Кметът на Приморско д-р Димитър Германов получи „Атлиманско огърлие”
Кметът Димитър Германов получи Атлиманското огърлие
15 Юни 2015, Понеделник, 11:28 ч.
Пет дни жителите и гостите на морския курорт имаха възможността да се насладят на невероятната фолклорна програма на фестивала
Успешно приключи четвъртото издание на Международен фолклорен фестивал „Атлиманска огърлица” 2015 в Китен. Организатор на събитието е кметът на града Атанас Петров под патронажа на кмета на Община Приморско д-р Димитър Германов. В организацията на фестивала участва и странджанската народна певица Златка Ставрева.Пет дни жителите и гостите на морския курорт имаха възможността да се насладят на невероятната фолклорна програма на фестивала. Всяка една от проявите бе стриктно проследена от компетентно жури с председател проф. д-р на изкуствата Лозанка Пейчева – фолклорист и музиколог. В оценяването се включиха и Марин Маринов – музикална компания „Сънрайс Маринов”, Дора Барева – хореограф и член на Международния съвет по танци към Юнеско, доц. д-р Венцислав Димов – фолклорист етно-музикант, народната певица Янка Рупкина, маестро Стойко Стойков – създател на музикални празници „Приморска Перла”, Калиопа Трендафилова – старши специалист „Култура и образование” в Община Приморско и Дмитрий Николаевич – заслужил артист на Русия, певец и композитор.
Специалната награда „Атлиманско огърлие” тази година журито присъди на кмета на Община Приморско д-р Димитър Германов. Градоначалникът благодари за престижната награда и поздрави всички присъстващи на атлиманския празник.
Наградата на кмета на Община Приморско бе връчена на Танцова школа „Велека”- Бургас. Танцова група „Гулъдер” – Казахстан пък се окичиха с приза на кмета на Китен Атанас Петров, а Председателят на Общински съвет Приморско Миглена Барцулева даде своята награда на група „Премиум” – Русия. Отличилите се участници в „Атлиманска огърлица” 2015 получиха още много групови и индивидуални награди.
Над 120 танцови и певчески състави и индивидуални изпълнители от страната и чужбина представиха традициите на своята нация на лятната естрада в Китен. В „Атлиманска огърлица” 2015 участваха изявени състави от България, Русия, Казахстан, Сърбия, Македония, Гърция и Турция.
В категории:
Приморско
Ще отиде ли Пеевски при Радев?
Бордо маникюрът е признак за елегантна визия при дамите
Какви са цените на имотите в България, растат ли?
Доналд Тръмп съди Би Би Си за $10 милиарда заради манипулирана реч
Обирджия на Донарума се самоуби в затвора след натиск от тартор на бандата
На 16 декември църквата почита Свети Агей и мъченик Марин – ето какво да не правите днес
Ограничения и ремонти по пътищата в страната: особено внимание за водачите в Бургаска област
Джордж Клуни се отказва от сцените с целувки във филмите си
Медиците от КОЦ-Русе: Спасяваме животи, но заплатите ни намаляват
Мъркането разкрива повече за котките от мяукането
Почина Карл Карлтън – легендата зад хита "She’s a Bad Mama Jama"
Уроки или стрес? Как да разпознаем негативната енергия и кога да потърсим лекар
Наздраве!
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол....
14.01.2014 12:06:26
Ами да, помня го този случай! Двамата с Митко Ото бяхме на една съседна маса, ама той бая се беше натряскал и разправяше разни истории от миналото си. Тогава Вангелов ни извика на неговата маса и аз накарах Ото да разкаже на директора оная истории с правенето на чикии... И Митко започна: как като били с Мильо Ботев момченца някакъв тип от Приморско - педофил явно, ги бил викал в къщи и ги карал да му правят чикии. Ама Митко толкова увлекателно разправяше тая история, как двамата с Мильо действали на почивки и му лъскали на оня бастуна, а той се бил изпънал целия и се вживявал все едно че правел секс... Вангелов го слушаше зяпнал и изведнъж като се затресе от смях, щеше да падне под масата. И оттогава все като видеше Митко го викаше при себе си и го караше да разправи тая история на компанията и пак умираше от смях като слушаше.
Познавам само двама грамотно пишещи "приятели" - мижитурки в Приморско които често използват думата "калмук". Така че, горе-долу съм наясно за кой става дума.
ЯНКО КАЖИ НИ КОЙ Е ТОЗИ ЧОВЕК!