Ако Европа не излезе от шока единна, значи е била илюзия

Автор: Марияна ЛИТОВА
Източник: 24chasa.bg

- Г-жо Нейнски, днес е първият ви работен ден като посланик в Турция. А кои ще са първите ви срещи и задачи?

- Първите ми срещи ще бъдат с екипа на посолството. Ще имам разговори и с генералните консули на Одрин и Истанбул, с които сме в постоянна връзка поради кризата с бежанците.

Първите срещи с

висшия

политически елит

на Турция

ще се състоят след празника Курбан Байрам, когато се очаква и официалното връчване на акредетивните писма на президента Ердоган.

- Кой ви покани да оглавите мисията в Анкара? Мислихте ли, или приехте веднага, защото, доколкото знам, имахте и други сериозни предложения за работа в Брюксел?

- Поканата дойде преди няколко месеца от външния министър Даниел Митов. Предложението е голямо професионално предизвикателство за мен и естествено го обмислях дълго време. Разговарях и с премиера Борисов. Имах различни предложения, като повечето от тях нямаха пряко отношение към България. Те по-скоро отчитаха международните ми контакти и опита, който натрупах през годините в европейската политика. Турция обаче ми дава възможност да използвам всички тези умения за моята страна и от един евентуален успех на мисията ми да произтекат преки ползи за хората в България. Прецених, че в това усилие има много повече смисъл и ми носи много по-голямо вътрешно удовлетворение.

- Как вашият съпруг и дъщерите ви приемат новата ви роля? Светлин ще бъде ли с вас в Турция?

- Хората, които ме обичат, отдавна са разбрали, че това, което правя, дава смисъл на живота ми и ме обичат такава, каквато съм. Без да искат да ме променят. Щастлива съм, че имам тяхната подкрепа. Ако се бяха противопоставили, сигурно щях да откажа, но това щеше да отнеме част от мен, от човека, когото те харесват. Колкото до Светлин конкретно, той винаги е насърчавал моите начинания, дори в моменти на колебания ми е давал онази недостигаща сила, която е връщала колата ми на пътя.

- Ще бъдете посредник във външната политика между Турция и България в момент, когато на границата между двете държави напрежението заради бежанците е ежедневие. Като човек, който от години е на “ти” с политиката на ЕС, каква ще е ролята ви за запазване на добрите ни отношения с Турция, която се стреми към членство, но и геополитически, и вътрешнополитически има сериозни проблеми?

- Ключ към добрите отношения винаги е доверието. Истина е, че

през последните

години между

България и

Турция се

натрупаха много

въпроси

за решаване. Усложнената геополитическа обстановка добави и допълнително напрежение. Темата с бежанския проблем по болезнен начин напомни за острата необходимост от активен и ефективен диалог с Турция. Ако доскоро отлагахме под различен претекст да се заловим със сериозните теми от нашето общуване, то сега обстоятелствата ни принуждават да се заемем с тях и да потърсим спешно решение. Регионалната проблематика трябва да се постави в много по-широкия геополитически контекст, където инструментариумът е по-богат и където имаме и много повече съюзници. България и Турция са членки на НАТО и като такива могат да търсят общи решения в сферата на сигурността. ЕС, на който България е член и към който Турция се стреми, също е формат, предлагащ различни решения. Разбира се, не е никак просто това да се превърне в реална политика, но във всички случаи открива много възможности.

- Твърдите, че политиката на Европа не е достатъчно ефективна по отношение на бежанците. Избърза ли канцлерът Меркел, като отвори широко вратите?

- Политиката на Европа не е ефективна, защото не е единна. Нито приемането на огромни маси бежанци, нито затварянето на границите е дългосрочно решение на проблема. За никого вече не е тайна, че извън военните конфликти съществуват още много причини, поради които хората предприемат тези рисковани пътувания.

Те виждат в

Европа остров на

благоденствието и

сигурността,

който ще осигури дългосрочен шанс за техните семейства и в името на това са готови на всякакви безразсъдни действия. От това се възползват трафикантите на хора, трансграничната престъпност, а също и терористите, които виждат в огромното преселение шанс да реализират част от жестокия си дневен ред. Кризата с бежанците осветли редица недостатъци в европейската политика, постави на изпитание единството, превърна се в своеобразен тест на морала, етиката и солидарността. Всичко онова, в името на което беше създадена обединена Европа. Преди дни прочетох интервю с отец Добромир Димитров, който изрича на глас

премълчаната

истина, че не

ислямът е

заплаха за

Европа, а

лицемерието

и страхът от другия човек. Няма как да не се запитаме и къде е църквата в този тревожен за цялото ни общество момент.

- Вие сте “за” или “против” въвеждането на квоти за бежанци - въпрос, който раздели Европа?

