Георги Костов арестува Таки при сделка с 2 кила кокаин, оказва се смлян аналгин

Източник: 24chasa.bg

Средата на 90-те - в разгара на мутренския рекет оперативни работници в лююлинското Девето РПУ в София научават, че се подготвя сделка с 2 килограма чист кокаин.

Според източниците на полицаите наркосделката се движи от прочулия се години по-късно като наркобос Христофорос Аманатидис-Таки, наскоро застреляния Боби Белята, Борян Митничаря и люлинския Чората. Тогава всички са

изгряващи звезди

в подземния свят

и работят с друга ъндърграунд легенда Йордан Цонков-Джиджи.

Полицаи организират акция по всички правила. Задържат “белия прах” и участниците в сделката, но каква е изнедата им, след като при анализ се оказва, че това не е кокаин, а 2 килограма аналгин, с който Таки и компания се готвели да “ужилят” наркотърговците.

Един от полицаите, които разследват тази “измама”, е новият главен секретар на МВР Георги Костов, който и досега си спомня с усмивка някои случаи, по които е работил в началото на кариерата си в МВР.

Той е първият полицай №1, започнал от най-ниското стъпало на оперативен работник в софийския “квартал на бандитите” и 22 години по-късно седнал на най-висшето професионално кресло.

Георги Костов е и може би първият, който не е избрал да сложи портрет на Левски зад гърба си, а е окачил Капитан Петко войвода.

Прадядо ми е

бил войвода

от близко до родното село на Капитан Петко войвода и аз съм израснал с истории за този български герой, разказа комисар Костов. Детската мечта на родения в Хасково бъдещ полицай обаче не е била да разследва престъпления, а да стане инженер. Преди да го приемат в Техническия университет в София, той завършва с отличие математическата гизназия в Хасково и се шегува, че е сред малкото полицаи, които могат да решат тройно интегрално уравнение.

Костов се дипломира като машинен инженер в текстилното производство през 1992 г. и веднага е назначен на работа в тогавашния завод “Осми март” (сега модна къща “Агресия”), месеци по-късно обаче стартира приватизацията и той заедно с много други е съкратен. Така в началото на 1993 г. започва кариерата си в МВР като оперативен работник в Трето РПУ в София, което по това време следи за опазване на реда в “Люлин”.

Разпределят го да отговаря за “Модерно предградие”. Шеговито си спомня как първоначално се зарадвал, че е нещо модерно, но бързо разбрал, че това си е бакърената махала, където масово се извършват кражби и грабежи от живеещите в района цигани.

Две години по-късно е открито и люлинскоко Девето РПУ, където Костов е пратен да лови грабители в “Тежката група” на районното. Там работи заедно с новия шеф на ГДБОП Ивайло Спиридонов.

В годините, когато рекетът е основният бизнес на набиращите тогава мощ мутренски групировки, Костов си спомня как е задържал пред районното новото порше на Васил Илиев и как е прибрал зад решетките друг силов играч - Льонята Джуджето, убит през 2001 г.

Най-драматичният момент от този период, който главният секретар няма да забрави, е на 3 май 1996 г., когато при престрелка в “Люлин” са убити трима негови колеги. Тогава десетки полицаи работят денонощно с месеци, докато не бъде заловен тройният убиец Иво Кашавелов.

И до днес всяка година на 3 май Костов и много от колегите му се събират при блока в “Люлин”, където е паметната плоча за загиналите.

Пак с денонощна работа, но първо по кофите из целия квартал “Люлин”, започва разплитане на друга злокобна история, при която в контейнер за боклук е намерена отрязана до китката човешка ръка. В продължение на часове Костов и колегите му събират като в зловещ пъзел тялото на млад мъж.

Убийството се оказва дело на “БГ Чикатило” - психично болен мъж, който умъртвил приятел пред майката на жертвата, която била парализирана. Докато събират улики срещу извършителя, изскача още една зловеща подробност -

пред очите на

обездживената

майка убиецът

пекъл части от сина ѝ

в тава в печката и ги ял.

При друг случай, разплетен от главния секретар, жена, колежка на българския Чикатило пък накарала любовника си да убие съпруга ѝ. Човекът въпреки любовта си не успял да извърши екзекуцията, а жената лично застреляла мъжа си в главата. После заровила главата му в Банкя, а с любовника изхвърлили части от тялото по пътя Брезник-Божурище.

