Ретро Флагман: Как ни налагаха измамата за красивото и съвременното, а ни пробутаха комплексите с панелки

Автор: Иван КОЛЕВ

От днес – 11 септември Флагман.бг стартира своята поредица „Ретро Флагман“. В нея ще ви разказваме интересни истории, прелюбопитни факти, ще вадим от архива материали на бургаските регионални издания, които и днес биха изглеждали актуални.

Поредицата ни започва с коментар от вестник „Черноморски фар“ от 16 декември 1989 година на уважавания журналист Красимира Германова.

Месец след падането на тоталитарния режим в регионалната преса започват да се появяват все повече анализи за тежкия архитектурен удар, нанесен на Бургас в последните 45 години. „Неудовлетвореността сега по-често става обществено достояние“, пише в материала си Красимира Германова.

Разказва и любопитната история как арх. Иван Гюлмезов се опитал да убеди градската управа, че трябва да запази автентичната архитектура в центъра на Бургас, но срещнал чудатия отговор: „За тези съборетини ли става въпрос?“

Факсимиле от вестник "Черноморски фар" - 16 декември 1989 година

Ето и текста, публикуваме го с известни съкращения:

Паметници на безразличието

Архитектурата – само идеал за бъдеще ли?

Философията ни учи, че категорията прекрасно има характер и се променя според идеите на епохата. Една е представата на древността, друга на нашето време. Ако отнесем изискванията на прекрасното към архитектурния облик на Бургас, ще се открои диспропорция между налаганата теза, вътрешната потребност и представата на личността.

Опитахме се да видим втълняваната ни красота за новите жилищни комплекси, но не успяхме. Колкото и примамливи да изглеждат панорамните снимки, не могат да заличат всекидневния ни контакт с неуюта на бетонните клетки. А в същото време се изграждат „експериментални” блокчета и еднофамилни къщи за номенклатурата.

Неудовлетвореността сега по-често става обществено достояние, прозвучава и на митингите, макар че и преди поединично вик за помощ за запазване на архитектурен облик на Бургас, но се разбиваше в стената на бюракратичната система.

Бургаските хали са открити на 1 август 1926 година и бързо се прочуват като най-известните на Балканския полуостров. Разрушават я през 70-те години на миналия век. Постройката е толкова масивна, че премахването й продължава дълго, доста дълго

Кой ще поеме сега отговорността за съборената сграда паметник на културата на Старата община? А на уникалните хали, на магистралата „Булаир”?!…

Обликът на Бургас методично се променя, но по общо мнение не към добро. Спомням си разочарования арх. Иван Гюлмезов от дирекция „Културно-историческо наследство”, който се опитал да убеди стопаните на града, че централната част се нужда от реставрация. Но огледът приключил с констатацията: "За тези съборетени ли става въпрос?”.

Защо се получи разминаване? Първо поради мудността в приемането на цялостен градоустройствен план на Бургас. Наистина, сега остава третата част – на централната градска част и най-после областният център ще започне планомерно да се развива.

Блокчетата на ВХТИ са един от символите на панелното строителство

Неволно се питаме в тези дни на небивала обществена активност: Нима трябваше да се смени върхът на политическата пирамида, за да се постави въпроса и за Бургас? Но всъщност тревогата за родния град е функция от неумолимите закони на административно-командната система, чийто демонтаж сега започва. Защото много често съдбовните решение се взимаха като правило между стените на кабинети, едва ли не на „четири очи”. Изпълнителният комитет на общинския народен съвет понякога демократично предлага обсъждания и популяризиране на идеи, но никога не е използвал референдум за окончателно решение, за да се знае волята на всички.

Така с лека ръка унищожавахме посланията на предходниците ни и жилищната архитектура, за да изградим новия облик на града. В резултат – облезлюдихме центъра. В строените за домове сгради се настаниха учреждения. Неудобни и за служителите. А сега безлюдният център на Бургас във вечерните часове действа потискащо, защото движение замира и приключва с края на работния ден. И 200-хиляден град се отправя към своите спални помещения в покрайнините. Там също е безлюдно, защото няма къде да излязат хората.

Спомням си преди години една среща с отговорниците на архитектурата в тогавашния окръг зададох въпроса защо в Бургас се заличава утвърдената през хилядолетия основна градска комуникация – улицата. Отговорът беше много професионален – високото жилищно строителство изисква отстояние между блоковете минимум 80 метра. Друг е въпросът дали те се спазват.

Без улици изградихме кварталите „Славейков, „Изгрев”, „Меден рудник”, „Зорница”. Наистина, повечето от тях израснаха на голо място, но защо настъплението на архитектурния мравуняк навлиза и в центъра?

Бетонните гета, както ги наричат по света, продължават да ни налагат измамната представа за красиво и съвременно, но жилищният проблем ще си остане болно място още десетилетия. Сега наложеният норматив за жилищна площ увлича по спиралата в омагьосан кръг. Защо?

В реда на нещата е едно семейство да се сдобие със самостоятелно жилище някъде над 40-годишна възраст, но квадратурата не предполага подходящото израстване на децата и само след някакви си 2-3 години същото това семейство отново е крайно нуждаещо се.

Не са една и две фамилиите, които имат по три апартамента, но и трите в три различни краища на града, и трите крайно недостатъчни. Човешкият опит ни показва друго – строи се жилище за поколения напред. Затова предлагаме незабавна промяна на нормативите за жилищна площ. Само така може да се реши проблемът с години напред.

Ликвидиране на така наречената гарсониера – убежище на млади семейства! Спазване на нормативните изисквания за етажност на сградите. В Бургас продължават да никнат небостъргачи като гъби – докога? Спазване на документите за годност и използваемост на жилищния фонд – на стари сгради.

На типично морската атмосфера на Бургас е нанесена рана, но нека те останат като най-красноречив паметник за незаинтересованост и липса на обич към града. Има още какво да съхраним, а и да замислим каква ще бъде паметта на нашето време като послание към бъдещето.