Жега - фалират туроператори, правят си кални номера

Източник: ШОУ


След като наскоро български туристи бяха принудени да спят на хотел „в нива” в Гърция, а автобусът им прегрял и ги оставил на пътя, докато се „охлади”, туроператори на малки фирми масово се оплакват, че фалират.

С последни сили „дребните риби” удържали фронта в неравната си битка с монополистите в бранша. Преди няколко месеца, на прага на летния туристически сезон, се сгромоляса фирмата„Арайвалс- Иди“, която уведоми партньорите си, че не може да изпълнява дейността си и започва процедура по несъстоятелност. От Комисията за защита на потребителите ни уведомиха, че експерти на Министерството на туризма са установили продадени туристически пакети за пътувания в Сардиния; 160 човека бяха предплатили за екскурзия до Италия, още 45 за пътувания конкретно до Римини, Италия; 80 човека до Лефкада, Гърция и пр. Пътуванията на тези хора, освен че не се осъществиха, вероятно засегнаха и джоба им. Поне до този момент не ни е известно да са обезщетени, да не говорим, че сигурно рухналите планове са объркали и планирането на отпуските им, и пр., и пр. Това накара чиновниците от министерството на туризма най-сетне да се замислят за законодателни промени за защита на клиентите, в случай на фалит на туроператор. Изпратено е било писмо до Комисията за финансов надзор, за да бъдат проучени възможностите за подобряване на условията при сключване на туроператорска застраховка и механизмите за прилагането й в подобни случаи на фалити. „Това донякъде ще защити клиентските права, но няма да спре фалитите!”, каза преди време експертът Румен Драганов. За съжаление, черната прогноза се доказа само в рамките на 2 месеца – от април до юли. Имаме случаи на пореден фалирал туроператор, чието име не можем да цитираме заради конфиденциалност на проверките на органите за финансов надзор.

Репортер на „ШОУ” направи проучване сред малките туристически агенции и научи неща от „кухнята” на дейността им, които те самите намират за причина на неудачите си. Единодушно дребните туроператори считат, че тяхната дейност е обречена на гибел още през този сезон.

„До есента ще окапят нови фирми. Просто не се издържа!”

проплакват в хор от агенциите с малки офисчета и дейност, крепяща се „на магия”. Повечето от тях твърдят едно и също: че от началото на дейността си са ставали жертва на анонимни и неверни сигнали, които са им коствали тлъсти глоби, на периоди са изпитвали тотална агония на ръба на фалита, след което за кратко се съживявали, но сега осезателно считат фирмите си на прага на затварянето. Някои от тези агенции са фирми от семеен тип – хората са ипотекирали жилищата си, бусове, имоти, за да продължат да съществуват. Добавят към черната картина забележката: „Не говорим за измамниците в бранша, а за почтено работещи и едва оцеляващи агенции!”. Туроператорите от този тип твърдят, че са жертви на вече оформил се монопол, който следи за фирми, които предлагат на ниски цени, и тутакси ги слага на мушката. Тяхното обяснение: „Причината е, че за да оцеляваме, пускаме екскурзии на ниски цени и този дъмпинг ни изяде главата! Големите не искат сваляне на цените. В това е разликата – ние правим екскурзии за средна ръка хора, от които я изкараме 20 лева примерно за Закинтос, я не, а големите искат високи цени, съответно - високи печалби. А това не са леки екскурзии. Трудоемки са – ползват се фериботи, съобразяваш хиляда неща!...”. Те обясняват, че за удоволствието на туриста плащат солена цена не само в пари, но в огромни нерви.

Какви са проблемите в този бранш и няма ли скоро да разполагаме само с тотални монополисти в туризма?

Управителка на фалирала фирма, която е спряла дейността си, но още се надява, че е за кратко, прави разбор на патилата си до изпадането в несъстоятелност. Хората са взели кредити, за да платят лиценза си, а сега не знаят какво да правят с него.

Разказва за „началото на края”:

„Започнаха да ни изпращат за „туристи” хора, които се оказаха служители в голяма туроператорска фирма. Един драстичен случай имаме с една дама, която я разконспирирахме чрез наши клиенти. Тя се записа за екскурзия за Великден в Закинтос. Още в самото начало взе да мрънка, че чантата й паднала от багажника на автобуса и шофьорът не внимавал – кой щял да плати, ако се изгуби; имаме ли документ, съгласно който това е регламентирано; трябвало да въведем чекиране на багажа, и пр. В автобуса направи гласно забележката, че „не знаела с какви хора пътува”, което направи лошо впечатление на всички – обидно постави самоличността им на почтени хора под съмнение. Когато пристигнахме на острова, забелязахме, че тази дама постоянно гледа да поведе разговор с другите колко организаторите, т.е. ние, „не сме в час” и че „кой знае какво сме работили преди, щом нямаме хал-хабер от туризъм”. „На по-лоша екскурзия не съм пътувала!...”, споделила с една от пътничките, която накрая пък ни благодари и по този повод ни предаде недоволството на капризната дама. И други ни споделиха, че ги зомбирала с приказки от рода: „По-добре човек да даде повече пари, но да е обслужен по европейски!”. И тук не се въздържала и казала името на една фирма, която била „най-добрата” - тя само с нея пътувала!... Въпросната дама - „жива реклама” на една от големите агенции в бранша,

се оказа работеща като екскурзовод в нея!

