Калата се завърна в Бургас

Източник: Стандарт

Паметникът на големия Георги Калоянчев ще бъде открит днес в Морската градина на родния му Бургас. Монтирането започна още в сряда, а любопитството, интересът и удивлението около творбата на Георги Чапкънов бяха значителни.

Специални гости на церемонията ще бъдат Валя, съпругата на Калата, и синовете им Ивайло и Явор. Поканени са най-близките колеги и приятели на сатиричния титан - Никола Анастасов, Славчо Пеев и Стоянка Мутафова. Край брега би трябвало да акостира и варненският зет Христо Мутафчиев, шефът на артистите, който до последно се чуваше с Калата по телефона.

Местните са дарили близо 20 000 лв.

за изработката на пластиката, която ще увековечи емблематичния за цяла една епоха актьор. На пресконференция в община Бургас инициаторите дадоха точен отчет за постъпилите дарения и направените разходи.

"За нас най-важното бе участието на бургазлии, които припознаха кампанията като своя. Съвсем скоро едно малко момче, дарило средства за паметника, ме срещна по улицата и ме попита кога ще го открием. Това ме трогна и развълнува. Всички културни институции, популярни музиканти и хора на изкуството подкрепиха каузата", заяви Йорданка Ананиева, зам.-кмет по култура и образование в Община Бургас. Средствата за паметник на Калата бяха събрани за по-малко от година.
На 14 юли 2014 година бе сформиран Инициативният комитет, а на 21 юли се проведе първото събитие на открита сцена "Охлюва". Поставени бяха урни за събиране на дарения в Летния театър, където се провеждат всички концерти и театрални постановки в града. Година по-късно кампанията е пред своя успешен финал и паметникът е готов. Пластиката на актьора ще се извисява близо до входа на Летния театър,

до тази на другия велик бургазлия Апостол Карамитев

Успоредно с откриването на монумента бургазлии и гости на града ще могат да разгледат откритата експозиция "Георги Калоянчев бушува яростен и безпощаден като седмото изкуство". Фотоизложбата съдържа богат снимков материал, документи, отзиви, рецензии от филмовото и сценично творчество на актьора. Материалите са предоставени от Съюза на артистите в България и ще бъдат позиционирани в парковата алея до Летния театър.

Скулптурата на Калоянчев ще бъде открита в 20,00 часа на 18 юли с вълнуващ спектакъл, режисиран от директора на ДТ "Адриана Будевска" - Борислав Чакринов. Веднага след това присъстващите ще се насладят на любимата постановка "Г-н Ганьо Балкански" - от 21,00 часа в Летния театър. Спектакълът е адаптиран от Георги Данаилов, а текстът е специално написан за Георги Калоянчев. В главната роля ще видим сина му Ивайло Калоянчев. Входът е свободен!

"Идеята ни беше да създадем творба, достойна за великия актьор. Скулптурата на Калоянчев е реалистична, актьорът е в естествен ръст. На мястото ще бъде поставена и допълнителна информация, за да се чете от бъдещите поколения" - заяви Георги Николчев, председател на Обществен дарителски фонд.

Калоянчев е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1952 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. От 1951 г. до 1957 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Калоянчев е сред основателите на Сатиричния театър, където обира овациите с многобройните си забележителни превъплъщения.

Калоянчев дебютира в киното с филма "Утро над родината" (1951) в ролята на циганчето Сали. Актьорът играе в общо над 50 игрални филма. За публиката обаче най-незабравима завинаги ще остане ролята му на Бай Ганьо от 1990 г. във филма "Бай Ганьо заминава за Европа".

Великият монолог

Това бе великият монолог на Георги Калоянчев, прекрасно изигран от него, когато гостува през 2002 в "Шоуто на Слави".

"Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже "мама" и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче.

Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танци, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец. А ние, людете, твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един-единствен лъч на взаимно разбиране и топлинка.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.

Лъжовен е този свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.

Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!

Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!

В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...

Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие.

Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!

Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.

Мой нещастен български народ, заради страданието ти - поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: "Имало едно време един дядо и една баба", когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин...