Универсално лекарство против всички болести е открито още преди 450 години

Автор: Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ

Иван Митев от Хасково е писател, автор на няколко книги с проза и няколкократно преиздаваните „Енциклопедии на минералите”, които пишат заедно със съпругата си Гергана. Двамата всъщност са основоположници на българската минералотерапия. Иван Митев е единственият българин, държал… времето в ръцете си. Това се случва, докато се снима с уникалния кристален череп от Рио Гранде до Сул, който се пази в частна колекция. Снимки с този череп са отказани дори на известни актьори като Шърли Маклейн и Робърт де Ниро, въпреки че те са предлагали баснословни суми само за едно докосване, за един кадър.

Иван Митев е и един от участниците на Световната конференция по минералотерапия в Париж, където изнася доклад за лечебните свойства на минералите. Днес водим разговор с него за кехлибара.


-Твърдите, че кехлибарът е един от уникалните минерали, които имат неподозирани свойства?

- Освен познатия на всички Път на коприната, съществува и не толкова известният Път на нефрита. Но съвсем малко са тези, които са чували за третия - Пътя на кехлибара. Гърците го наричат електрон или слънчево злато, той е кръстник на думата електричество, тъй като при триене създава енергия. Още Теофраст през 4 век преди новата ера описва това му качество, а Омир го споменава в „Одисея” като скъпоценен камък. В Русия е известен с името янтар, което е заемка от литовски, тъй като литовците в ранните векове буквално са ходели по този минерал. В българския език името му е заимствано от персийски - от kehribar. Но като лекарство той добива славата си по времето на големия учен, лекар, философ и физик Андреас Аурифабер.

-В какъв смисъл?

- Андреас Аурифабер е роден през 1514 г. в Бреслау на река Одер - сегашен Вроцлав. Командирован е като обучаващ ректор в университета в Данциг, днешен Гданск, на брега на Балтийско море. Тук за пръв път се пробужда интересът му към кехлибара. Той чува, че когато родилка държи в ръка къс от него, раждането й минава леко. Отначало смята, че това е част от тамошния фолклор, но след продължителното общуване с местните жители разбира, че те преодоляват всичките си здравословни неразположения изключително с кехлибар. През 1544 г. Аурифабер специализира в Падуа, Италия, и става доктор на медицинските науки. Издигнал образованието си до най-високата степен, Аурифабер се връща след две години и става личен лекар на херцог Албрехт Първи фон Бранденбург Ансбах. Благодарение на въздействието с кехлибар той успява да осигури на херцога такъв енергиен потенциал и жизненост, че изуменият херцог го подтиква да опише всичко, което е научил за този минерал. Междувременно Аурифабер става професор по физика в основания от херцога Албертински университет в Кьонигсберг и тук се отдава изцяло на изследванията си за възможностите на кехлибара. Основният му труд - Historia sucini, е посветен на този минерал, излиза през 1561 г. и събужда интереса на европейските лекари към вълшебните му качества. В книгата си Аурифабер описва историята на кехлибара през вековете и дава десетки рецепти за неговото използване при различни здравословни проблеми – всички проверени от него.

-И какви са тези рецепти?

- Рецептите на Аурифабер включват кехлибар както за външно въздействие – един път чрез полагане, втори път – чрез третиране на кожата с кехлибарен прах, така и за получаване на спиртни настойки за различни цели. С чист кехлибарен прах се поръсват рани от различен произход и те заздравяват много бързо. Смесен с различни масла, той се превръща в чудодейно средство за преодоляване на кожни проблеми, включително на екземи и псориазис, а спиртната настойка няма аналог за лечение на простудни заболявания, проблеми на зъбите и устната кухина. Описан е и невероятният ефект от физическия контакт на кехлибарени късове до определени зони. По този начин се повлияват положително десетки рефлекси на нервната система. Аурифабер подчертава обаче, че лечебен ефект притежава само т. нар. терциерен кехлибар. Т. е. този, който е получен от смолата на дърветата Pinus succinieferra преди повече от 50 милиона години. Той счита, че на практика няма заболяване, което този вид кехлибар да не може да излекува. Но безспорно това, с което взема ума на херцог Албрехт и остава в историята на минералотерапията, е неговото най-голямо откритие – кехлибареното чувалче.

-Какво представлява то?

- Според Андреас Аурифабер то има най-чудотворното въздействие измежду всичко, използвано за лечение от природния свят. Съвременната минералотерапия потвърждава това твърдение. Чувалчето съдържа между 300 и 330 късчета терциерен кехлибар от находище, открито от самия Аурифабер в околностите на Кьонигсберг. Всяко късче има силно магнитно поле. Получава се наслагване на вълнови зони, което го превръща в постоянен източник на електромагнитно поле, по сила близко до това на сърцето – 5000 миливолта. Все едно че имаме две сърца, едното от които е вечно и помага на другото и то да бъде такова. Освен за поддържане на жизнения тонус кехлибареното чувалче на Аурифабер се използва и за регулиране функциите на щитовидната жлеза . С него се възстановява енергийният баланс във вътрешните органи и жлезите и се регулира производството на хормони. Използва се при възли на щитовидната жлеза, Базедова болест и болест на Хашимото. Въпреки че са изминали повече от 450 години от времето, когато Андреас Аурифабер открива уникалните качества на терциерния кехлибар, през изминалата година най-търсеният природен продукт в Европа беше неговото кехлибарено чувалче.