Детето изстина в ръцете ми!

Източник: ШОУ


Има интервюта, които и най-обръгналият журналист прави трудно. Това е едно от тях. Пред репортера ни застанаха двама млади хора, облечени в черно. Усмивките им са загаснали, а сърцата им кървят. Едва ли времето ще излекува раните им. Останали са безмълвни след връхлетялото ги нещастие. Но родителите на убития Петьо Гевечанов от Панагюрище се насилват да говорят, да разкажат, да пресъздадат ужаса от трагедията, за да не се повтаря повече никога тя. 6-годишното им момченце, слънчево, игриво и усмихнато, вече никога няма да кара колело. Няма да тръгне на училище. Няма да радва с усмивката и лудориите си родителите си. С майката Десислава и бащата Петър, почернени от зловещия инцидент, разговаряме веднага след като Апелативен съд – Пловдив, остави за постоянно в ареста Цветан Пъков. Безпардонният бизнесмен от Панагюрище сгази детето, като навлезе със 140 км в час в насрещното движение. Той дори не е спрял, а е продължил и е влачил малката си жертва 100 метра! Когато бащата Петър изтичва на място, синът му вече е издъхнал. Панагюрище, а и цяла България, се надигна, когато стана ясно, че Пъков има поредица от катастрофи, в които е осакатил хора. Притискал ги е и им е обещавал пари, за да оттеглят жалбите си, впоследствие не им е платил никакво обезщетение. Има над 20 административни глоби на нарушения на пътя. Половината от тях са за шофиране с бясна скорост. Днес има събрани хиляди подписи в цялата страна с искане за промяна в закона и за по-строги и ефективни наказания за убийците на пътя. Но Петьо вече го няма…

- Г-жо Гевечанова, не спирате да стискате снимката на детето си... Какво очаквате да се промени след това огромно нещастие?

- Десислава: Не спирам, то само това ми остана от детето - спомени и снимки... Сега с тях се опитвам да живея.

Очаквам адекватна реакция от държавата и промени в закона, за да не се случва повече този ужас на други хора!

- Петицията за промяната в закона не беше приета като веществено доказателство в съда - защо, според вас? Какво беше целта на това ваше искане?

- Десислава: Да се види, че хората застават зад нас и вече им е омръзнало от тези беззакония! Ето - и Павел, и Краси, тези дечица, и те си отидоха така без време. След катастрофите се шумя месец-два и всичко се забрави, а промяна в законите отново нямаше. А след случая с Паоло от Стара Загора, няма и година да е минало, отново нищо не се случи.

- Сега, след трагедията с вашето дете, има голям обществен и медиен натиск за промяна в закона - мислите ли, че най-после ще има строги наказания и ефективен затвор за тези, които убиват невинни хора на пътя?

- Десислава: Надявам се. Ще внесем тази петиция и в Народното събрание. Ще представим и петицията, което тече по интернет, и тетрадките с десетките хиляди подписи. Надявам се този път управниците ни да обърнат внимание, защото ние като народ и като нация започваме малко по малко да чезнем. Това е престъпление срещу народа ни, срещу децата ни! Никой не пази децата ни!

- Имате още едно малко детенце, сега как ще го опазите, ще смеете ли да го пуснете да си играе на улицата след трагедията с баткото?

- Десислава: Дори и постоянно да го държа за ръка, това не е гаранция. Всяко дете може за секунди да се откъсне и да стане белята. Децата не са вързани с каишки за нас. Моят Петьо беше на 6 години, спазваше правилата за движение, баща му го беше научил как да кара колелото си. Беше записан наесен да тръгне в първи клас. В деня на мярката на Пъков трябваше да се срещнем с учителката, за да ни каже какво да подготвим за първия учебен ден.

Нямам думи да изразя мъката си!...

- Вие сте бащата на момченцето, кажете, на какво го бяхте научили относно правилата на движение по улицата?

- Петър: Да, научих го да кара срещу движението, да бъде забелязан, да вижда колата срещу себе си и те да го виждат. В деня на катастрофата Петьо точно така си е стоял, до тротоара, на 30 см. Бил е срещу движението. Пъков е навлязъл в насрещното движение, ударил го е в гръб, детето не е могло да се предпази, защото онзи е идвал отзад. А беше светло, около 20 часа вечерта. Има камери, които показват къде отива Петьо. За съжаление, точно тази камера, която снима на мястото на трагедията, в момента не е работила, защото ние правихме ремонт и не е била свързана. Но другите камери показват къде тръгва детето, колко време е било при нас, кога се е отделило от нас, няма и минутка, когато тръгва и отива да кара колело, отивайки към другите дечица. Пъков въобще, грам дори, не се опитал и да спре! Влачил го е. Когато след стотина метра детето е изпаднало от под джипа, той си е продължил напред. Видели са го хора, те са се развикали и тогава Пъков е спрял.

- Адвокатът му твърди, че Цветан Пъков е дал първа помощ на Петьо...?

- Петър: Това не е вярно, лъжа е, че той се е обадил на Спешна помощ или се е опитвал да помогне на момченцето ни! Ние изтичахме веднага там, Петьо беше починал вече. Изстина в ръцете ми. На никого не пожелавам да преживее това!... Посиня целият, от ушичките му изби кръв, от устичката - също.

Милото ми детенце - от 1 метър и 25 см височина беше се смалило наполовина!...

