Аве, Бойко, патриотична България те приветства!

Автор: Стефан СОЛАКОВ, в. Десант




Доживяхме и този повратен момент! След множество критики по адрес на Бойко Борисов заради грешките на неговото управление, било то във вътрешната или във външната политика на България, най-после имаме удоволствието да похвалим нашия премиер. Повод за това дава една обширна статия във влиятелното американско списание за външна политика „Форин афеърс“, в която господин Борисов е определен като „непредвидим играч“, докато българският президент Плевнелиев е похвален заради устойчивите антируски позиции, демонстрирани по време на публичните му изяви.

Държавният ни глава е посочен в американското списание като човек, казващ неща, за които „много лидери в Централна Европа и Балканите не смеят и да помислят. В речта си, произнесена в Гданск на 7 май т. г., той нарече Владимир Путин империалист от ХІХ в., който създава сфери на влияние в Европа“, припомни американското издание.

Анализът на „Форин афеърс“ си спомня също така, че подобна антируска позиция в държава, смятана за Троянския кон на Русия в ЕС, е имало само едно българско правителство през последните 25 години – това на Иван Костов (1997-2001 г.), поело риска да разхлаби връзките с Москва.

Наред с Плевнелиев като „герой“ на антируската „съпротива“ американското списание посочва и двама министри в днешното българско правителство. Николай Ненчев, шеф на отбраната, обещал да увеличи военния бюджет на България в отговор на руската агресия в Украйна и по-късно отказал да удължи договора за използване на руските изстребители МиГ-29.

До него е нареден министърът на външните работи Даниел Митов, обрисуван като изгряваща политическа звезда, настроена войнствено към Москва до такава степен, че руският му колега Сергей Лавров забрави за присъщата си дипломатичност и го нарече ревизионист, опитващ се да раздели Македония.

На фона на тези „успешни“ министри, според „Форин афеърс“, шефът на българския кабинет Бойко Борисов се очертава като „непредвидим играч“, опитващ се да балансира между Запада и Русия още по време на първия си мандат (2009-2013 г.) с видимото желание да не отдалечи България на твърде голяма дистанция от традиционното руско влияние.

Днес премиерът Борисов отново търсел някакво равновесие във външните връзки на София и за тази цел съзнателно вкарал в правителството представители на малката проруска партия АБВ.
Американските анализатори се надяват, че след една нова ескалация на украинската криза Бойко Борисов най-вероятно ще заема по-остра позиция по адрес на Кремъл, защото имал горчиви спомени от 2013 г. Тогава воденият от него кабинет бил принуден да подаде оставка след масови демонстрации срещу високите цени на електрическия ток и на топлоенергията.

По това време, твърди американското списание, финансовият министър Симеон Дянков заявил, че „Газпром“ е свалил кабинета като вдигнал цените в противоречие с подписаните споразумения. Вярна или не, теорията за руската намеса при свалянето на Борисовото правителство останала да битува в публичното пространство и постепенно се превърнала в легенда.

Аз бих нарекъл брилянтен публикувания по-горе анализ на американското геостратегическо списание. Очевидно са използвани данни, извлечени от разузнавателните коментари на посолството на САЩ в София и най-вече някои внушения относно способностите на изявени български политици да изпълняват стриктно очакваната от Вашингтон „партньорска“ зависимост в поведението на София към Москва и президента Путин.

Ако някой до този момент се е съмнявал, че за САЩ България е само полигон на антируската агресия, вече може да бъде спокоен. Цялата управляваща камарила начело с президента Плевнелиев и ключови министри в кабинета „Борисов” очевидно са предани изпълнители на американските поръчки в тази дългосрочна операция срещу руското влияние у нас.

Остават съмненията единствено по адрес на премиера Борисов, заподозрян от Вашингтон в двойна игра и неясни намерения спрямо Кремъл и Путин. ЦРУ очевидно е записало с големи червени букви в досието на бате Бойко дискредитиращия го подарък, който той поднесе навремето на руския президент.
Онова сладко пухкаво кученце, което император Владимир нежно прегърна и което се превърна като че ли в последното доказателство за изстиналата „братска“ дружба между българския и руския народ.

