Гърция на ръба на ножа

Автор: Karderinis Isidoros

Изминаха точно 5 (пет) години от присъединяването на Гърция към Европейския механизъм за подкрепа, с тяхното сътрудничество на Международния валутен фонд (МВФ). По това време, ключовите критични финансови данни на държавата бяха следните: Брутният вътрешен продукт (БВП) възлизаше на 222,151 милиарда евро в края на 2010г. Публичният дълг беше 148.3%, като процент от БВП. Безработицата възлизаше на 12.5%. Процентът на гърците, живеещи под границата на бедността (с доходи по-малки от 60% на средния национален разполагаем доход) беше 27.6%.
Политиката на екстремно-строгата икономика, прилагана в страната по искане на международните кредитори през годините  е допълнително утежнена от икономическата и социална реалност. В резултат на това, БВП днес се е свил до 186.54 милиарда евро. Държавният дълг достигна 176% като процент от БВП. Безработицата се е увеличила  драстично на 26%, като засяга предимно млади хора, много от които имат брилянтни научни познания, но като резултат на ситуацията да емигрират в чужбина. Тази сериозна загуба на таланти би могла да помогне на страната в този критичен момент. Процентът на гърците, които живеят под границата на бедността е 34.6% или 3,795100 души.
      От посочените по - горе факти се разбира, че програмата за фискална консолидация в страна, която е в рецесия от преди 2010 г., напълно провалената програма и не би било въобще разумно, икономически и социално, да се продължи прилагането и. Тези особено ограничителни мерки във фискалната политика на строги икономии е изключително смъртоносна спирала, дълг-рецесия-строги икономии, като изключва всяка перспектива за развитие.

     Дългът е огромен и непоносим

Ето защо се наблюдава устойчивост в продължителното прилагане на тази екстремно-оздравителна програма от страна на кредиторите ще има наистина трагични последици за държавата. Тя ще доведе до обща икономическа катастрофа, която няма да бъде излекувана в продължение на десетилетия, и разбира се една невероятно сериозна хуманитарна криза за стандартите на следвоенна Европа. Бездомните и изтощени граждани, които човек може вече да види по улиците на Атина ще се размножават със светкавична скорост. Самоубийствата дължащи се на безнадежност и отчаяние, причинени от невъзможността да оцелеят ще продължи своята повишаваща се тенденция на растеж. Деца, припадащи в училищата, поради липса на редовно хранене ще стават всеки ден неизбежна част от живота.

Тогава възниква въпросът с интензификацията на този критичен период: Какво трябва да се направи, за да може Гърция да напусне терена на този тъмен тунел на дълбока икономическа криза и да влезе в яркият булевард на развитие и прогрес.

На първо място, тежестта на дългът на гръцката икономика, който носи на плещите си е огромен и непоносим и сякаш не съществува възможност за плащане в пълен размер. Ето защо, трябва да се отпише  по-голямата част от номиналната стойност на дълга, така че тежестта на дългът на държавата да бъде под 100% и да стане устойчив, с механизъм, който няма да навреди на другите европейски държави. Изплащането на остатъка от дългът ще трябва да бъде свързан с "клауза за развитие", така че да се обслужват от развитието, а не от възможния бюджетен излишък.

На второ място, да изисква възстановяване на производството в страната с тези ключови елементи:

а) устойчиво равновесие на текущата сметка на баланса чрез промяна на микса на произведените продукти в страната, като по този начин се укрепват границите на експортна ориентация на много сектори на гръцката икономика;

б)Индустриализацията с прилагането на интегрирана устойчива индустриална политика и развитието на вътрешните изследвания и производство на широка гама от продукти с висока добавена стойност. Секторът на обработка е особено критичен, тъй като е невъзможно да се надяваме на една държава, която ще се издигне във веригата на стойността в глобалното разпределение на труда, без да се създаде необходимата производствена база, която включва предимно производството на готови изделия за промишлеността;

в) специален акцент върху туризма, към които Гърция има силно конкурентно предимство, но също така и в корабоплаването-Гърция има най-големият търговски флот в световен мащаб,  и със сигурност земеделието, за производство на основни социални продукти, и
г) ефективно използване на първичният продукт, като боксит, от които се произвежда алуминий , и потенциално големите нефтени находища , разположени както в Егейско, така и в Йонийско море.

 Изграждането на съвременна и ефективна държава

На трето място, изграждането на модерна, съвременна, ефективна и рационална държава, където ще работят честно и няма да се интерполира безброй бюрократични пречки за развитието на бизнеса и на ефективната борба срещу Лернеас Идрас на корупцията и укриването на данъци, за да се отстранят повечето отрицателни икономически, социални и политически причинени последици и най-накрая да се прилагат справедливо данъчните облагания. Икономическите последици не само имат общо със загубите на държавните финанси, но и с неблагоприятното въздействие върху частния сектор. Когато идеята, че само с консолидирано  подкупване на лицата, заемащи възлови  позиции в публичната администрация може да се постигне желаният ефект, инвеститорите са обезкуражени ,изкривена лоялната конкуренция и фирми, които отказват да участват в такова беззаконие и неморална търговия са обречени на стагнация.

Социалните и политическите последици от корупцията също са изключително сериозни. Корупцията предизвиква в гражданите негодувание и разочарование и едно силно чувство  на срив на ценности.Тя обединява убеждението, че нищо не работи правилно  и че спазващите закона граждани не се чувстват оправсани. Институциите са подкопани, разклатени и в крайна сметка наклеветени от същата демокрация в очите на гражданите. Трябва незабавно създаване на справедлива данъчна система, която няма да се насърчава и няма да "оправдава" укриването на данъци, а ще допринесе решително за развитието на съвестта на данъкоплатците и ще има като резултат значително увеличаване на държавните приходи.

Гърция не може да се справя повече със строгите икономии

Тези мерки следва да се приложат незабавно за да излезе Гърция от това състояние на "кома"  и рецесия, и да доведе до много по-желан път към развитие, далеч от строги икономии на свирепата, безизходна политика, които са в авангарда на финансовия капитализъм, опитвайки се да изплати изцяло дълга си, и да поддържа своя суверенитет в ерата на интензивна и генерализирана капиталистическа криза.

От своя страна, европейските граждани трябва да разберат в знак на солидарност драмата на гръцкия народ, който през всичките тези години се е превърнал в опитно зайче, тъй като по - голямата част от паричната сумата дадена на гръцкото правителство не отиде при гръцките данъкоплатци, а към банките, или за изплащане на заеми, или за рекапитализиране на гръцките банки, повечето от разходите, за които данъкоплатците понасят последствия.

В заключение, Гърция не може да устои да се продължи със строгите икономии, тъй като вече е достигнала най-далечните граници, след като стандартът на живот се срива, а с него и достойнството на гръцкия народ, и това ще тряб да се разбере от кредиторите. В противен случай, по време на конфликти и рухтурата няма да бъде далече.

За автора

  Исидорос Кардеринис е роден в Атина, Гърция през 1967г. Той е писател, поет и икономист със следдипломна магистратурна квалификация по туристическа икономика. Негови статии са публикувани в гръцки и испански икономически списания. Стихотворенията му са преведени на френски език. Той е публикувал седем стихосбирки и два романа. Пет от които са публикувани и издадени в САЩ и Великобритания.