А празникът в Закинтос наистина се получи страхотен! Гърците ни бяха приготвили българска програма – „от-до” - боядисани яйца, играхме хора край басейна, получихме и дребни подаръци от персонала на комплекса – хората ни посрещнаха сърдечно, заедно се забавлявахме. Впоследствие се разбра, че „колежката” се беше завъртяла и около боса на комплекса да му вземе „контакти за бизнес”. Не подозираше, че какъвто и да му е интересът, човекът ни беше станал приятел и ни го каза. Попита ни каква е дамата – „Ти дулеви”? /какво работи - б.а./, за какъв бизнес говори?”.

Най-любопитното от всичко е накрая. Върнахме се в София и след около месец ни глобиха с 600 лева „по сигнал” и с обяснението, че имало „масови” оплаквания от фирмата ни „във форумите”. Ние сме лицензиран туроператор и подобно обяснение е несериозно, но си плащаш като поп, за да продължиш... Плащаш празни седалки в автобусите под наем, защото рейсът не тръгва, докато не платиш, търпиш всякакви капризи на място по хотелите и от всяка екскурзия губиш толкова нервни клетки, че на връщане си или в прединфарктно, или в прединсултно състояние”, споделя препатилата в бранша дама.

Според повечето малки туроператори известен сайт за групово пазаруване и примамливи оферти също имал предпочитания да прави реклама на определени туристически фирми. Според тях направо казано - дискриминирал малките туроператорски фирми, както и те да се стараели да му привлекат вниманието. „По този начин от сайта продават тези фирми, с които работят, т.е. - от които печелят! От една страна, е нормално да следват икономическия си интерес, но, от друга, е дискриминационно поведение спрямо нас, малките!”, оплакват се ощетените агенции и добавят, че сред рекламираните от сайта имало и фирми с много лоша репутация, дори и такива,

срещу които имало множество заведени от клиенти съдебни дела

Открехват ни, че цената на екскурзиите в рекламните сайтове била винаги по-ниска от тази на официалните сайтове на отделните туроператорски фирми. Нещо като рекламите за кредитните условия на банките. Отиваш на място и установяваш, че „няма безплатен обяд” – плащаш си таксите и накрая не ти дават кредит.

Като основни причини за проблемите си, малките туристически агенции изтъкват транспорта и хотелското настаняване. Единодушно изтъкват общовалиден проблем – вдигането на цената на хотелска стая „в последния момент”. При липсата на собствени автобуси и изискването на превозвачите да се плащат дори свободните седалки, много малки агенции се принудиха да се обединяват, като сливат екскурзиите си с еднакви дестинации. Събират се 2-3 фирми, които да напълнят автобуса. Факт, че на място обаче се получава пълен хаос. Противоречията възникват заради обективния факт, че всяка фирма си има свои договорки с клиентите, а се оказва, че реалността е „обща”.

Що се отнася до цените на хотелските стаи

най-добри във вдигането на цената „в последния момент”, били „подлите византийци”:

„В Гърция почва да става практика хотелиерите да ти сервират новата цена веднага след като си слязъл с туристите и си им разтоварил багажа. Не им пука, че си уговорил по имейл една цена, а те ти дават друга. Случвало ни се е да ходим с разпечатка да обясняваме на всеки турист, че искат доплащане”, жалят се туроператори, опарени от собственици на хотели в Тасос. „Притискат те и за да не местиш хората, плащаш сам разликата и губиш тотално дори предвидената нищожна печалба. Предпочиташ това, вместо да тръгнеш да обясняваш на всеки турист поотделно какво се е случило, защото просто не искаш да правиш скандали. Плащаш и оставаш без печалба – това е!...”. По тази причина имало фирми, които си търсели хотел „попътно” – т.е. спирали на определени познати места и се договаряли за цена на място – където им дадат по-добра оферта, там настанявали туристите си. „Но как ценообразуват първоначалната цена на екскурзията, тогава?!”, питаме. Една от фирмите, които ни посочиха, практикуваща този „креативен” подход, била „Гъливер травел”. Същата фирма, която се прочу със злополучната екскурзия с 31 деца в Испания. Нищо, разбира се, не може да извини неглижирането на пътуванията на деца туристи – както условията на пътуване, така и на спане и качествена храна.

Зачестиха случаите на предлагане на лошокачествена храна, имаме и отделни случаи на натравяне. Преди години в хотел в Огняново се натровиха деца, които бяха там уж на зелено училище, а спешно ги настаниха в... болница. Преди няколко броя на „ШОУ” пък описахме битката на плевенчанката Царина Печева с училищен директор, който постоянно е предлагал услугите на една и съща туристическа фирма, въпреки че родителите не я одобрявали.