Злопаметни са американците, когато става дума за т. нар. „неясни позиции“ при контролираните от тях режими в „партньорските“ държави. Напоследък хич не им върви в управлението и насочването на антируската коалиция в Източна Европа и Балканите.
Анализът на „Форин афеърс“ показва, че само ние, българите, поне засега сме традиционно верни на поредния Голям брат. Вашингтон има сериозни проблеми с Чехия, Унгария, Гърция и дори с подчертано антируските политици в Полша.
Навсякъде американските дипломати и военни емисари се сблъскват с нежеланието на местните „аборигени“ да следват стриктно стратегията на Белия дом за тотална изолация на Русия.

Наскоро в Полша влиятелни политици масово подадоха оставка, след като публично се усъмниха в ползата на така желаното от Вашингтон перманентно „фелацио“ на американската мъжественост по отношение на Русия.
У нас очевидно проблеми с американското фелацио не се отчитат. Само пустият му премиер и неговите тайни помисли по адрес на Кремъл все още човъркат съзнанието на параноиците от ЦРУ.

Читателите сигурно си спомнят онези подробни доклади, в които навремето американското посолство в София подробно анализираше „тъмното“ минало на нашия премиер. Още тогава те прозвучаха като своеобразно предупреждение, че Вашингтон трябва да внимава при ухажването на Борисов.
Днес виждаме, че съмненията остават, а изпитателните тестове продължават с единствената цел да се пречупят всякакви мераци на българските политици за контакти и по-близко общуване с техните колеги в Москва.

Навремето Георги Първанов, два мандата президент на България, обичаше да изтъква в своите речи, че нашата държавна политика трябва да бъде задължително предвидима както за партньорите, така и за опонентите на София. Господин Първанов даде множество доказателства за „предвидимост“ като се лашкаше на 180 градуса между диктатора Милошевич, та чак на другия полюс, където бомбите на НАТО разрушаваха Белград и избиваха сръбските граждани.

Днес агент Гоце напоително бръщолеви да внимаваме с ислямистките заплахи, дебнещи от югоизток, а само преди няколко години се кланеше на новия падишах Ердоган в Истанбул и превъзнасяше хилядолетното „културно сътрудничество“ между българи и турци.
Един историк, за какъвто се представя господин Първанов, трябва да е наясно, че подобно схващане е достойно за Книгата на Гинес, ако някога там се появи рубрика за най-тъпото историческо заключение, направено от „познавач“ на балканските проблеми.

И така – Бойко Борисов е може би последният „непредвидим“ политически играч в България. Заслужава само за това да бъде поздравен, колкото и куриозно да звучи подобна похвала. Но ако се замислим, веднага ще разберем защо. Защото неговите колеги, които тревожат американците със своята самобитна политика, се множат и успяват да защитят националните интереси на своите страни много по-ефикасно, отколкото послушковците в София.

Виктор Орбан, Вацлав Клаус, Алексис Ципрас и цяла плеяда от националноотговорни държавници в Централна Европа и на Балканите вече показаха верния път за европейското развитие на техните страни, явяващи се и наши партньори в ЕС и НАТО.
Ако Бойко Борисов изиграе правилно своите политически карти и успее да ни накара да повярваме, че няма да се поддаде на внушенията, долитащи от Вашингтон, тогава той ще се превърне в истински водач на нацията. Няма да му е лесно, но именно в трудни времена израстват големите държавници.

Колкото до Плевнелиев, Ненчев, Митов и компания рано или късно техните началници във Вашингтон с лекота ще се отърват от лакейските им услуги. Примери за това – бол! И най-вече в Латинска Америка и Близкия изток, където и верните американски пудели завършиха трагично както професионалния, така и житейския си път.
Така че, бате Бойко, дерзай и стани още по-непредвидим за чичо Сам и неговата шпионска свита! България ще оцени твоя патриотизъм, а младите българи ще получат истински пример за подражание.