направя“, оправдава се бащата.
В спора за децата се включва и бабата на момчетата в Зверино Галя.
„Детето предупреди майката, че няма да се приберат, а тя тръгнала в София да търси полиция. Децата не искат да са при нея и в това е проблемът. Те казват „Тате, това е нашият дом. Там ни настройват против вас“, твърди бабата. 
Междувременно идва 15 септември, но децата не посещават учебното заведение в Бургас, в което ги е записала майка им като техен настойник по закон, а училището в Зверино.
Познавам бургаската образователна система и знам, че всички училища в Бургас са много по-добри от това в Зверино, заяви Монов.
„От началото на 2014 г. си живеем в Бургас. Една седмица преди да ги заведа в Зверино, те ме молиха да не позволявам това да се случи, но аз им обясних, че това е редно да се направи. Не мога да си обясня как се стигна до тази ситуация. Три месеца ходя по институции. Въртя се в омагьосан кръг, но ще продължавам да се боря за децата си“, каза още Елена.
За съжаление законът позволява на тези, които не го спазват, да се измъкват безнаказано или да създават проблеми на достойните граждани, добавя адвокат Стефка Георгиева.