Ако погледнем от другата страна на нещата обаче, не само ние – потребителите, но и организаторите – малките туроператорски агенции, са жертви на пазара. Притиснати до стената и едва оцеляващи на ръба на кризата, те явно са принудени да „свалят гарда” на услугите. „Нямаме друг избор, освен да компенсираме загубите с компромиси в качеството!”, оплакват ни се те откровено и обясняват: „Големите оператори в момента се пресяват и правят всичко възможно да съсипят по-малките агенции. В същото време се ползват с редица преференции, за които ние, дребните, не смеем и да мечтаем: големи туроператори получиха европари за нови автобуси, за обучение на студенти с практика и стаж в офисите им, за курсове за аниматори, служители в хотели, тиймбилдинг и пр. Това ги прави все по-мощни, а нас все повече ни превръща в жалки аутсайдери на туристическия пазар”.

Как ще рефлектира това в цените и качеството на туристическите услуги?

- питаме ние, потребителите. Получаваме следния отговор: „Съмнително е, че услугите ще се подобрят, защото монополистите ще гонят печалба. За разлика от тях, малките агенции, които са на доизживяване, за да задържат клиенти, много пъти игнорират печалбата и се стараят всячески да угодят. Когато изчезнат от пазара, за много българи пътуването в чужбински дестинации ще се превърне в мираж. В момента цените падат, но това е само измамна стратегия в периода на изтласкването ни! След нашето изчезване от пазара, картината ще стане коренно различна!...”, вещаят черната си прогноза „дребните” в туристическия бранш.

Факт, че проблемът с монополистите на пазара не е „родно изобретение”, а световна реалия. Ние, българите, вече имаме горчив опит с монополисти – наши и чужди, които трайно се настаниха в основни сфери на потребителските услуги. Е, туризмът все още не е сред тях, но явно скоро ще бъде.

Покрай прогнозата възниква и друг голям проблем: Ще изчезнат ли с малките туристически агенции и дребните измамници в този бранш, които неведнъж са бивали обект на журналистически разследвания в пресата и на тв репортажи? Рухването на един от най-големите руски туроператори доказа, че това не е „задължително”. „Мамят и големите! И ще мамят все повече! Колкото по-мощни, толкова по-недосегаеми ще бъдат за оплакалия се клиент!”, допълват запознати.

Едва ли има българин, пътувал поне веднъж групово към чужбинска дестинация, който да не се съгласи с картината, описана по-горе. Обективно погледнато, с малки изключения, сме правили поносими компромиси с оглед на цена, която е била по възможностите на джоба ни. Българинът твърде дълго бе възпиран да пътува навън и това го направи особено „петимен” за чужбински туризъм „на всяка цена” – за предпочитане – на ниска. При една по-висока цена, ще бъдем изправени пред старата дилема – невъзможността да пътуваме. Този път не по идеологически, а по икономически причини.


Директорът на Института за анализи и прогнози за туризъм Румен Драганов:
Банкрутите не са изненада

Фалитите на туроператори е „световно” явление, но се посреща особено чувствително в страните с постдемократично управление, защото те нямат твърдо установени традиции на свободния пазар на услугите. Просто, за разлика от други сектори, в туризма настъпването на монополистите се подготвяше малко по-дълго време. Как малките отстъпват на големите? - „Дъмпингът е основната причина на изтласкването!”, казаха още през миналата година водещи световни експерти на базата на изводи от проучване на пазара на туристическите услуги, проведено от RATA-news. Александър Преображенски, генерален директор на „Магазин путешествий” обясни случващото се в Русия, което е валидно и за нас, по следния начин: „Дъмпингът корозира целия пазар. Ценовите войни носят загуба на 90% от туроператорите и затова се наказва с фалити!”. И български експерти отчетоха, че фалитът на голямата руска агенция „Алма Тур“ до голяма степен също е бил свързан с дъмпинговата политика на компанията по отношение конкретно на чартърните полети.

У нас картината се очертава като по-забавена, но идентична. Такава я обрисува и директорът на нашия Институт за анализи и прогнози за туризъм Румен Драганов: „Не трябва да бъдем изненадвани от фалитите, просто е необходим механизъм, по който никой да не разбира, че има фалит на туроператор. Това се случва във всяка страна в Европейския съюз и не трябва да е драма, нито новина”. Ако се задълбочим в контекста на казаното, а именно, че „никой не трябва да разбира” и не трябва да има „драма”, то не е трудно да се досетим, че генералният извод от анализа за перспективата на туристическия бранш у нас е един - масовият фалит не само е неудържим, но нарочно се провокира, за да може много скоро в освободената от фалиралите агенции ниша да се настани удобно и без конкуренция поредният монополист в сферата на услугите у нас.

В България има регистрирани 2878 туроператори, които имат 111 млн. лева оборот за миналата година. В големи европейски страни като Англия, например, има 900 такива агенции, които генерирали суми от порядъка на 75 млн. лева?!?...