След още десетки тежки разследвания и 7 години в Девето РПУ през 2002-а Костов е преместен в отдел “Убийства” на столичната полиция, където отново е с “летящ старт”. Веднага щом си носи вещите на новото бюро, трябва да тръгне по дирите на убиец на жена, който по-късно се оказва сериен убиец. Марин Стойчовски е арестуван за умъртвяването на хазяйката си, а с разпита се заема Георги Костов. Колегите му си спомнят как им казал, че ще го разпитва за цялостната му престъпна дейност, а те му отговорили: “Това да не са ти кражби, тоя да не е извършил 100 убийства.” След малко повече от час обаче Костов направо “взема акъла” на всички, след като води екипа в къща в Горна баня, където по самопризнанията на Стойчовски

под стълбите е

открита втора жертва

- 90-годишен мъж, умъртвен по-рано. Стойчовски признава и за трето убийство и е осъден на доживотен затвор.

Месеци след като Костов се мести в СДВР, започва нарковойната в София и почти всяка седмица има убит подземен бос, наркодилър или друг бандит, замесен в разпределението на територии.

“Дойде март 2003 г. и откриха “ловния сезон” с убийството на Илия Павлов, после застреляха Рибаков, Фатик и серията продължи няколко години”, припомня си този период полицаят. Точно по това време е и един от най-големите успехи на главния секретар по оценка на колегите му, за който той е избран за “Полицай на годината”. Костов разкрива извършителя на убийството на полицая Кирил Живков при екзекуцията на 28-годишния Асен Петров-Шаки. Костов е и човекът, който влиза в дирите на прочулата се през лятото на 2004 г. хърватска банда за убийства.

След края на 2007 г. разстрелите по улиците на София почти спират, а след кратко преместване в ГДБОП Георги Костов се връща отново в Девето РПУ, този път като началник на Криминална полиция. Малко след това през септември 2011 г. той е назначен за директор на полицията в Благоевград. През трите години, докато ръководи местната областна дирекция, са ожънати декари с канабис в региона, а полицаите започват да оглеждат земите с хеликоптер. Самият Костов е доволен от работата си в Пиринския край и смята, че е оставил нещата в ред, когато изненадващо миналата година го пращат да ръководи полицията в Бургас. От морето вече бившият вътрешен министър Вучков го избира за заместник главен секретар, а преди дни той бе номиран и избран с указ на президента за титуляр на най-висшата професионална длъжност в министерството.

Въпреки че полицейската кариера не му е оставила много време за семейството, Костов и съпругата му, с която са женени още от 1989 г., са отгледали две прекрасни дъщери - Радина, на 25 г., и Аделина - на 22.

Голямата е

дипломант по право,

а малката учи

компютърни науки

в Техническия университет. Преди няколко години Радина печели конкурс за красота “Мис Люлин”, като впечатлява журито с каратистки удари, с които чупи няколко тухли. Бащата се гордее, че и двете му дъщери от първи клас тренират карате, преминали са няколко степени и доста успешно могат сами да се защитават. Костов разказва шеговито и за първата си среща с приятеля на Радина и бъдещ зет.

“Като го видях първия път, целият татуиран и с едни бицепси, си казах: “Край, изгорях с някой люлински наркодилър”. “Оказа се, че младежът е живял в последните 4-5 години във Франция, свястно момче, а баща му е бас в операта в Страсбург”, припомня си с усмивка новият главен секретар на МВР.

Свирел на китара

в гимназията

Бъдещият главсек завършва през 1985-та година едно от най-престижните учебни заведения в родния си град Хасково: тогавашната Математическа гимназия "Тодор Велев". "Бяхме близки приятели. Той определено бе човек, на когото може да се разчита. Бе от най-изявените, особено по математика. Може би и затова кандидатства в Техническия университет. Ние бяхме поколение на прехода, не ни минаваше и през ум какво ще се случи на следващия ден", спомня си съученичката на Костов Тодорка Милева.

Едно от хобитата на Георги е китарата. Дрънка и пее на тийнеджърските купони, чийто формат тогава е далеч по-скромен от днешния. "Беше времето на рока. Събирахме се на спортната площадка пред зала "Дружба" или в парка "Кенана". Слушахме на касетофон Пинк Флойд, Дженезис, Металика, Род Стюард...", разказва съученичката д-р Борислана Димова. Въпреки вече многото натрупали се от завършването на школото години, класът продължава да си прави събирания през година - две. Последното за 30-годишнината от завършването преди годината задължително по онова време УПК е на 6-ти семтември миналата година. Въпреки тежките наводнения с жертви в Бургаско тогава, шефът на ОД на МВР успява да дойде за няколко часа за купона в Хасково.

Родителите му Димо и Радка продължават да си живеят в скромната панелка на бул. "Васил Левски" в квартал "Орфей", където Георги е отраснал. Бившият служител в "Родопа" прекарва времето си в игра на бридж-белот в пенсионерски клуб. Въпреки възрастта си майката Радка припечелва освен пенсията по някой лев като гледа двамата внука на местна гинеколожка.