Бюлетините за изборите - със спецзащита

Бюлетините за местните избори през есента ще имат специална защита срещу фалшификации. Засега от ЦИК отказват да разкрият подробности за това как точно ще бъдат предпазени те, дали ще бъдат използвани например холограми или пък баркодове.

Пред „Монитор” говорителят на комисията Камелия Нейкова обясни, че решенията за това как да се предпазят бюлетините от фалшификация са взети съвместно с БНБ. Тя подчерта, че със сигурност за отпечатването им ще бъде използвана специална хартия. Освен това като гаранция срещу измами, съгласно утвърдените от ЦИК преди броени дни образци, бюлетините ще имат серийни номера, които трябва да отговарят на същите такива на кочана след тяхното откъсване от него. Според Изборния кодекс само печатницата на БНБ има право да изготвя изборни документи, като те трябва да са със защита като на ценни книжа.

За местния вот и референдума за въвеждането на електронното гласуване, които ще се проведат паралелно, ще са необходими общо поне 20 млн. бюлетини. Причината за това е, че в големите градове избирателите ще дадат своя вот в четири отделни бюлетини - за кмет на община, за общински съвет, за районен кмет и за националното допитване. Както вече писа „Монитор”, през пролетта възникнаха притеснения около възможността на печатницата на БНБ да изготви всички книжа.

Междувременно в партийните структури текат процедурите по издигането на кандидатите за постове в местната власт. Ексминистър, депутати, досегашни градоначалници са сред претендентите, които ще мерят сили на вота. Вече е ясна голяма част от кандидатите на ГЕРБ и БСП. От партията на Бойко Борисов отдавна попълниха скамейката си, а соцконференциите ще се проточат до края на август. В София ГЕРБ залага на сегашния градоначалник Йорданка Фандъкова, а червените изправят срещу нея социолога Михаил Мирчев. Във Варна пък кметът Иван Портних ще се сблъска с просветния министър от кабинета „Орешарски” Анелия Клисарова, която ще се яви като независим кандидат, подкрепен от левицата. В Пловдив партията на Борисов също залага на утвърден свой кадър - настоящия кмет Иван Тотев. В града под тепетата обстановката в ГЕРБ се нажежи заради опити той да бъде изместен от депутата Здравко Димитров. В крайна сметка партийното ръководство застана зад Тотев и изключи от парламентарната група Димитров. В Стара Загора при ГЕРБ ситуацията е идентична - в битката влиза Живко Тодоров, а от страна на левицата Стефан Шишков.

ДПС също се готви за местния вот. От партията следват принципа на номинации „от горе на долу” - първо своите предложения правят местните структури и чак след това ще се произнесе централното ръководство. В РБ пък се надяват на обща регистрация за вота. На места обаче реформаторите имат разминавания. Подобна невралгична точка е Варна, където СДС подкрепя Портних, а ДСБ независимия Чавдар Трифонов.

Младежката структура на ГЕРБ от своя страна спази традицията, като вчера постави пост пред ЦИК. От първото си явяване на избори партията дава дежурства, за да пази реда си и първа да подаде документи за регистрация. Младежите от ГЕРБ ще се редуват пред входа на бившия Партиен дом до внасянето на папките. Представителите на МГЕРБ-София ще се сменят на 4 часа, като първата смяна от двама младежи зае местата си броени минути след като бяха издадени двата указа на президента Росен Плевнелиев (виж карето). По закон за участие в местен вот партиите и коалициите трябва да се регистрират не по-късно от 75 дни преди изборния ден. Затова желаещите да се впуснат в надпреварата за кметската власт формации трябва да предоставят необходимите документи до 22 август.

Президентът Росен Плевнелиев официално насрочи местни избори и референдум на 25 октомври 2015 година. Датата отдавна бе известна, а вчера държавният глава издаде два указа - за провеждането на местния вот и за общонационалното допитвате на електронното гласуване. „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ - на този въпрос ще могат да отговорят избирателите по време на местния вот. За да бъде зачетен резултатът от референдума, отговор на въпроса трябва да дадат поне толкова гласоподаватели, колкото са отишли до урните на последните парламентарни избори - 3,5 милиона.