Една пристрастена към секса разказва

Източник: snews.bg

Когато става дума за секс, винаги знаех, че моите интереси са значително по-различни от интересите на нормалните хора. Вълнуваха ме много неща, които другите много лесно биха класифицирали като странни. Имах много странни фетиши и много мастурбирах. Най-лошото от всичко беше, че нищо не ме вълнуваше повече от групов секс.

Не само, че исках да правя секс с много хора, но обичах и да лъжа. Това беше основното, което ме вълнуваше. Обикновения живот ми беше скучен. Започнах да правя секс с хората на работа. След това започнах да правя секс с момиче, с което се запознах чрез работата. Никой не знаеше за другите. Някога бях омъжена, а през цялото време на личността, с която правех секс на работното място й казвах, че я обичам и че заради нея ще напусна мъжа ми. Никога не го направих.

Нищо от това за мен не е странно, напротив, това са обикновени, нормални неща. Бях омъжена и спах с три жени от работата и на всички им казах, че ги обичам. Може би това звучи ужасно, или вълнуващо. Не знам. За мен това е вълнуващо. През цялото време бях под напрежение. Понякога правех секс с две личности през деня, а понякога и с четири пъти. Ако ми останеше малко време, тогава мастурбирах.

Това поведение ми създаваше големи проблеми. Имах много шансове да променя нещата, но аз просто продължих, до горчивия край. Вървях напред, докато не се намерих притисната в ъгъла, без изход. Тук е мястото, когато настъпва „зависимостта“. Правех много неща, сексуални, които напълно ми съсипаха живота. Но това ми даваше невероятен адреналин . По-късно ми беше неудобно, изпаднах в депресия заради нещата, които направих, а единственото нещо, което ми помагаше отново да се чувствам добре беше нов луд секс. Целият този процес се повтаряше, докато не се разделих с мъжа ми, останах без работа и дом. Започнах да живея заедно с една жена. Беше чудесно, но тя не бе добър приятел.

Разбрах, че е дошло време да отида на рехабилитация. Това не беше приятно, но ми помогна да променя поведението си. Само че това не продължило дълго. Една година след като напуснах рехабилитацията, спах с шефа си, колегите, но тръпката изчезна. Всичко това сега е просто навик. И реших завинаги да се отърва от него. Въпреки че за мнозина зависимостта от секс всъщност не е истински проблем, а само претекст за спане с много хора, моя пример показва точно обратното.

Въпреки това, всеки от нас има своя собствена, лична връзка със секса и с това, което той означава. Всички имаме различни гледни точки за това, кое е приемливо и кое не е. Ако сте честни със себе си и при това не наранявате никого, никога не трябва да се притеснявате дали сексуалната зависимост наистина съществува.