Относно твърденията на адвоката му, че Пъков се обадил за помощ, категорично твърдя, че това е лъжа! Държал е телефона в едната си ръка, батерията в другата и казал, че му е счупен телефонът. Това го разказаха очевидци. После аз, като видях, че момченцето ми е издъхнало, му казах: „Цветане, ти ми уби детето!” и той ми отговори „Петре, какво да направя?”...

- Не се ли опитваше да ви помогне с нещо, след като е предизвикал такава трагедия?

- Десислава: Не. Представяте ли си - той даже в полицията не е искал нито успокоителни, нито вода! Това какво ви говори? За мен е тотално незаинтересован какво се е случило. Не се чувства виновен. Един полицай ми каза: „Аз съм толкова години тук полицай и такова нещо не съм виждал - такава арогантност и наглост!”...

- Стана ясно на мярката за неотклонение на Пъков, че той е имал над 20 административни глоби за нарушения на пътя - вие това знаехте ли го, познавали сте се?

- Петър: Не знаем и тези глоби как са му наложени, защото той всичко е елиминирал, щом досега не е осъждан, а е осакатил толкова хора в други катастрофи...

- Добре, кой стои зад гърба на този човек, та винаги до сега му се е разминавало наказание?!

- Десислава: Пари явно дава, а кой стои зад гърба му, трябва други хора да разберат. Трябва да се проследи от къде му идват парите, чисти ли са те. Проверете като журналист дали не е свързан със застрахователни измами. И най-вече дали е употребявал наркотици.

- Това, което ми подхвърляте за наркотиците, е нещо ново. Защо спрягате упойващи вещества?

- Десислава: Защото имаше много силно неадекватно поведение. Нормален човек не може да се държи така. Освен това, как си обяснявате навлизането му в отсрещното движение?!...

- А вие как си обяснявате тази нелогична маневра?

- Петър: Имало е две коли, спрели до бордюра, които не са участвали в движението. Той е изпреварил с джипа си друга кола, която се е движила. Пътят е тесен, той си кара вляво, става тройно изпреварване, той умишлено влиза в насрещното платно. Няма как да е по друг начин. Може ли някой насила да ти завърти кормилото и да ти натиска педалите?! Това за мен е умишлено убийство - нима той не е знаел, не е предполагал, че може да се случи подобна трагедия на пътя?! И въпреки че е ударил Петьо, не е спрял и е продължил да кара. С каквато и да е скорост с този джип, би трябвало да има спирачен път, а такъв няма. Би трябвало да се опита поне да спре, но не е.

- Кажете за наркотиците - това се говори в Панагюрище ли?

- Десислава: Да, така се говори, нека да го проверят.Отправяме призив към разследващите чрез вашия вестник - да тестват кръвта му за наркотици! И може би заради това е бил така неадекватен и е извършил всичко това, което завинаги почерни живота ни.

- Пъков е идвал при вас в кафенето, наистина ли сте били приятели, как се държеше той пред вас, имаше ли неадекватно поведение?

- Петър: Първо, никога не съм бил приятел с Цветан. Той идваше в кафенето като обикновен клиент. Държеше се нагло и подигравателно с хората. Знаем, че е разказвал напред-назад за разни катастрофи, които е направил, и едва ли не е демонстрирал, че е недосегаем. Искам да апелирам: да се проверят застраховките, които са му изплатени на колите, които е притежавал, преди да има джипа, с който уби детето ми. Има предишен джип, който също е блъснат, той вече не е в движение. Работата на този човек не е чиста.

- Тоест, знаете ли нещо, което не е известно на обществото досега...?
- Петър: През 1991 година е осъждан на морето за кражба на автомобил. Друг път е осъждан за увреждане и унищожаване на имущество на Веселина Зъмпова от Панагюрище. Умишлено е пробил цистерните й с розово масло, което е изтекло. Има присъда за това, а отделно е осъден мисля за 1,5 години за кражбата на кола от морето.

- Петър, брат ти Велко представи пред медиите един свой приятел, който е бил работник на Цветан Пъков. Човекът заяви, че бившият му работодател му дължи неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1000 лева, и не само на него. Това редовна практика на Цветан ли е?

- Петър: Лъгал е, мамил е, завличал е. Хора, които са ходили да си търсят дължимото и са му казвали, че имат нужда от тези пари, той се е подигравал с тях, като им е подхвърлял по сто лева, вместо по 1000-2000, колкото им дължал, и е питал стигат ли им. Подигравал се е с тях! Знам, че има нещо и в Холандия, където преди е работил. Две години не може да се върне там, в Германия също, там работеше. В последно време не искаше да ходи там, не знам защо.

Вероятно има някакви престъпление и там. Нека да се провери!

И това, че казват, че крият 5-годишното си дете от нас, защото сме щели да му направим нещо, са пълни глупости! То е невинна душичка като нашия Петьо. Хората от Панагюрище ни познават и знаят, че ние не сме способни да нараним когото и да е. Ние толкова обичаме децата! Аз казах на брат му, че това са пълни глупости. За жалост, ние повече няма да можем да се радваме на Петьо...

- Сега, като ви видят в Панагюрище, роднините на Цветан Пъков как се държат, някой идва ли да разговаря с вас, да ви се извини, да изрази съжаление?

- Десислава: Не, изобщо! Дори майката на Цветан е коментирала пред хората, че ако аз съм си гледала детето, нямало да се случи катастрофата. Това е безумие!