„Време разделно” стана любимият филм на българите заради прехода и кризата?

„Време разделно” стана любимият филм на българите на столетието заради прехода и кризата. Около тази теза се обединиха социалният антрополог Харалан Александров,  депутатът от Патриотичния фронт Милен Михов и режисьорът Борислав Колев.
„Не бих казал, че това е филм за насилието и травмата. В него трябва да се отбележи и друг ракурс – съпротивата срещу насилието. Имаме индивидуално противопоставяне, отстояване на личностното, защита на семейното и родовото. Аз мисля, че това е импулс, който провокира много млади хора да гласуват по този начин за „Време разделно“. Историята за българите така се е случила през последните 200 години, че не е просто памет и познание за миналото, а е елемент от настоящето и прогноза за бъдещето”, коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия Михов. Според него, всеки елит, който иска да управлява страната ни, трябва да познава много добре историята.
Ако беше преди 10 години. сигурно класацията щеше да е друга, добавя патриотът.
Във време на криза се получава така, пояснява Колев, който е сценарист на кампанията „Лачените обувки на българското кино”.
„Класацията не е най-важното в този случай. Важното е да се говори за българското кино, да се гледа такова и да се приобщят младите хора към него. Големият победител не е „Време разделно“, а българското кино. 14 млн. зрители са гледали 100-те филма“, подчерта режисьорът.
Александров пък припомни, че когато е бил създаден филмът, той е бил откровено пропаганден. „Много добре е направен, но целта бе да легитимира със средствата на изкуството една чудовищна политика, която наричаме Възродителен процес. Голяма част от нашите сънародници, за жалост, се преживяват като насилени. Политическата нишка е опъната не защото хората гледат филми, а защото е в криза идентичността, общността е подложена на много голямо изпитание и защото имаме дефицит на каузи. Посягаме към онова, с което ни е съоръжила културата, а тя ни дава готови поведенчески репертоари, чрез които общността се сплотява във време на загуби и насилие. Това, което наричаме български преход, за огромна част от хората е свързан със загуби на статус, на житейска перспектива, на чувство за принадлежност, с размиване на границите и нахлуване на една глобална цивилизация и култура“, обясни социалният антрополог.
„За повечето обаче промяната при прехода е болезнена. Този тип основополагащи разкази в културата като книгата и филма със заглавие „Време разделно“, много ясно показват, че не може цялата общност да спечели. Най-сигурният начин да напуснеш затворената общност е да станеш еничар. Това е път към кариера и преуспяване. Някои са станали велики везири по този начин. От гледна точка на общността обаче е болезнена загуба. Важно е да си дадем сметка каква е цената, която България плаща за това приобщаване към глобалния свят“, каза още Александров.