- Аз съм за споделената отговорност, не само на страните от Европа, но и на богатите страни от Близкия изток. Трябва да се проведе сериозен дебат не само по темата какво правим с хората, които са достигнали до Европа, но и какво правим с причините, които са инициирали бежанските потоци. Опитът от косовската криза сочи, че най-доброто решение е да се изградят временни лагери в близост с местата на конфликта, така че след неговото приключване хората да се приберат по домовете си. Отделен въпрос е, че сред бежанците има и много икономически емигранти, които използват момента, за да потърсят в Европа по-добър живот за себе си и за семействата си. Европа трябва да има съгласувана политика спрямо тези хора и в случай, че се отнесе благосклонно, да изгради обща стратегия за тяхната интеграция.

- Как ще коментирате идеята на Саркози България и Сърбия да станат центрове за задържане на имигранти?

- Като предизборна. Това е идея, лишена от всякаква логика и по същество не предлага решение на проблема.

- Сама казахте, а и все по-често се чуват гласове, че голяма част от бежанците бягат не толкова от война, а са млади, в никакъв случай бедни и образовани икономически имигранти, които имат неоснователни претенции към европейските страни. Така ли е?

- Сред бежанците има всякакви хора. Нужен е сериозен анализ и диференциран подход. Популизмът и противопостявянето няма да ни спасят. Само ще ни завлекат в бездната на хаоса.

- Твърдите, че е най-важно на бежанците да се намери работа, за да не се превърнат в проблем на националната сигурност. Звучи логично, но как на практика би могло да стане, след като почти всички държави изпитват финансови трудности и Европа има проблем с безработицата, особено младежката.

- Европа трябва да мисли стратегически, а не в категории от тази до следващата Европейска комисия. Трябва да събере кураж да приеме предизвикателствата на

новия свят, в

който няма

защитени и

запазени

територии

Свят, който е доминиран вече не само от медии, но и от социални мрежи, които преодоляват граници и разстояния. Трябва да преодолее предразсъдъците, страховете, да се опре на опита си от вековете, да използва силните си страни, да се възползва от именно онази своя уникалност, която кара толкова хора с различен етнос, вяра и цвят на кожата да се стремят към нея. Това изисква да се впрегнат всички съществуващи механизми. Лесно е да претендираш за лидерство, когато никой не те е поставял в конкурентна среда. Но когато е криза, бързо става ясно къде е автентичната сила. Вярвам, че Европа ще я демонстрира и че скоро ще излезе от първоначалния шок. Ако не го стори, няма да има значение дали ще бъде, както казват, “превзета” от бежанците, защото ще стане ясно, че онази Европа, в която съм вярвала, просто не е съществувала никога и тя се е оказала просто поредната илюзия, провалила се пред първото изпитание.



- Къде е границата между това да сме съпричастни с човешката трагедия на бежанците и това да сме разумни?

- Какво значи разумна позиция? За едни разумно е да помогнеш на човек в беда. За друг разумно е да се направиш, че това не те засяга. Тези дни медиите и социалните мрежи кипят от емоции и различни мнения. Има от всичко. Има страх, преминаващ в агресия и нетърпимост, има и състрадание, достигащо до съпричастност. Сякаш водещ е страхът. Страх, породен най-вече от съмнението в ефективността на държавата. Онзи страх от неизвестното, което те кара да направиш допълнително усилие, за което не си готов. Тогава на помощ идват

клишетата,

лицемерието и

фалшивата

набожност,

всички изведнъж стават ревностни християни, готови за кръстоносен поход срещу друговерците. А разумът всъщност изисква да си задаваме правилните въпроси, да анализираме ситуацията и да участваме активно в големия европейски дебат за причините за бежанския поток и за възможните решения. Въпросите, които подлагат на изпитание милосърдието, са защо бежанците често са млади и силни мъже, а не бедни и гладни възрастни хора или майки с деца, защо не са забравили да си вземат телефоните и компютрите, но са пропуснали да си вземат документите, защо често не просто бягат, колкото отиват на конкретно място, платили предварително на каналджии. Всички тези остри въпроси подлагат европейските общества на изпитание. Само единна европейска позиция може да намери решение в този случай.

- Не ви ли плаши това, че едно от основните постижения на ЕС - махането на оградите, в момента на практика се ревизира, и то насила - всеки ден някоя от страните загражда граница? Кой е най-лошият сценарий?

- Строежът на огради е в отговор на липсата на единна европейска политика за бежанците. На практика в момента държавите са оставени да се справят сами и всеки според вътрешните нагласи и според оценката за риска предприема моментни решения, чрез които да отговори на предизвикателството. Ако Европа не даде колективен отговор, то индивидуалният дневен ред ще вземе превес над колективната споделена отговорност и на практика ще обезсмисли едно от най-големите достижения на обединена Европа, това на свободата на придвижване на нейните граждани.

- Вярвате ли, че кризата в Сирия може да се реши без диалог между Европа и Путин?

- Русия има траен интерес от дестабилизация на региона на Близкия изток и в този смисъл тя е по-скоро част от конфликта, отколкото част от решението.

Путин се опитва

да представи

военната помощ

за Башар Асад

като принос

към битката на Запада с “Ислямска държава” и да изтъргува в замяна “разбиране” за руските интереси. В този смисъл той има различен дневен ред, което го прави ненадежден партньор в преговорите.